Определение № 3257 от 08.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 4546/2026
- Вид
- Определение № 3257
- Подписан
- 08.09.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- Мирослав Георгиев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 213, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 213, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3257 гр. София, 08.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Георгиев като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Частно наказателно дело № 20261100204546 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 вр. ал. 4 НПК.
Образувано е по жалба на Г. И. Д. срещу постановление на Софийска апелативна прокуратура /САП/ от 03.06.2026г. с което е потвърдено постановление на Софийска градска прокуратура /СГП/ от 03.02.2026 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 245205/2025г.
В жалбата се изразява несъгласие с постановленията. Твърди се, че не е извършена пълна и обективна проверка, тъй като са снети обяснения само от лицата, чийто действия или бездействия са били предмет на сигнала. Излагат се твърдения, че не са събрани данни за броя на сигналите срещу лечебно заведение „Света Каридад“ – гр. Пловдив и извършваните проверки; че не са изследвани твърденията за зависимости и натиск върху служители на ИАМН, упражняващи контролна дейност, като не е бил разпитан нито един редови служител на агенцията. Посочва се, че в постановлението се твърди за проверка от МВР, без обаче да се сочи какъв е бил предметът й, по чия инициатива е извършена и какви са констатациите й. Счита изводът за липса на престъпление по чл. 282 НК за преждевременен, моли за отмяна на постановленията на САП и СГП и връщане на делото за допълнителна проверка.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и, като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:
По същество, жалбата е насочена срещу постановлението на СГП, тъй като именно то, след като е било потвърдено от горестоящата прокуратура /САП/, е актът, който подлежи на обжалване пред съд, съгласно чл. 213, ал. 4 НПК.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от правоимащо лице – това, което е подало сигнала.
Разгледана по същество, тя е неоснователна:
1
Съображенията на съда за това са следните:
Г. И. Д. е подала до главния прокурор сигнал относно това, че: депозиран от нея сигнал до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ не е получил входящ номер, включително след провеждани от нея телефонни разговори със служители на агенцията; в ИАМН била инсталирана програма, която филтрирала входящата поща и само определени сигнали получавали входящ номер; повече от три месеца от подаване на сигнала нямала отговор на същия, което се дължи на лоша организация и липса на контрол; възможни зависимости на директора и главния секретар на агенцията. По повод този сигнал, на 27.11.2025 г. СГП е разпоредила на СДВР извършване на проверка. След приключването й, с атакуваното постановление СГП постановила отказ да образува досъдебно с мотиви, че изложените в сигнала твърдения не сочат на извършени престъпления от общ характер.
Постановлението е потвърдено от САП.
Съдът споделя изцяло фактическите изводи на прокурорите от СГП и САП, като и в двата акта е възпроизведено това, което е било установено в хода на извършената проверка. Не е необходимо да се преповтаря в настоящото определение установената фактология, доколкото съдът достигна до същите изводи. Накратко, следва да се посочи само, че сигналът от Д. е бил подаден в ИАМН на 28.07.2025 г., като с писмо от 18.08.2025 г. тя е била уведомена, че по повод сигнала й ще бъде образувано контролно производство, за чийто резултати ще бъде уведомена. От това е видно, че този сигнал е получил входящ номер. Това производство е приключило на 10.11.2025 г. като с писмо от 26.11.2025 г. от заместник-изпълнителния директор на ИАМН Д. е била уведомена за резултатите от него. В прокурорското постановление подробно са разгледани събраните данни, като прокурорът подробно е аргументирал фактическите си изводи. Това се отнася и за постановлението на САП.
При така установените факти, съдът споделя изцяло правните изводи на прокурора и е ненужно да преповтаря същите. Няма никакви данни за извършени престъпления от лицата, сочени в сигнала или други такива. Твърденията на жалбоподателя са общи, конкретни и не съдържат никакви факти за наличието на обективните признаци на каквото и да е престъпление.
Във връзка с възраженията в жалбата, следва да се посочи следното:
Съдържанието на сигнала от Д. до главния прокурор е посочено по-горе и твърденията в него са били предмет на проверката, извършена от СДВР. В рамките на тази проверка не са били събирани данни за броя на сигналите срещу лечебно заведение „Света Каридад“ – гр.
Пловдив и извършваните проверки, тъй като твърдения за такива в сигнала, адресиран до главния прокурор, липсват.
Твърденията за зависимости и натиск върху служители на ИАМН, упражняващи контролна дейност са общи, изцяло лишени от конкретика и не съдържат никакви факти за наличието на такива, за да могат обективно да бъдат проверени.
Действително, в хода на проверката не са били снети сведения от нито един редови служител 2 на агенцията, но това е не е и било необходимо, с оглед изясняване на обстоятелствата в сигнала.
От изложеното в постановлението на прокурора от СГП е пределно ясно какъв е бил предметът на проверката, възложена на СДВР – твърденията в сигнала от Д.. От същото постановление е повече от ясно и по чия инициатива е била извършена тази проверка – била е възложена от СГП. Констатациите от тази проверка са подробно описани отново в постановлението на СГП за отказ от образуване на досъдебно производство.
В обобщение, съдът споделя изложените правни съображения в постановлението на СГП, а и в това на САП, относно липсата на данни за извършено престъпление по чл. 282 НК или друго престъпление от общ характер, поради което не намира за необходимо да ги повтаря.
Ето защо, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. И. Д. срещу постановление на Софийска градска прокуратура от 03.02.2026 г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 245205/2025г., потвърдено постановление на Софийска апелативна прокуратура от 03.06.2026г.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3