Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1501 от 02.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 628/2026
Вид
Определение № 1501
Подписан
02.06.2026
В сила
02.06.2026
Състав
Ивайло Христов Родопски, Катерина Въткова Ненова, Николай Светлинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1501 гр. София, 02.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20261800500628 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 2, вр.чл.248, ал.3 от ГПК .

Образувано е по частна жалба о т адвокат Л. К. Б. от САК пълномощник на първоначалната ищца и настоящ частен въззивник К. С. П. – Н. против Определение № 146/25.02.2026 г., с което е отказано изменение на Решение № 169/21.07.2025 г. на ЕПРС в частта за разноските по отношение на неприсъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В частната жалба се излагат доводи, че определеното от ЕПРС неправилно е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв – за оказана безплатна адвокатска помощ, поради невъзможност на страната да го заплати, тъй като ответната страна не доказала, че ищцата без затруднение можела да го стори.

Ответникът по частната жалба депозира писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна, като твърди, че съдът правилно и законосъобразно е преценил, че страната не е финансово затруднена до степен да не може да заплати дължим адвокатски хонорар, с оглед наличното и обявено материално състояние и възможности.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

1

С Решение № 169/21.07.2025 г., постановено по гр. дело № 1572/2024 г.

ЕПРС е прогласил по предявения от К. С. П.- Не. против „С. К.“ ***, ЕИК ********* иск, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК; вр. чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за нищожен Договор за паричен заем кредирект № 816307 г. от 20.02.2023 г., сключен между К. С. П. и "С. к." *** и е ОСЪДИЛ „С. К.“ ***, ЕИК ********* да заплати на К. С. П.- Н. сумата в размер 687.82 лева, разноски по делото.

ЕПРС е приел, че според договор за правна защита и съдействие е уговорено защитата на ищцата – настоящ частен въззивник да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Тъй като обаче ответникът своевременно е сторил възражение относно наличието на материална затрудненост на ищеца и въз основа на представената декларация за материално и имуществено състояние, ищцата е декларирала средно месечен доход в размер на 1800 лева / 920,32 евро и заплата на съпруг от 4200 лева / 2147,43 евро, няма данни за влошено здравословно състояние. Ищцата е декларирала също, че притежава и недвижим имот - апартамент.

Ето защо ЕПРС е счел, че ищцата не се явява материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал.2 ЗА, поради което и в полза на адвокат Л. Б. от САК с решението и с обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, като се е позовал на възприетото в определение №515 / 02.10.2015 г., по ч.т.д.№ 2340/2015 г., на тричленен състав на Първо ТО на ВКС.

Настоящият съдебен състав приема, че правилно и законосъобразно ЕПРС е отказал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в полза на ищцата, тъй като след своевременно инвокирано възражение от противната страна и от извършена обоснована преценка на решаващия съд, въз основа на събрани доказателства - представена декларация в тази насока от самата ищца, установяваща наличие на възможности, които не могат да обосноват обективни пречки и непреодолими финансови затруднения, оборващи презумпцията по т.2 на чл.38, ал.1 от ЗАдв., се опровергава наличие на материална невъзможност, поради което не следва да се осъжда ответникът да заплаща възнаграждение за процесуалния 2 представител на ищеца по този ред.

За пълнота на изложеното следва да се упомене, че поради противоречиви произнасяния по този въпрос, с определение № 934/27.02.2025 година, по гр.д. № 3502, по описа за 2024 година на ВКС, ІV г.о. е предложено на основание чл. 292 от ГПК на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия на Върховния касационен съд да постанови тълкувателно решение по следния въпрос: има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда, и е спрял производството по висящия пред него спор.

Към момента е налице висящо пред ОСГТК на ВКС Тълкувателно дело № 3 /2025 г., което чака разрешение на тези въпроси.

В случая обаче, при наличие на своевременно направено от противната страна възражение и наличие на данни, които категорично опровергават материалната затрудненост на ищцата до степен да не може да заплати минимален адвокатски хонорар по НВАР, който в случая би възлизал в размер на сумата между 400 и 500 евро, а е заплатила по сметка на районния съд държавна такса от 287,82 лева / 147,16 евро и депозит за вещо лице от 400 лева / 204,52 евро, настоящият съдебен състав счита, че в конкретната хипотеза за нея не е налице особено затруднение да го стори.

Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от от адвокат Л. К. Б. от САК - пълномощник на първоначалната ищца и настоящ частен въззивник К. С. П.

– Н. против Определение № 146/25.02.2026 г., с което е отказано изменение на Решение № 169/21.07.2025 г. на ЕПРС в частта за разноските по отношение на неприсъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4