Решение № 174 от 30.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Перник, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Т.а като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720200315 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, №8582375, издаден от ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП на Д. Р. Т. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер 800 /осемстотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6632539 /на 12.05.2023г./ .

Срещу електронния фиш в срок е постъпила жалба от Д. Р. Т. ,чрез пълномощника – адв. Б. В., в която се излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че то не съответства на правното му квалифициране. Моли за отмяна на издадения ЕФ като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му.

Административнонакзващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.01.2024 г., за времето от 16.10ч. до 18.10 часа, в гр. Перник, ул.

Юрий Гагарин, в района на бензиностанция ШЕЛ - Перник, с преносима 1 система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към кв. Изток, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите в посока кв. Изток – кв. Твърди ливади пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Разрешената скорост на движение била 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-705/22.01.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При обработка на заснетите нарушения бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че в 17.40 часа лек автомобил „Мерцедес Ц250ТД“ с рег. №******** е преминал през контролираната зона, като е измерена скорост на движение от 84 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на собственост на ФЛ - Д. Р.

Т.. Установено било, че срещу същото лице вече е издаван електронен фиш за същото по вид нарушение, а именно серия К, № 6632539 от ОДМВР – Пазарджик, влязъл в сила на 12.05.2023г. Затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу собственика бил издаден електронен фиш серия К, №8582375, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП била наложена глоба 800 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.02.2024г. Същият не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: справка по История на ППС от КАТ, протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-705/22.01.2024г. и снимка на разположението му, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка №№103-СГ-ИСИС/19.07.2023г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-310 от 14.02.2020г. на директор ОД МВР – Перник, разпечатки на ЕФ, писмо, рег. №115800-3829 от 19.04.2024г. от директор ОДМВР - Перник и писмо, изх. №24/слу-18651/21.03.2024г. от кмета на Община – Перник.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, доколкото се твърди, че процесното 2 нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0 , с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза.. АТСС, посочено в електронния фиш е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Приетите по делото писмени доказателства удостоверяват, че същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г, вписано е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания, т.е., технически изправно е и е годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е собственик на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, както и че не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП.

При тези обстоятелства, след като не е посочил на кого евентуално го е предоставил на 19.01.2024г., Д. Т. е възможен субект на описаното в обжалвания електронен фиш нарушение, съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което формално е редовен от процесуална страна.

От материално-правна страна, условие за законосъобразното му издаване е доказателствена обоснованост на изложените в съдържанието му фактически обстоятелства, относими към съответния административнонаказателен състав.

Безспорно е, че идентифицирането на превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, точното място на нарушението и установяването на измерената скорост на движение, респ. отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост, са обстоятелства от съществено значение в казуса. Тези въпроси са пряко относими към елементите от фактическия състав на административното нарушение, тъй като определят субекта на нарушението, правната квалификация на същото, както и приложимата санкционна норма от гледна точка конкретно наказуемото превишаване на скоростта.

Поради това, абсолютна предпоставка за законосъобразно реализиране на отговорността на жалбоподателя съставлява доказване на обстоятелството, че нарушението е извършено именно със собствения му автомобил и при обстоятелствата, описани в електронния фиш.

Релевантни доказателства за установяване на нарушение, за което е издаден електронен фиш и за обстоятелствата, при които то е извършено съставляват направения запис на нарушението, респ. снимковото му 3 визуализиране, както и изготвеният протокол - приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.

Съгласно чл.2 и чл.5, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като изображенията /статични и динамични/ притежават уникален идентификационен номер.

Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С подадената жалба Д. Т. оспорва вмененото му с издадения електронен фиш нарушение. При това положение АНО, върху когото лежи тежестта на доказване в производството, е бил длъжен да ангажира доказателства за всички факти, относими към признаците от състава на нарушението, описано в оспорения пред съда акт по чл. 58д, т.4 от ЗАНН.

По делото липсва приложено снимково изображение на заснетото нарушение, даващо възможност да се индивидуализира по марка, модел и регистрационен номер моторното превозно средство, чиято скорост се твърди, че е измерена при извършвания контрол. Снимка не е приложена сред материалите към преписката, която АНО е изпратил с жалбата за разглеждане в съда, не е представена и до приключване на съдебното следствие, включително с изисканите от съда допълнителни материали .

Този недостатък мотивира заключение за доказателствена необоснованост на описаното в ЕФ нарушение.,

Невъзможността да се установи относимост на приложените към административнонаказателната преписка доказателства към вмененото нарушение съществено ограничава и правото на защита на нарушителя.

По тези съображения съдебният състав приема, че при установяване на нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, от което следва, че нарушението описано в обжалвания електронен фиш е недоказано. По делото не са събрани достатъчно и убедителни по своето съдържание доказателства за това, че нарушението е извършено при управление на автомобила, описан в електронния фиш и при изложените обстоятелства, а оттук, че отговорността на собственика му е ангажирана законосъобразно, което мотивира отмяна на обжалвания акт.

По разноските:

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на

Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят Д. Т. е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024г., сключен между него и адв. Б. В., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева за защита и процесуално 4 представителство по а.н.дело, образувано в РС – перник по жалба срещу ЕФ К, № 8582375 на ОД МВР - Перник, като е отразено, че сумата е платена в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат за процесуално представителство, следва да му бъде възстановено от бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е определено в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма основание за намаляването му въпреки направеното в съпроводителното писмо към преписката възражение за прекомерност и Ррешение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 г. по описа му. С него е прието, че националните съдилища не са обвързани и могат да откажат да приложат визираната наредба, на която с националната правна уредба е придаден задължителен характер относно определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като присъдят разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния.