Решение № 26 от 24.02.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. В., 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В.Б.Й. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20261300500005 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на З. М. Т. чрез адв. Д.Д. против Решение №538 от 16.10.2025г. по гр.д. №377/2025г. на ВРС ,с което е уважен искът на „***“ЕООД с правно основание чл.422 ГПК.Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го отмени с произтичащите от това последици.

Твърди, че представеният с исковата молба Договор за потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022г. е сключен при наличието на неравноправни клаузи в същия и противоречи с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Сочи , че договорната лихва, която се претендира въз основа на договора се изчислява върху двете суми, формиращи общия размер на предоставения кредит – сумата от 700 лв., предоставена директно по сметка на кредитополучателя и 392,60лв., предоставена в кредит за заплащане на задължение на кредитополучателя за застрахователна премия по застраховка Защита на кредита и сметките.

Твърди , че при подписване на договора жалбоподателката е нямала достатъчна яснота относно това с каква сума в действителност ще 1 разполага,какво ще върне и каква точно главница ще олихвява кредиторът.

Така жалбоподателката е била лишена от възможност да прецени икономическите последици от сключването на договора за кредит.

Независимо, че в договора й е дадено право на избор дали да сключи или не застраховка, то тази застраховка изначално е инкорпорирана в договорното правоотношение-съответно, без да й се даде възможност в качеството й на потребител да прецени дали да сключи застраховка с избрано от самата нея застрахователно дружество, кредиторът още при сключване на договора й е възложил заплащане на сумата от 392.60лева под формата на застрахователна премия, без при това да я калкулира в ГПР. Тази застрахователна премия е станала част от главницата и също се олихвява, наред с реално усвоената сума на заема. Следователно, според жалбоподателката, застрахователната премия реално не представлява отделна услуга, а е част от цялостното споразумение и следва да бъде включена в ГПР.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба „***“ЕООД-*** е подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като потвърди първоинстанционното решение.Не претендира разноски за настоящата инстанция.

Твърди,че сключването на застрахователен договор не е условие за сключване на потребителския кредит.Твърди също,че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,а в погасителния план,който е неразделна част от договора е включена пълна и точна информация за размера,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

По подадено от страна на „***“ЕООД заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр. д. № 1891/2024 г. по описа на РС - В., по което на 2

07.08.2024 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1034/07.08.2024 г. за следните суми:

699.51 лева– главница,

560.86 лева – възнаградителна лихва за периода от

15.01.2023 г. до 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението 05.08.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25.21лева - разноски за платена държавна такса и 240.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу заповедта по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от длъжника и на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Искът е предявен в едномесечния срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК и е образувано гр.д. №377/2025г. на ВРС.

По делото е представен е договор за потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022 г. сключен между „***“ ЕАД като кредитор и З. М. Т. като кредитополучател. Съгласно чл. 7.1 размерът на кредита е 700.00 лева и Застраховка защита на кредита и сметките - 392.60 лева – размер на застрахователна премия по сключена застраховка със застраховател „***“, клон *** и „***“ клон ***. Общият размер на кредита е 1092.60 лева. ГПР към датата на сключване на договора е 43.34 %, лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит е 41.05 %.

На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 25.04.2024 г. и приложенията към него между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, задължението на З. М. Т., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 720031233912 от 02.11.2022 г. е било изкупено от „***“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.

Длъжникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.

99, ал. 4 от ЗЗД с уведомлението, приложено към исковата молба.

От назначената счетоводна експертиза е установено,че няма направени погасителни вноски от длъжника нито на цедента, нито на цесионера. Вещото лице е посочило, че кредитът е усвоен с направен превод 3 по сметка на ответника на 02.11.2022 г.

Посочило е, че дължимите от ответника суми по кредита са в общ размер на 1260.37 лева, от които: 699.51 лева главница и 560.86 лева възнаградителна лихва за периода от 15.01.2023 г. до 15.07.2024 г.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество за неоснователна по следните съображения:

В исковото производство ответникът се е позовал на наличие на неравноправни клаузи за сключеният с ищеца потребителски кредит като сключен в противоречие със законови разпоредби,а именно чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Този законов текст регламентира,че при сключване на договора следва да се уговори годишния процент на разходите по кредита,включващ общите разходи по кредита за потребителялихви,комисионни,всички дължими възнаграждения-преки или косвеничл.19,ал.1 ЗПК,т.наречения годишен процент на разходите /ГПР/.ВРС е приел,че всички тези разходи се извличат от съдържанието и тълкуването на договора,макар и да не са изрично изброени,поради което не е нарушена цитираната законова разпоредба.

Несъстоятелни са оплакванията във въззивната жалба,че договорът за потребителски кредит страда от пороци. Кредитополучателят е уведомен и на него са му известни всички плащания ,които дължи,включително брой и размер на погасителни вноски ,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,както и каква част от вноската представлява главница и каква лихва.Всичко това е отразено в погасителния план,който е неразделна част от договора и в който е включена пълна и точна информация за начина и сроковете на погасяване на кредита.

Видно от чл. 13 на заявлението – декларация, подадена от ответницата,същата е пожелала да сключи горецитираните застраховки в общ размер на 392.60 лева. Съгласно чл. 19 от Договора за потребителски кредит при сключването на процесния договор потребителят не е длъжен да сключва застраховки. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят може 4 да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора. Заявлението – декларация и Договора за кредит са подписани от ответницата и се е съгласила да сключи процесните застраховки, както и Договора за кредит.

Съгласно чл. 19 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита за потребителя изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.

Застраховките, които ответницата сама е пожелала да сключи, не представляват общ разход по кредита, поради което не следва да се включват в годишния процент на разходите.

Ето защо ВОС намира,че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК,така като е прието от първоинстанционния съд и на база изготвеното заключение на ВЛ по назначената счетоводна експертиза. В този смисъл правилно е уважен иска по чл.422 ГПК.

Като съобрази изложеното съдът приема,че постановеното от ВРС решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Аргументите на първоинстанционният съд са правилни,аналитични и обстоятелствени,поради което ВОС не счита за необходимо да ги преповтаря , позовавайки се на разпоредбата на чл.272 ГПК.

Ответникът по жалба не е претендирал разноски настоящата инстанция и такива не следва да му бъдат присъдени. за

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №538 от 16.10.2025г. по гр.д.

№377/2025г. на Районен съд -В. .

5

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6