Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 259 от 03.08.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 193/2023
Вид
Решение № 259
Подписан
03.08.2023
В сила
21.10.2024
Състав
Магдалена Кръстева Недева, Диана Димитрова Митева, Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.338 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.405 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.2 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 ал.1 б."б" · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Варна, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000193 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Добрич, бул. „25-ти септември“, бл.34, вх.А, ап.9, чрез адв.

Н. В. – ДАК, срещу решение № 121/12.12.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д № 45/22г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Княз Дондуков“ № 68 за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на ПТП, настъпило на 03.07.2019г. в гр. Добрич, на кръстовището на ул. „Димитър Петков“ и ул.

„Охрид“, около 08.20 часа, причинено виновно от П Г А, при управление на т.а. марка "Тойота", модел "Хайлукс", с per. № ХХХХХХХХ, при наличие на валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за описания автомобил по полица с № BG/08/118003508122 към момента на причиняване на ПТП ЗА ГОРНИЦАТА над 13 500лв до претендираните 55 000лв, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

1

Решението се обжалва и в частта за законната лихва върху присъденото обезщетение, като се иска началният й момент да бъде определен от 14.02.2022г. Въззивницата счита решението в обжалваните части за неправилно, като излага подробно аргументи за това. Преди всичко определеният от съда размер на обезщетението е силно занижен, неотчитащ тежестта на полученото увреждане с характера на средна телесна повреда, продължилото лечение в рамките на повече от три месеца, остатъчните последици, невъзможността за рехабилитация, лимитите на отговорността на застрахователя за относимия период от време, социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП, както и практиката на ВКС за подобни случаи. Не е съобразено, че пострадалата е работеща жена на 66 години, която не може повече да работи по причина на получените при произшествието увреждания и която винаги ще има проблем с ръката си, оставаща за нея слабо място. По отношение на лихвата за забава счита, че същата следва да бъде присъдена от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция съгласно чл.429 ал.3 КЗ. Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което да бъде уважен изцяло предявения от нея иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на застрахователната претенция.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди съдебния акт в обжалваните части като правилно и обосновано. Изразено е съгласие с извода на първоинстанционния съд за основателност на релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, предвид установения по делото факт, че същата е предприела косо пресичане на пътното платно извън пешеходната пътека в нарушение на чл.113 ал.1 вр.ал.2 ЗДвП. Поддържа се твърдението за липсата на проведени процедури по физиотерапия и рехабилитация. Всички оплаквания в жалбата са преценени като неоснователни.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното 2

ПТП е осъществено на 03.07.2019г. в гр. Добрич, около 08.00 ч. когато ищцата, движейки се от дома си за работа предприела пресичане на кръстовището на ул. „Д. Петков“ и ул. „Охрид“ в близост до пешеходната пътека и по средата на кръстовището била блъсната от идващия откъм ул.

„Отец Паисий“ т.а. „Тойота Хайлукс“ с рег. № ХХ ХХХХХ ХХ, собственост на „МОТОТОМ“ ООД, управляван от виновния за ПТП водач П Г А.

След произшествието М. Ж. била откарана в Спешно отделение и приета в НХО на МБАЛ – гр. Добрич, където престояла от 03.07.2019г. до 06.07.2019г. с диагноза: контузия на главата, сътресение на мозъка; счупване на лъчевата кост на лявата гривнена става на типично място. Била й поставена гипсова имобилизация на ръката. След изписване от болницата ищцата продължила лечението си при домашни условия, като носила гипсовата имобилизация до 06.08.2019г. Били й предписани физиотерапия и процедури.

По случая било образувано досъдебно производство по описа на I-во РУ на МВР Добрич, а в последствие и АНД №519/2021г., по което с Решение №48/28.06.2021г. водачът П А е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342 ал.1 НК, за което му е наложено и съответното наказание.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на автомобила е застрахована по ЗЗ „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество съгласно Полица №BG/08/118003508122 със срок на валидност до 11.12.2019г.

По предявената извънсъдебна застрахователна претенция на ищцата е било предложено обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 19 000лв., което е преценено като недостатъчно и неотговарящо на критерия за справедливост, поради което е предявена и настоящата искова претенция.

Въз основа на горната фактическа установеност се налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на пострадалото лице неимуществени вреди, като основният спорен по делото въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Същото следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно 3 дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Следва да бъде обсъдено и поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неправилно пресичане на пътното платно и в неспазване на предписанията за физиотерапия и рехабилитация, както и да бъде съобразена актуалната застрахователна и съдебна практика при сходни случаи.

Преди всичко съдът съобразява, че в случая се касае за жена на средна възраст, загубила работата си след инцидента, както и за средна телесна повреда с продължително лечение в рамките на повече от три месеца.

Мозъчното сътресение е било лекувано с водно – солеви разтвори венозно, а фрактурата – с гипсова имобилизация за 35 дни. Проведени са и физиотерапевтични процедури в продължение на около два месеца според в.лице по СМЕ, почерпило данни за това от разгледаната от него медицинска документация. Според показанията на свидетеля Д З ищцата прекъснала рехабилитацията си заради ковид пандемията, около година и половина се нуждаела от помощта на съседите си за снабдяване с храна, тъй като живеела сама на третия етаж без асансьор, не била вече същата жена, стрес имало в нея.

Съдът отчита и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за 4 неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш.

157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г. – второ т.о. Размерът на МРЗ за 2019г. е 560лв., а средногодишната инфлация за 2019г е 3,1% по данни на Националния статистически институт. Инфлационните процеси в страната също не са самостоятелен критерий за определяне размера на застрахователното обезщетение, а само косвена индиция за икономическите условия на живот към релевантния в случая момент 2019г., тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта и не се обезщетяват бъдещи вреди.

Съобразявайки всичко гореизложено съдът определя размер на дължимото застрахователно обезщетение от 25 000лв.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат настоящият състав намира за неоснователно. За да е налице такова съпричиняване пострадалата трябва да е допринесла с неправомерното си поведение или за настъпването на самото ПТП, или/и за настъпването на понесените травматични увреждания, резултат от произшествието.

От доказателствата по делото се установи, че ищцата е пресичала пътното платно косо, на около 1,25 – 1,65 м след пешеходната пътека спрямо посоката на движение на товарния автомобил, в близост до левия тротоар, определен спрямо посоката й на движение. При наближаване на мястото на удара с товарния автомобил тя се е насочила леко в дясно към средната част на платното за движение по улица „Охрид“, т.е. приблизително перпендикулярно на пешеходната пътека, насочена леко в дясно спрямо този перпендикуляр и срещу товарния автомобил.

Дори и да се приеме, че М. Ж. е пресичала пътното платно на необозначено за това място и е удължила престоя си там, липсват категорични данни по делото, че ударът между нея и товарния автомобил е настъпил в резултат на това й поведение. Не е доказано, че при правилно пресичане на пешеходната пътека удар между нея и товарният автомобил би 5 бил избегнат. В този смисъл съдът намира възражението за неоснователно.

Такова е и твърдението, че ищцата не е провела предписаните й от лекар процедури за възстановяване. Според заключението на в.лице такива са били проведени. Този извод експертът е направил въз основа на запознаването му с относимата към процесния случай медицинска документация. Според свидетеля Д З рехабилитационните процедури са били прекъснати заради ковид пандемията.

Предвид гореизложеното исковата претенция се уважава за сумата от 25 000лв.

По искането за присъждане на мораторна лихва :

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на кредиторова забава. Непредставянето на адв.пълномощно съобразно изискванията на чл.338 КЗ и свързаната с това банкова сметка не е основание за освобождаване на длъжника от последиците на забавата му, тъй като не е било постигнато съгласие между страните по застрахователната преписка досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение.

От друга страна според безспорно наложилата се съдебна практика лихвата за забава върху застрахователното обезщетение се дължи от момента на сезиране на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Действително според чл.409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока по чл.405 КЗ, освен в случаите на чл.380 ал.3 КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429 ал.3 изр.2 КЗ вр.чл.493 ал.1 т.5 и чл.429 ал.2 т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано от по-ранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване на застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на отговорността на застрахователя.