Определение № 346 от 04.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 346 гр. Ловеч, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500131 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274 ,вр.с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ЕОС МАТРИКС"ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния директор Т.В.,чрез главен юрисконсулт М.М., срещу Определение №107/02.02.2026г., постановено по гр.д.№812/2025г. по описа на PC-Ловеч, с което съдът е оставил без уважение молба по чл.248 ГПК за изменение на Решение №611/31.12.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен , тъй като не е съобразен с фактическите обстоятелства по делото. Позовава се на чл.78,ал.2 ГПК, съгласно който ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Сочи,че с отговора на исковата молба е заявил именно признание на иска.

Счита, че присъденото адвокатското възнаграждение не съответства на фактическата и правна сложност на спора.Твърди, че правно значимите факти са установени в предходно проведените производства - гр.д.№ 1740/2023г.на РС-Ловеч, по което с Решение №381/26.08.2024г. искът е отхвърлен,а в последствие с Решение №95 от 01.05.2025г., пост.по в.гр.д.№659/2024г. на ОС-Ловеч, искът е уважен,като е установено, че вземането е погасено по давност и първоинстанционното решение е отменено. Производството по гр.д.№812/2025г. по описа на PCЛовеч касае същото вземане. Въззивникът твърди, че след узнаване за акта на ОС-Ловеч вземането е било счетоводно архивирано и е била подадена молба за прекратяване на образуваното изпълнително дело. Затова счита, че по гр.д.№812/2025г.на РС-Ловеч не са установявани нови факти, поради което за кредитора не възниква отговорност за разноски. Цитира съдебна практика в тази насока. Допълва,че не е предприемал действия по оспорване на иска.Позовава се на съдебна практика.Моли да се съобрази направеното от него признание на иска,както и че не е дал повод за завеждане на същия,и се приеме,че на основание чл.78, ал. 2 от ГПК направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищеца.

В условията на евентуалност моли да се намали адвокатското възнаграждение като прекомерно и несъответстващо на правната и фактическа сложност на спора.

1

В предвидения от закона срок е постъпил отговор на частната жалба от Р. Д. Б., чрез адв.Д. Н.-ЛАК.Излага хронологията на спора и твърди, че от „ЕОС МАТРИКС“ЕАД е подадена молба за прекратяване на воденото от тях срещу Б. изпълнително дело, едва след получаване на исковата молба по гр.д.№812/2025г.на РС-Ловеч(03.06.2025г.). До ищеца не е достигнало изявление на ответника, че същият няма да продължи действията по принудително събиране на вземанията си за горницата над 1250лв. Липсва и информация кога вземането е било отписано от счетоводната система на кредитора. С оглед на това определя възраженията на дружеството,че не е дало повод за образуване на гр.д.№812/2025г.на РС-Ловеч, за несъстоятелни, а сочената от тях съдебна практика за неотносима към случая.Допълва,че макар на 03.06.2025г. да е подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело, не са предприети действия по връщане на незаконно събраните в хода на това изпълнително производство 1 419,91лв. Това е сторено едва на 17.11.2025г., непосредствено преди последното заседание по гр.д.№812/2025г.

По искането за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение, излага,че съдът е съобразил с Решението на СЕС и е редуцирал адвокатския хонорар от 1800лв. на 1000лв.,като е съобразил извършените от процесуалния представител действия. Твърди се, че именно действията на дружеството са провокирали ищеца да заведе делото и макар да е протекло при условията на признание на иска, то процесуалното поведение на ответника е било продиктувано липсата на аргументи за оборване на исковата претенция.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е направено своевременно и се дължи на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв.,като размерът следва да определи съдът. Моли съда да остави без уважение частната жалба и да потвърди Решение №611/31.12.2025г., пост.по гр.д.

№812/2025г.на РС–Ловеч, в частта за разноските.

По допустимостта.

Частната жалба е подадена своевременно. Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 05.02.2026г., чрез ЕПЕП, а частната жалба е подадена на 17.02.2026г. по пощата. В обжалваният съдебен акт – Определение №107/02.02.2026 г. е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. По тази причина, настоящата инстанция приема, че е спазен срокът за подаване на частна жалба. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С Разпореждане №312 от 19.02.2026 г., постановено по гр.д.№812/2025 г. РС - Ловеч е оставил частната жалба без движение и е дал указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 7.67 евро по сметка на ОС – Ловеч. С молба вх.№2387/26.02.2026 г., подадена на 25.02.2026 г. чрез ССЕВ, жалбоподателят е представил платежно нареждане. Разпореждането за отстраняване на нередовност е връчено на страната на 23.02.2026 г. Указанията са изпълнение в срок. По тази причина съдът приема, че подадената въззивна частна жалба е допустима. Своевременно е постъпил и отговорът на частната жалба.

По същество.

От приложените доказателства става ясно, че „ЕОС Матрикс“ЕАД(тогава ЕООД) е конституиран като взискател (придобил вземането чрез цесия), в изп.д.№473/2009г.по описа на ДСИ при РС-Ловеч. Предмет на изпълнение е Изпълнителен лист от 08.07.2009г.,по ч.гр.д.

№948/2009г.,на РС–Ловеч., за задължения на Р. Д. Б. в размер на: 6261.79лв.- главница, ведно със законна лихва от 03.07.2009г., 277лв.-договорна лихва, 5.28лв.наказателна лихва, 130.88лв.разноски и 405.58лв.-адвокатско възнаграждение. По молба от 22.04.2020г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД, на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК,с разпореждане от 04.05.2020г. ДСИ е прекратил производството и върнал изпълнителния титул(19.05.2020г.).

2

Ново изпълнително производство е образувано по молба от 15.09.2023г. на „ЕОС Матрикс“ЕООД,въз основа на същия изпълнителен титул-изп.д.№1371/2023г.по описа на ЧСИ с рег.№879 в КЧСИ-В.П..

Пред РС-Ловеч е образувано гр.д.№1740/2023г.(ИМ от 21.11.2023г.),по което длъжникът Р. Б.,представляван от пълномощник адв.Д.Н., е предявил иск с правно основание чл.439 от ГПК,с искане да се признае за установено,че не дължи сумата 1250лв.(частичен иск от целия в размер на 16 794.49лв.-вземането по изпълнителния лист),поради изтекла погасителна давност.

С Решение №381/26.08.2024г.РС-Ловеч е отхвърлил иска.

С Решение №95/01.05.2025г.,пост.по в.гр.д.№659/2024г. ОС-Ловеч е приел иска за основателен и е признал за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕАД, че не съществува вземането му срещу Р. Б., установено в Изпълнителен лист от 08.07.2009г.,по ч.гр.д.№948/2009г.на РС-Ловеч,тъй като е погасено по давност.Решението не подлежи на касационно обжалване.По инициирано от адв.Н. производство по чл.248 от ГПК, искането за изменение на решението в частта на разноските е връчено на „ЕОС Матрикс“ЕАД на 09.06.2025г.С Определение №593/24.06.2025г. искането по чл.248 от ГПК не е уважено.

Настоящият иск Р. Б. е предявил на 09.05.2025г.,с правно основание чл.439 от ГПК,с искане да се признае за установено,че не дължи остатъка от изпълнителния лист,в размер на 15 544.49лв. Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕАД е получил исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, на 27.05.2025г. Отговор е подал на 24.06.2025г.,в който е заявил,че искът е недопустим,тъй като спорът вече е решен с влязло в сила решение по гр.д.№1740/2023г.на РС-Ловеч. По основателността е заявил признание на иска,с молба да се постанови решение по реда на чл.237 от ГПК. Претендирал е присъждане на направените разноски.Към отговора е приложил Молба с вх.

№78426 от 03.06.2025г.,с която е поискал от ЧСИ да се прекрати изп.д.№1371/2023г. на осн.чл.433,ал.1,т.2 от ГПК и върне изпълнителния лист.

При така установената хронология,става ясно,че „ЕОС Матрикс“ЕАД е поискало прекратяване на производството по принудително изпълнение по изп.д.№1371/2023г.на ЧСИ В.П., едва след получаване на настоящата искова молба-27.05.2025г. До този момент, въпреки постановеното Решение №95/01.05.2025г., пост.по в.гр.д.№659/2024г.на ОС-Ловеч-влязло в законна сила,с което е отречено съществуването на вземането, производството по принудително изпълнение е било висящо. С оглед на това, обосновано и с наличие на правен интерес, на 09.05.2025г., длъжникът Р. Б., е предприел защита чрез иска по чл.439 от ГК за отричане съществуването и на останалата част от вземането,предмет на принудителното изпълнение.

За да намери приложение разпоредбата на чл.78,ал. 2 от ГПК, а именно сторените от ищеца разноски да останат в негова тежест, следва да са налице кумулативно посочените в разпоредбата предпоставки, а именно- с поведението си ответникът да не е дал повод за образуване на делото и да е признал иска.

Съдът намира,че в случая не е налице една от предпоставките за отпадане отговорността на ответника за разноските по делото. Въпреки направеното с отговора признание на иска, се установи,че именно висящото производство по принудително изпълнение е обосновало правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, срещу кредитора и взискател по изпълнителното дело,за остатъка до пълния размер.

Затова,независимо от направеното в отговора признание на иска, не може да се сподели 3 твърдението на ответника за липса на основание за възлагане в негова тежест на направените от ищеца разноски.Не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на чл.78,ал.2 от ГПК,поради което това правило не може да се приложи спрямо ответника.

Не може да се споделят и възраженията за прекомерност на определения по реда на чл.38 от ЗАдв.адвокатски хонорар. В производството по чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е анализирал обстойно всички относими за преценката предпоставки. Прилагайки правилото на Реш.на СЕС №С-438/22 съдът е отчел конкретните извършени от пълномощника на ищеца действия за правна защита и съдействие по тази претенция, съобразена е цената на иска, също и наличното вече произнасяне по основанието на претенцията по гр.д.№1740/2023г.на РС-Ловеч.Като допълнителен критерий е отчетено и предвиденото в Наредба №1/2004г. минимално възнаграждение. Анализирайки тези критерии,правилно РС-Ловеч е приел за съразмерен на оказаната правна защита и съдействие,хонорарът от 1000лв.(511.29 евро).

По изложените съображения въззивният състав намира,че обжалваното Определение №107/02.02.2026г.,пост.по чл.248 от ГПК,по гр.д.№812/2025г.на РС-Ловеч, е правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №107/02.02.2026г., пост.по гр.д.№812/2025г. на РСЛовеч, с което е оставена без уважение молбата на "ЕОС МАТРИКС"ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от изпълнителния директор Т.В.,чрез главен юрисконсулт М.М., с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на Решение №611/31.12.2025г., постановено по гр.д.№812/2025 г. по описа на РС – Ловеч, в частта за разноските,като правилно и законосъобразно.

Определението може да се обжалва по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,при наличие на предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, пред ВКС, с частна жалба в 1-седмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4