Решение № 731 от 05.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 731 гр. София, 05.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Д. Г. Шанова Гражданско дело №

20241100104978 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, предявен от В. С. Н. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ в размер на сумата от 30000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 10400 лв., изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в рамките на наказателното производство, претърпени вследствие от незаконно обвинение в престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, по повод на което било образувано досъдебно производство № С-132/2011 г. по описа на ОСлО при ОП-Плевен, пр.пр. № 1088/2011г. по описа на ОП-Плевен и НОХД № 602/2015г. по описа на Окръжен съд-Плевен, което приключило с влязла в сила на 20.01.2021г. оправдателна присъда, след проведен инстанционен контрол, ведно със законна лихва върху претендираните като главници суми, считано от 20.01.2021г. до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът оспорва исковите претенции с възражението, че са неоснователни и недоказани. Счита, че постановяването на оправдателна присъда не е достатъчна за търсене на обезщетение от ПРБ за незаконно обвинение. В тази връзка оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че ищецът не е представил доказателства за твърдените от него факти. Счита, че от събраните доказателства не може да 1 се обоснове извод, че твърдените вреди са пряка и непосредствена последица от поддържаното обвинение. Евентуално възразява срещу размера на предявените искове, като недоказани по размер и силно завишени, неотговарящи на твърдените вреди и на икономическия стандарт в Република България. Сочи, че претенцията е прекомерна и не е съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика.

Оспорва претендираните имуществени вреди, изразяващи се в платен адвокатски хонорар, който бил многократно завишен от предвиденото в Наредба № 1/2004 г.

Оспорва и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, като заявява възражение за настъпила частична погасителна давност за периода от преди три години назад от датата на исковата молба.

С оглед изложеното ответникът моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е формиран спор между страните по делото, че към 2011 г. и до 2019 г. В. Н. е служител на „Пайп Систем“ ЕООД на длъжност „техник водоснабдяване“ и „ръководител на обекти“, кактои че през 2011 г. при инцидент на строителен обект на „Пайп Систем“ ЕООД загива строителен работник. По този повод е образувано досъдебно производство № С132/2011 на ОСлО при ОП - Плевен, пр.пр. 1088/2011 ОП - Плевен. С постановление от 03.12.2014 г. на следовател при ОСлО при Окръжна прокуратура - гр. Плевен В. Н. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № С-132/2011 на ОСлО при ОП Плевен, пр.пр. 1088/2011 ОП - Плевен за извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр.

2 от НК, като му е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Разпитан е в качеството на обвиняем и на 19.01.2015 г. са му предявени материалите по разследването.

С обвинителен акт от 07.08.2015 г. В. Н. е предаден на съд за това, че в качеството си на длъжностно лице, служител в „Пайп Систем“ ЕООД - технически ръководител на обект и провеждащо ежедневния инструктаж лице, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително-монтажни работи, източник на повишена опасност, при независимо съпричинителство заедно с две други лица, нарушил нормативни разпоредби, като в резултат причинил смъртта на общ работник на „Пайп систем“ ЕООД престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 от НК.

Образувано е н.о.х.д. 602/2015 г. на Окръжен съд – Плевен, по което подсъдими наред с ищеца В. Н. са още две лица – Н.Л.Ч. и П.Ц.Ц.. Проведени са 8 съдебни заседания, 6 от които с участието на В. Н.. С Присъда № 14/07.04.2017 г. на Окръжен съд - Плевен В. Н. е признат за невинен и оправдан за извършването на твърдяното престъпление.

Срещу присъдата е подаден протест от Окръжна прокуратура - Плевен. Образувано е в.н.о.х.д. 251/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Проведено е едно съдебно заседание с личното участие на В. Н.. С Решение № 264/20.10.2017 г. Апелативен съд Велико Търново потвърждава оправдателната присъда на ищеца.

Срещу решението е подаден протест от Апелативна прокуратура - Велико Търново.

Образувано е к.н.д. № 64/2018 г. на ВКС, II Н.О. Проведено е едно съдебно заседание. С Решение № 73/27.08.2018 г. ВКС отменя решението на апелативния съд в частите относно В.

Н. и един от двамата други подсъдими и връща делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Образувано е в.н.о.х.д. № 323/2018 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Проведени 2 са две съдебни заседания с личното участие на В. Н.. С Присъда № 47/21.02.2020г. на Апелативен съд - Велико Търново оправдателната присъда спрямо В. Н. е потвърдена.

Срещу присъдата в частта, с която е потвърдено оправдаването на В. Н., е подаден касационен протест и допълнение към него от прокуратурата. Образувано е к.н.д. № 604/2020 г. на ВКС, I Н.О. проведени са три съдебни заседания. С присъда № 18/20.01.2021 г. на ВКС, I Н.О. оправдаването на В. Н. е потвърдено. Оправдателната присъда влиза в сила на същия ден - 20.01.2021 г.

От показанията на разпитаната свидетелка С.И. Н.а се установява, че същата е съпруга на ищеца. Наказателното дело, водено срещу съпруга й, започнало в края на 2014 г. и продължило повече от 6 години му се отразило много зле. Не очаквал да бъде обвинен, тъй като въобще не е бил на обекта в деня на произшествието - няколко дни преди това бил отзован в София на друг обект. Много трудно приел обвинението, бил много обиден, тъй като добросъвестно изпълнявал задълженията си. Делата се водели в Плевен, а след това във Велико Търново, а те Живеели в с. Железница - София и съпруга й трябвало всеки път да пътува, което не му позволявало да си направи лични планове като почивки и ангажименти извън София. За делото го призовавали чрез призовка, която пристигала вместо в община Панчарево, в кметството на село Железница и секретарката на кмета по телефона го информирала, че трябва да отиде да си получи призовката. В началото получавал призовка като свидетел и като отивал да си я взима постоянно го разпитвали. След като започнал да получава призовка вече като обвиняем, нещата станали доста по-сериозни, постоянно любопитствали защо е обвинен, виновен ли е, какво се е случило. Ищецът станал помълчалив, започнал да отбягва ходенето за призовка и в повечето случаи съпругата му ги получавала, за да не го разпитват. Всичко това се отразило зле и в домашната им среда.

Ищецът станал неразговорлив, постоянно бил нервен, затворен. Влошило му се здравето, налагало се да ходи по лекари, започнал да получава паник атаки. В работата също имало отражение. Той бил даван като назидателен пример за колегите му. Поради тази причина в по-късен период напуснал фирмата, тъй като нещата вървели на зле, всеки го сочел едва ли не с пръст и той не се чувствал комфортно. Изпитвал страхове за начина, по който може да завърши делото. Постоянно мислел как това се отразявало на семейството му. Притеснявал се как ще гледа детето си – тогава на 6г., какво ще се случи занапред, как ще се справя с финансовата част. Не бил доволен, че когато се налагало да ходи по делата в Плевен, трябвало да ангажира братята си да вземат детето от детска градина, после от училище.

Според свидетелката тези негативни последици не са отшумели към настоящия момент.

Когато бил обвинен започнали безсънни вечери, не можел да спи, обикалял, спял по няколко часа, това продължава във времето. Твърди, че все още е с високо кръвно, получава от време на време паник атаки. Все още си е нервен и неразговорлив. Преди инцидента през 2011г. бил с нормално здравословно състояние, след това започнал да вдига кръвно и да пие хапчета, което продължавало и досега. Когато получавал паник атака му изтръпвали крайниците, ходил бил многократно в Пирогов по спешност. Преди това ищецът бил весел, отворен човек, разговарял свободно, излизали с приятели, радвал се на живота, не бил притеснен, обременен и умислен.

Съдът възприема показанията на разпитаната свидетелка, преценени и с оглед нормата на чл. 172 ГПК, тъй като са логични и последователни, кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства. Свидетелката е се разпитана за обстоятелства, които лично е възприели. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят доказателствената им стойност. Изключение правят показанията на свидетелката във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищеца, доколкото същите не се подкрепят от никакви други доказателства по делото.

Относно иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за 3 отговорността на държавата и общините за вреди. Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дейността на правозащитните органи, като в конкретния случай това са органите на Прокуратурата, които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по настоящето дело. Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, за което престъпление е оправдан с присъда по НОХД № 602/2015г. по описа на Окръжен съд-Плевен, след проведен инстанционен контрол.

Въз основа на установените по делото фактически данни и обстоятелства, съдът намира, че по делото е безспорно установено и доказано, че е осъществен фактическия състав визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи. Налице е обвинение в извършването на престъпление, по което обвинение ищецът е оправдан. Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си органи репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите, от чиито действия са произтекли вредите. В този ред на мисли съдът счита, че са налице основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария п о чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба.

Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й.

Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността.