Решение № 513 от 04.11.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Ловеч, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100520 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от С. А. Д., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, чрез адв. Д. Г., служ.адрес: *** против „КРЕДИСИМО“ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ 147 (сграда А), ет.4 и „АЙ ТРЪСТ“ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ 146А, ет.4.

В ИМ са наведени твърдения, че на *** г. между ищеца С. А. Д., в качеството му на Кредитополучател, от една страна, и „Кредисимо“ЕАД, в качеството му на Кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) №***, по силата на който Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя сума в размер на 3 000.00лв., при посочените в ИМ условия.

Посочва се, че съгласно чл.4, ал.1 от ДПК, в случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения вид на обезпечението: да представи на „Кредисимо“ банкова гаранция съгласно ОУ н срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на Заявлението. Съгласно чл.4, ал.2 в случай, че в посочения в ал.1, изр.1 срок Кредитополучателят не представи съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено от „Кредисимо“, съответно този Договор не би породил действие между „Кредисимо“ и Кредитополучателя.

Твърди се, че в процесния случай със сключването на договора за заем ищецът е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от Кредитора дружество – „Ай тръст“ЕООД, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 3 550.53лв. В 1 действителност ищецът за използването на заем от 3000.00лв. трябва да върне не описаните по договор 3 977,16 лв., а значително по-висока сума – 7527.69 лв.

Ищецът счита, че процесния договор за заем е недействителен на основание неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е погасявал вноските си с карта, за което е платил общо 1988 евро (3876.60 лв.), за което е представено заверено извлечение от сметката му.

Счита, че от заплатените общо 3 876.60 лв., предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл.23 от ЗПК, то сумата от 876.60 лв. е заплатена при изначална липса на основание.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на Договора за заем ищецът счита, че чл.4 е нищожен поради следното: Съгласно чл.4 от Договора за заем, Кредитополучателят се задължава да предостави обезпечение при крайно завишено изискване - предоставяне на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с дружество, избрано от Кредитора. Тези условия са създадени във вид да изглежда, че кредитополучателят има избор, но всъщност първото условие е на практика невъзможно за изпълнение от лице, което прибягва до услугите не на банка, а на небанкова кредитна институция. Второто условие е формулирано по начин, който да придаде вид, че съвсем друго лице поема задължение да е поръчител на Кредитополучателя пред Кредитора и че този поръчител предоставя някаква реална услуга, срещу която изглежда оправдано да му се плати възнаграждение, а всъщност Кредитополучателят по този начин плаща огромна възнаградителна лихва на Кредитора, на която е придаден вид , че представлява възнаграждение за поръчителство. Нещо повече, отбелязва, че при обезпечаването на кредита с поръчителство, Кредитополучателят е ограничен от изискването на чл.4 от Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице.

Едностранно от кредитора като възможни поръчители са елиминирани физическите лица, което пряко ограничава правата и възможностите на потребителя да обезпечи задължението си по начин, избран от С.я него. Счита, че предварително наложената идентификация от кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. Ищецът твърди, че в случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и неограничената възможност да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД с възнаграждение. Посоченият от „Кредисимо“ АД поръчител „Ай Тръст“ ЕООД е финансова институция, вписана в Регистъра на финансовите институции по чл.3, ал.1 от ЗКИ при БНБ - с право да извършва гаранционни сделки като основна дейност.

2

Счита, че от анализа на чл.4 от Договора за заем се налага изводът, че потребителят не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има в предвид, че едноличен собственик на капитала на дружеството „Ай тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ АД - кредитор на длъжника по договора за кредит. Ето защо юридическото лице - поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Счита, че това обстоятелство води до извод, че се касае за „скрито“ възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна -заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.

Ищецът счита също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - гарант, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната кредитополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на своите договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. Твърди, че клаузата на чл.4 от Договора за заем е съставена предварително и върху съдържанието й потребителят не би могъл да влияе. Посочва, че съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид горното, ищецът счита, че клаузата на чл.4 от Договора за заем е нищожна на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД.

Цитира решение на различни съдилища срещу същия ответник.

Ищецът намира за нищожен процесния ДПК № *** поради следното:

Ищецът счита, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. Нещо повече, Заемодателят по договора за потребителски кредит е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Предвид на това, възнаграждението по договора за гаранция е било предназначено да постъпва пряко в патримониума на заемодателя и е сигурен доход за него, кумулиран към погасителните вноски. Твърди се, че така нареченото възнаграждение всъщност представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото същото се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Същевременно непредставянето на обезпечението по договора за заем не води до претърпяването на вреди или увеличаването на разходите за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора, а не след сключването на договора. Процесното възнаграждение води до неравенство на правата на страните, тъй като така се създават права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е 3 икономически по-силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Нещо повече, ищецът твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Счита, че възнаграждението за гаранта всъщност представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Посочва се, че в случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция е в размер 3,550.53лв., разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. Излага, че с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало, то посоченият размер на разходите по кредита за потребителя - ГПР, нараства значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция. Твърди се, че в случая посоченото ГПР в договора е абстрактно посочено в някакъв размер, който формално отговаря на законовите изисквания колкото да фигурира в процесния Договор за заем. Поддържа, че в случая в ГПР не са включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за поръчителство в размер на 6,397.36лв.

Следователно, този разход, който определено е известен изначално на кредитора, умишлено не е включен в изчисляването на ГПР и ГПР е посочен в размер значително по-нисък от реалния, което води до пълната недействителност на процесния Договор за заем.

Ищецът счита, че като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Позовава се на съдебната практика, както и на практиката на СЕС.

Ищецът счита, че Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като с него се нарушава принципът на добросъвестност, справедливост и еквивалентността на престациите. На първо място, възнаграждението в общ размер от 3,550.53лв. се дължи без насрещна престация. Счита, че следва да се има предвид, че изискването правните сделки да съответстват на добрите нрави, за да бъдат валидни, предполага известна еквивалентност на насрещните престации на страните, когато става дума за един двустранен договор. Явното несъответствие в престациите е основание за извода, че добрите нрави са накърнени, което води до нищожност.

Посочва се, че в процесния случай, съгласно чл.8, ал.5 от Договора за предоставяне на поръчителство, възнаграждението се дължи не на ответното дружество, а на „Кредисимо“ ЕАД - дружеството-майка и заемодател, което на практика води единствено до увеличаване на дължимата сума по заема. На второ място, отбелязва и взаимната свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за заем, който е и основанието за сключването на договора за поръчителство.

4

Ищецът счита също така, че възникването на задължение за заплащане на възнаграждение на дружеството - поръчител, което задължение възниква непосредствено след възникване на задължението за връщане на паричната сума и което задължение има определен размер, без да се отчита дали страната заемополучател би изпълнявала добросъвестно или би допуснала неизпълнение на договорни задължения по договора за заем, представлява уговорка, която нарушава добрите нрави. С тази уговорка се достига до значително увеличение на общия размер на задължението по заема в ущърб на икономически по-слабата страна. Изтъква, че в процесния случай има увеличение в размер на 3,550.53лв. при главница на договора за заем от 3,000.00 лв., отделно от договорната лихва по заема.