Решение № 19200 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19200 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110114684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Л.

Н. Б. с искане да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед № 753/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII, а именно: 46,70 евро - цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, представляващ Гараж № 8, аб. № 342416 за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от14.04.2026 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; 5,74 евро - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 02.04.2026 г.; 25,69 евро - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2026 г. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането; както и 6,17 евро - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2023 г. до 02.04.2026 г.

Ищецът твърди, че в рамките на исковия период между страните по спора е било налице облигационно отношение, във връзка с което е доставил в имота топлинна енергия по силата на общите условия на топлопреносното дружество, приети на основание Закона за енергетика. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това, за ищеца е възникнал правен интерес да подаде заявление и да 1 се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII.

Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда срок по чл. 415 ГПК, е предявил настоящите искове.

Моли съдът да установи вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ответникът Л. Н. Б. е депозирала отговор на исковата молба с доводи за недопустимост и неоснователност на исковете.

Оспорва пасивната си материалноправна легитимация с довод, че не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“.

Оспорва предявените искове по основание и размер. Навежда възражение за противоречие между Закона за енергетиката и Закона за защита на потребителите относно възникване на правоотношението във връзка с доставката на топлинна енергия, като сочи, че следва да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗП, в частност чл. 62 от ЗЗП, като допълват, че дори и да е доставена сочената ТЕ, тя е непоръчана доставка.

Намира, че ищецът не е конкретизирал в достатъчна степен основанието за възникване на правоотношението с ответната страна, нито предоставената услуга.

Оспорва действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответникът не ги е приел или подписал, допълва, че съдържат неравноправни клаузи.

С отговора се оспорва осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество.

Сочи, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление.

Намират за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация.

Сочи, че не са представени документи, от които да се установява от какво произтича дълга. Оспорва доказателствената сила на представените извлечения от сметки.

Сочи, че ищецът е начислявал топлинна енергия не според действително измереното количество топлинна енергия, тъй като абонатната станция не е разполагала с оборудване, а на топломера не са извършвани необходимите метрологични проверки от лицензирано дружество.

По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сочи, че в случая е налице предявяване на чуждо вземане, а именно - на фирмата за дялово разпределение, а не на ищеца.

Намира за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените 2 искове и за присъждане на сторените разноски.

В срочно депозираното възражение по чл. 414 ГПК развива подробни съображения, като се позовава на практиката на СЕС, за нищожност на издадената Заповед № 753/15.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1446/2026 по описа на РС – Пазарджик, XVIII.

Претендира разноски, в това число за оказаната от процесуалния представител на ответника безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис” ЕООД не взема становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода в твърдения в исковата молба обем, като за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Съгласно задължителните за настоящия съд съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 2/2017 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят, като клиент на топлинна енергия за битови нужди, дължи цената й.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни 3 от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза, ползващото лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

В конкретния случай, от приложената и неоспорена по делото декларация /л. 13/, се установява, че ответникът Л. Н. Б. е отправила искане вх. № 4217/03.03.1995 г. /уважено от ищеца/, за откриване на лична партида по отношение на процесния имот – гараж № 8, находящ се в ***, като съгласно ръкописните отбелязвания, искането се основава на представен документ за собственост – Заповед по реда на ЗТСУ с № РД-41-139 от 01.11.1994 г.

В подкрепа на горното обстоятелство е и представеното по делото приложение № 1 към Протокол от 25.09.2001 г. на общото събрание на етажните собственици в сградата, видно от което именно ответникът Л. Б. е посочена като собственик на гараж № 8 с отопляем обем от 10 куб.м. /л. 18/.

Предвид изложеното, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, относими към последваща промяна на партидата на имота, евентуално – за извършени отчуждавания, съдът намира, че рамките на исковия период ответникът Л. Б., въз основа на сключения нарочен договор с ищеца, се явява потребител на топлинната енергия, доставена в имота, респективно – надлежно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. Установява се по делото с помощта от приетата и кредитирана от съда СТЕ, че дяловото 4 разпределение през процесния период е извършвано съгласно действащата нормативна уредба.

Установява се от приетата експертиза, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия.

Неоснователно се явява направеното оспорване на извършените проверки за годност на измервателните уреди с довод, че дружеството „Арттест Б“ ЕООД не е притежавало лиценз, за да извършва проверки на водомери и топломери. Дейтвително, както сочи ответникът, правото на дружеството „Арттест Б“ ЕООД да осъществява проверка на водомери за студена вода, водомери за топла вода и неделими (комплектни), делими (комбинирани) и хибридни топломери е било отнето със Заповед № 205028/17.11.2021г., издадена от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. Същата заповед обаче е била обжалвана пред административните съдилища, като е потвърдена с решение № 112/ 8.02.2023 г. по АХД № 349 по описа за 2022 година на Административен съд – Бургас /необжалвано пред ВАС/. Междувременно обаче, по силата на Заповед № 2050-16/22.08.2022 г. получава нов лиценз, като бива включено в списъка с оправомощени да извършват проверка лица на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях, воден от Държавна агенция за метрологичен и технически контрол. С оглед на това, съдът намира, че в рамките на целия исков период и по време на всички извършени периодични метрологични проверки, измервателните уреди в имота са били проверявани от лаборатория, притежаваща съответния лиценз.