Решение № 76 от 20.02.2020, Районен съд - Монтана

№ 76 / 20.2.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

20.02.2020 година г. Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело № 917 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

Ищецът А.И. xxx твърди в исковата молба, че на 17.10.2018 година станал законен собственик на самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8., представляващ а. находящ се в г. М. у. 9. е. 3. а. 8., посредством покупко – продажба, удостоверена с НОТАРИАЛЕН АКТ 166, том ІV, рег.номер 7093. дело номер 298 от 2018 година, вписан в служба по вписванията с входящ регистрационен номер 5664 от 17.10.2018 година като Акт номер 69. том 15, дело номер 2349. партидна книга 21883.

Твърди, че при паркирането на личния си автомобил в двора на сградата, още, когато станал собственик, му било споменавано от съсобственици, случайно засичайки се, че дворът е частна собственост и няма право да ползва паркинга, изграден като разчертани места за паркиране. Поддържа и това, че в апартамента не се живее постоянно, но неговите родители възнамеряват да заживеят там и си пренасят багаж с техният личен автомобил на части в продължение на месеци, докато премине зимния сезон. На 17.03.2019 година те решили да пренощуват за първи път в апартамента и в кьсния следобед паркирали автомобила си на отреденото в общата част (двора) място за паркиране номер осем, предвидено в инвестиционния проект. Поддържа и това, че между 19:00 и 20:00 часа на същата дата получил обаждане от майка си, че имат спор със съседа Д.И.Б., който заявил, че притежава няколко на брой места за паркиране от двора, за неговия автомобил и автомобила на неговата съпруга Н.И.Б., включително и място номер осем, и че има договор за покупко - продажба между него и Фирма ,,С. О. гр. Монтана. Ищецът твърди, че майка му го помолила да отиде на адреса и да се разбере с Д.И.Б. и след което той се озовал там и го извикал да излезе от жилището си, за да каже какви претенции има. Твърди и това, че ответникът му обяснил, че е дал шест хиляди лева на Фирма ,,С. О. гр.Монтана в замяна на няколко места за паркиране от двора, включително и осмото място, за което има договор, който не видял.

Поддържа, че му показал копие от НОТАРИАЛЕН АКТ за учредяване право на строеж, с който Л. П. Д. учредила правото на строеж на Фирма „С. О. гр.М. като строителят станал собственик на построената сграда и двора към нея и поради това продал части от него отделно от самостоятелните единици. Твърди, че на диалога между него и Д.И.Б., присъствал и Р. Г., съпруг на А. П. Д. и зет на Л.

П. Д., живущ в а. седем на същия адрес. Ищецът поддържа, че при проверка направена от него в интернет сайта на Имотния Регистър на Република България, се оказало, че осмото място за паркиране не принадлежи към никой а. за разлика от други места, вписани в ИР с ведно право на ползване.

Ищецът твърди, че на въпросното осмо място винаги има спрели автомобили, собственост на Д.И.Б. и Н.И.Б., като по този начин ответниците буквално били завзели частта от общата вещ все едно я притежават и той като собственик на осми а., находящ се в г. М. улица Клокотница 9. е. 3. не може да упражня правото си да използва вещта по предназначение. Ако няма паркирали в даден момент и паркира той или неговите родители, ще възникнат неприятни спорове, които искал да избегне.

Ищецът поддържа и това, че местата за паркиране са обособени в незастроената част на двора, като реални части от него. Поддържа, че ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. са завзели частта, предвидена за неговия а. от общата вещ, с което нарушавали правото му на ползване на вещта и да си служи с нея по предназначение с тяхните действия. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото му като собственик на а. осми в жилищната сграда, находяща се на адрес: г. М. у. № 9 с идентификатор 48489.8..349.1.8. по плана на г. М. да си служи с общата вещ по предназначение, която представлява място за паркиране номер 8. и да осъди Д.И.Б. и Н.И.Б. да не завземат частта, предвидена за неговия а. от общата вещ.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д.И.Б. и Н.И. xxx са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Твърдят, че видно от Нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 7093. дело 298 от 2018 година на Нотариус Бисерка П., ищецът А.И. А. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8. по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. с адрес гр.М. ул.,, Клокотница“ № 9. е. 3. а. 8., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8..349. с предназначение - жилище, а. с площ от 58 квадратни метра, ведно с прилежащите части към него 5,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Поддържат, че според чл.38, ал.1 ЗС общите части в етажна собственост биват такива по естеството си или по предназначение. По естеството си, по необходимост, общи са ония части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда. Такива са земята, върху която е построена сградата, всички конструктивни носещи елементи на сградата - основи, външни и общи стени, покрив и др. Не такова е положението за други общи части, без които съществуването на сградата е възможно. Такива са портиерското жилище, дворът - земята от парцела извън сградата, и др. Твърдят, че за общите части по предназначение няма пречка да се даде друго предназначение и да се ползват не като общи части, а по друг начин. Такова е положението на двора. Дворът може да придобие статута на обща част към етажната собственост, само, ако всички етажни собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част. Заявяват, че дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС, само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята. Поддържат, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата - жилище, а. и притежава идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не е собственик и не притежава част от поземления имот, в който е построена сградата, както и няма придобито паркомясто. Твърдят, че е неоснователно твърдението на ищеца, че след като той е собственик на а. осми, то същият следва да си служи и ползва паркомясто осем, което е замислено и отредено за собственика на а. номер осем в инвестиционния проект. Поддържат, че съгласно приложените от ищеца доказателства е предвидено изграждане в сградата на четиринадесет жилища, четири гаражни клетки, а в дворното място изграждане на десет броя паркоместа. Няма законово изискване за наличие на идентичност и съответствие между номера на жилището и номера на паркомястото, а и това би противоречало на свободния избор и договаряне между страните. В инвестиционния проект е предвидено изграждане на паркоместа, но това не означава, че паркомясто с номер осем ще обслужва а. номер осем. Ответниците поддържат, че не са извършили действия, с които да пречат ищецът да упражнява свои права. Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да им присъди направените разноски в производството.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:

Установено е от приложения към исковата молба

Нотариален акт № 166, том ІV, рег.№ 7093. дело 298 от 2018 година на Нотариус Бисерка П., ищецът А.И. А. е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.8..349.1.8. по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. с адрес гр.М. ул.,, Клокотница“ № 9. е. 3. а. 8., намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8..349. с предназначение - жилище, а. с площ от 58 квадратни метра, ведно с прилежащите части към него 5,58 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Няма спор между страните, че ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. са собственици на ап.4 от същата сграда.

От приложения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж № 15, том ХV, рег.№ 23398, дело № 2374 от 2006 година, е видно, че Л. П. Д. е учредила на „С.

О. право на строеж за следния недвижим имот: правото да построи и да стане собственик на четириетажна жилищна сграда с гаражи и принадлежащи осем паркоместа, която да бъде построена съобразно одобрен архитектурен проект в поземлен имот № 48489.8..349. находящ се в г. Монтана по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД -18-29/05.04.2006 година на Изпълнителен директор на АК,с административен адрес: у. № 9. целият имот с площ от 625 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор 173. пл.№ 1203. при граници и съседи: 48489.8..350, 48489.8..351, 48489.8..352, 48489.8..347, 48489.8..348 и 48489.8..337, а по документ за собственост пл.№ 1203 в кв.173 по плана на г. М. с площ от 610 кв.м., незастроен, при граници и съседи: улица, Бойко Тодоров и от две страни общински имоти, с изключение на обектите, за които учредителят запазва право на строеж.

Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.109 от ЗС е предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота правото на собственост се нарушава с неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем. За основателността на иска следва да бъде доказано: че ищецът е собственик на имота, действието, което препятства упражняване правото на собственост, авторът на това действие и в какво се състои нарушението.

Ищецът твърди в исковата молба, че като собственик на а. осми в жилищната сграда, описана по – горе, ответниците Д.И.Б. и Н.И.Б. му пречат да си ползва място за паркиране номер 8., поради което и моли съда да ги осъди да не завземат частта за паркиране, предвидена за неговия а..

Действително ищецът е собственик на самостоятелен обект в сградата – а. № 8. и притежава идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, но не е собственик и не притежава част от поземления имот, в който е построена сградата, както и няма придобито паркомясто. Неоснователно е твърдението на ищеца, че след като е собственик на а. номер осем, той същият следва да си служи и ползва паркомясто осем, което според твърденията му е замислено и отредено в инвестиционния проект за собственика на а. номер осем. Съгласно представения одобрен инвестиционен проект е предвидено изграждане в сградата на четиринадесет жилища, четири гаражни клетки, а в дворното място изграждане на десет броя паркоместа. Няма законова изискване за наличие на идентичност и съответствие между номера на жилището и номера на паркомястото, а и това би противоречало на свободния избор и договаряне между страните. В инвестиционния проект е предвидено изграждане на паркоместа, но това не означава, че паркомясто с номер осем ще обслужва а. номер осем.

Наред с гореизложеното общите части в етажна собственост биват такива по естеството си или по предназначение. По естеството си, по необходимост, общи са ония части, без които е невъзможно съществуването на самата сграда. За общите части по предназначение няма пречка да се даде друго предназначение и да се ползват не като общи части, а по друг начин. Такова е положението на двора. Той може да придобие статута на обща част към етажната собственост само ако всички етажни собственици са собственици и на дворното място и всички те са изразили изрична воля дворното място да бъде обща част. Дворното място е обща част по естеството си по смисъла на чл.38 ал.1 ЗС, само, когато е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.