Решение № 101 от 04.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Даниела Христова

Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501364 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 524 от 29.01.2024г. ,СГС, ГО , 1-30 състав е осъдил Прокуратурата на Р България да заплати на А. Н. М. сумата от 60 000 лв. по иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во от ЗОДОВ за обезщетяване за неимуществени вреди от незаконното обвинение по н.ох.д.№ 2833 от 2015г.,СГС, НО, 19 св., производството по което е приключило с оправдателна присъда,влязла в сила от 22.12.2020г., в едно със законната лихва върху сумата от 22.12.2020 г. до окончателното й заплащане. Искът за разликата до пълния предявен размер е отхвърлен, като е отхвърлена и изцяло претенцията за имуществени вреди в размер от 500 000 лв.,претърпени поради невъзможност ищцата да упражнява свободна професия. Присъдени са съответните разноски.

С ВЖ № 17523 от 14.02.2024г., в законовия срок , Прокуратурата на Р България обжалва решението в уважителната му част за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. Намира, че прокуратурата би следвало да отговаря само за претърпени вреди в рамките на досъдебната фаза, която е продължила по-малко от година. В съдебната фаза отговорността не би следвало да се поема от прокуратурата, като се цитира и 1 съдебна практика на СГС по дела от 2020 и 2021 г.. Не оспорва констатирания брой заседания в наказателното производство и продължителността на съдебната фаза на процеса, но в нея прокуратурата не може да влияе върху насрочването на съдебните заседания, нито да предприема дисциплиниращи мерки спрямо страните, и нито веднъж не е станала причина за отлагане на делото. Намира за правилни изводите на СГС, че за намаляване размера на обезщетението влияе липсата на търпени вреди от неопределена мярка за неотклонение и осъждането на първа инстанция, но неналагане на наказание.

Липсата на наказание минимизира евентуално търпените вреди. Намира, че неправилно съдът е приел компонентна увеличаваща размера на претендираното обезщетение медийното отразяване на делото. Прокуратурата следва да носи отговорност само за вреди произлезли от нейните действия, а в конкретния случай не всички медийни публикации са във връзка с действията на ответника.Прокуратурата не е разпространявала увреждаща ищцата информация, освен това наказателното производство в съдебната си фаза се основава и се подчинява на принципа на публичност. Излага съображения за нарушение на чл.52 от ЗЗД , като определения размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта, съдебната практика и социално – икономическите условия. Позовава се на разрешението в т.11 от Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС . Излага съображения и че при определяне на обезщетението следва да се съобразяват и социално – икономическите условия . Размера на обезщетението намира, че не е съобразен със икономическия стандарт в страната . За 2020 г. средния годишен доход в страната възлиза в размер на 6 951 лв. или на ищцата и е определено обезщетение на годишен доход почти за 9 години напред. Моли решението в обжалваната му част да се отмени и исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Решението в отхвърлителната част за имуществени вреди намира за правилно и моли в тази част да бъде потвърдено. .

В срока за отговор въззивната страна А. Н. М. подава отговор и насрещна въззивна жалба. С отговора оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна. С насрещната въззивна жалба вх.№ 30063 от 14.03.2024г. А.

М. оспорва съдебното решение в отхвърлителните му части . Оспорва решението, с което искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 60 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. . Сочи, че от събраните пред първата инстанция доказателства са установени 2 негативните последици настъпили като резултат от воденото срещу нея наказателно дело,и същите не са отзвучели и към настоящия момент. Тя продължава да се чувства омерзена, че са опетнени доброто й име и авторитет.

Намира, че неправилно е отхвърлен иска й за обезщетение за имуществени вреди . Повдигнатото й обвинение е за извършено престъпление в качеството й на длъжностно лице. Същата упражнява към този момент дейност като счетоводител и одитор, професия която изисква безупречно лично доверие на деловите партньори. Естеството на повдигнатото обвинение се възприема от обществото като очевидна злоупотреба на доверие, извършено от експерт – счетоводител. Правото й на труд е било сериозно засегнато, тъй като дейността на експерт-счетоводителите е строго регламентирана и не е могло да бъде упражнявана от подсъдим за длъжностно престъпление. Това е довело и до фалит на фирмата й за счетоводни услуги, което се установява и от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза. Твърди, че неправилно е отхвърлен и искът за обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 000 лв. пропуснати ползи от неполучено възнаграждение, поради невъзможност за този период да упражнява счетоводната си дейност. Счетоводната и одиторска дейност изискват безупречно поведение на счетоводителя и доверие от страна на ползващите услугите му. Предвид характера на обвинението за периода клиентите са се отдръпнали и тя не е могла да упражнява основната си дейност от която реализира доходи. Моли решението в обжалваната част се отмени и й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 100000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи в пълния претендиран размер от 500 000 лв.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните доказателства по делото съобразно с разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК и при ограниченията в правомощията по чл. 269 от ГПК, намери , че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а във връзка с неговата правилност и обоснованост приема следното:

Насрещната въззивна жалба предявена от А. М. е недопустима в частта й касаеща обжалване на решението в отхвърлителната му част, относно искът за имуществени вреди за пропуснати ползи за сумата от 3

500 000 лв., доколкото този иск не е предмет на първоначалната, основна въззивна жалба. В този смисъл опр.240 от 27.05.2019 г. по ч.т.д.702 от 2019 г.

1во т.о. на ВКС . Предявена е основна въззивна жалба в срока по чл.259 ГПК от страна само на Прокуратурата на Р България и само в частта на решението на СГС, относно искът за обезщетение за неимуществени вреди в уважителната му част. С предявяване на насрещна въззивна жалба в отхвърлителната част на решението, както в частта за обезщетението за неимуществени вреди, така и в частта за обезщетението за имуществени вреди , въззивника - ищец излиза извън предмета на основната жалба. Основната жалба не касае решението досежно иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди за пропуснати ползи. В този случай въззивника ищец е пропуснал срока по чл.259, ал.1 ГПК, който е 14 дневен, и в който е имал законово право да предяви основна жалба срещу отхвърлителното решение по този иск, касаещ обезщетението за имуществени вреди за пропуснати ползи от нереализирано възнаграждение от счетоводна дейност. След като този срок е изтекъл, правото на жалба на А. М. срещу отхвърлителната част от първоинстанционното решение относно иска за обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява погасено. Възобновяване срока за обжалване по отхвърлен обективно съединен иск чрез насрещна въззивна жалба, настоящия състав приема, че е недопустимо. Това следва от разпоредбата на ал.4 от чл.263 ГПК , която предвижда, че при оттегляне на въззивната жалба се прекратява производството и по насрещната въззивна жалба. Това предполага, че обема на въззивен съдебен контрол, поставен чрез основна и насрещна въззивни жалби, следва да касае постановеното решение по един общ иск /или искове/. Ако с насрещната въззивна жалба може да се въведе предмет на обжалване по иск различен от този на основната, то липсва правна логика и относно него въззивното производство да може да се прекратява. Насрещната жалба не е способ за преодоляване на настъпилото влизане в сила на решението по отношение на спор, за който нито една от двете насрещни страни по него не е упражнила правото си на жалба , както е посочено в Опр.

№ 111 от 24.06.2019г. по ч.гр.д.1872 от 2019г. . Насрещната въззивна жалба е способ при обжалване с основна жалба, предмета на тази жалба да бъде правилно разрешен и да не бъде пререшен във вреда на страната, която не е подала жалба. След като спора с основната жалба повдигнат пред въззивната инстанция касае обезщетението за неимуществени вреди, то насрещната 4 въззивна жалба може да касае само решението относно този вид вреди.

Необжалваната част от решението по иска за обезщетение за имуществени вреди не би могла да се въведе за въззивно преразглеждане с насрещната жалба. Сходни изводи прави ВКС и по отношение касационна и насрещна касационна жалба / така Опр.№ 450 от 6.11.2017г. по гр.д.909 от 2017 г., 2ро г.о. ВКС и опр.№ 218 от 30.05.2016г. по гр.д.№ 1693 от 2016г.,2ро г.о. ВКС./ Предвид на това насрещната въззивна жалба на А. М. относно обжалване съдебното решение в отхвърлителната му част относно иска за обезщетение за имуществени вреди за пропуснати ползи в размер от 500 000 лв. следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази част да се прекрати.

По отношение обжалване на решението относно обезщетението за неимуществени вреди .

Ищецата А. М. е предявил иск срещу Прокуратурата на Р България, в качеството й на процесуален субституент на Държавата на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане обезщетение от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за повдигнато обвинение, като помагач за изготвени неистински документи, ползвани при обществени поръчки, по което е била оправдана.

СГС, с обжалваното решение след като подробно е изследвал и обсъдил установените по делото факти е намерил искът за оезщетение за претърпени неимуществени вреди за основателен до размера от 60 000 лева, като е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв..

Първоинстанционния съд по делото е установил, че ищцата е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение по чл.248а,ал.3, вр.ал.2, пр.1 вр. чл.20,ал.4,вр.ал.1 от НК, с присъда постановена от АС София от 04.12.2020г., влязла в сила на 22.12.2020г., представена по делото. СГС за да приеме основателност на иска за обезщетение за неимуществени вреди се е мотивирал с наличие на всички предпоставки от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3,пр.1- во от ЗОДОВ, а именно наличие на повдигнато обвинение, постановяване на оправдателна присъда по това обвинение, настъпване на вреди за неоснователно обвинената, както и че между незаконното действие на правозащитните органи и претърпените вреди е налице причинна връзка.

5

С оправдателната присъда, която е влязла в сила се прогласява незаконосъобразността на извършените спрямо подсъдимата действия и се отрича необходимостта от извършването им. Прието е, че продължилото над 6 години наказателно производство е предизвикало негативни изживявания у ищцата. В качеството си на подсъдима същата е преживяла стрес, тревога, уронване на честта и достойнството й . Съобразена е възрастта й при започване на производството – 55 години, в която е била активна и трудоспособна. При определяне размера на обезщетението, съдът е посочил, че същото следва да се определи по справедливост. При определянето му е обсъдил вида и размера на предвиденото наказание, продължителността на наказателното производство, и факта, че същото е протичало променливо, с осъждане на първа инстанция, макар и без присъда . Съобразено е, че следва да се вземе в предвид разгласяване на обвинението и личността на обвиняемата по медиите, както и влиянието, което това е оказало върху социалната и професионална реализация на същата през този период. Освен нейното затваряне , ограничение в общуването и влошаване на психичното й състояние, съдът е установил и отрицателно отражение на наказателния процес върху професионалната й дейност.На база на така установените вреди е прието, че размера, който е подходящ да обезщети така установените неимуществени вреди е сумата от 60 000 лв. Искът за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.