Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4078 от 07.08.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1640/2026
Вид
Определение № 4078
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Светла Величкова Пенева, Златина Иванова Кавърджикова, мл.с. Ивайло Максимов Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 207, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 398, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 398, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 163, ал. 3 · Закон за устройство на територията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4078 гр. В........., 07.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В........., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501640 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба с вх. № 47286/12.06.2026 г. от „Е........ с..........“ гр. В........., м-ст З......., сграда с идент. № ............, находяща се на ул.

12, № 20, представлявана от управителя Л............ Т......... Т........., чрез адв. Н. Д. срещу определение № 7603/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20263110100999 по описа за 2026 г. на 7-ми състав на ВРС, с което е допусната замяна на обезпечението, допуснато с oпределение № 3317/27.02.2026 г. постановено по гр. д. № 20263110100999 по описа за 2026 г. на 7-ми състав на ВРС, на предявения от „Е........ с.........." – гр. В........., м-ст З......., сграда с идентификатор ............, находяща се на ул. 12, № 20 срещу К. К. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1000.00 евро, с което е наложена обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор .............1 (апартамент № 1), находящ се в сграда с идентификатор ............, в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20, с.......... на ответницата К. К. Н., ЕГН **********, до достигане на сумата в размер от 1000.00 евро, като е заменено с обезпечителна мярка залог в пари, а именно сумата от 1000.00 евро (хиляда евро), внесена по сметка на Районен съд – В......... с платежно нареждане от 29.05.2026 г., на основание чл. 398, ал. 2 ГПК, както и е отменена наложената с определение № 3317/27.02.2026 г. обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор .......... и сграда с идентификатор ............, находящи се в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20, на основание чл. 398, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.

В жалбата се посочва, че неправилно в определение № 3317/27.02.2026 г. е допусната обезпечителна мярка до сумата от 1000 евро, тъй като не е имало 1 такова искане. Тази сума подлежи на изменение по реда на чл. 214 от ГПК и в този смисъл допуснатата възбрана не обезпечава вземане само до този размер, както е определил съда. За разлика от запора, обезпечителната мярка „възбрана“ не е обвързана с размера на иска, който обезпечава. Възбраната върху имота на ответницата е единствения възможен способ за обезпечение на предявения иск. К. К. Н., заедно със съпруга си, живее в Швеция, където притежава жилище, поради което и цели продажбата на единствения имот нейна с.......... в РБългария. При отмяната на допуснатата обезпечителна мярка възбрана искът на молителя ще остане на практика необезпечен. Още с подаването на молбата за изменение на обезпечителната мярка по допуснатото обезпечение съдът е трябвало да я остави без уважение, тъй като не е спазено условието преди депозиране на молбата да е учреден залог. Допуснатата замяна е в противоречие с практиката на съда, според която съдът не следва да дава указания за влагане на сумата по залога, а само да констатира, че е налице замяна на обезпечението. Съдът не е длъжен да допуска замяната, като в случаят районният съд неправилно и в противоречие с целите на предвидените в закона обезпечителни мерки, с уважил молбата. Видно от исковата и уточняващите молби ищецът сочи, че към онзи момент не е в състояние да определи точно стойността на причинените вреди, съответно и цената на иска. След изготвяне на заключение от вещо лице ще подаде молба за изменение на иска, като увеличи стойността на претендираното обезщетение. С допускането на замяна на обезпечителната мярка и отмяната на възбраната съда се е произнесъл в противоречие с целта на закона.

Всичко това е принудило ищеца на 10.06.2026 г. да подаде молба за обезпечаване на доказателства с допускане на експертиза, с която да се определи стойността на причинените му вреди, след което да увеличи претенцията си за обезщетение до съответния размер. Така, след конкретизиране на реалната обезпечителна нужда да може да се направи преценка за съответствието на допуснатата обезпечителна мярка. Счита, че е налице връзка на обусловеност с настоящото производство и поради това то следва да бъде спряно до произнасянето на първоинстанционния съд по молбата от 10.06.2026 г. за обезпечаване на доказателства.

Моли за отмяна на обжалваното определение, а в условията на евентуалност – да бъде спряно производството по настоящата частна жалба, на осн. чл. 229, ал1, т. т. 4 от ГПК, до произнасяне по молба с вх. на ВРС № 46472 от 10.06.2026 г., с пр. осн. чл. 207, ал. 2 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от К. К. Н., чрез адв.

С. С.. Жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваният акт е правилен и законосъобразен. В случая искът, за който е допуснато обезпечение е с предмет парично вземане и в този случай не е необходимо съгласие на другата страна за замяна на обезпечението с мярка залог по реда на чл. 180 и сл. от ЗЗД. Претендираното от ищеца обезщетение е в размер на 1000.00 евро, а наложената възбрана е върху имущество, което надхвърля многократно тази сума. Имотът е придобит в режим на СИО, поради което тази мярка не би 2 могла да обезпечи нуждата дори и наполовина. Налице е свръхобезпечение.

Още с исковата молба ищецът е могъл да предяви иска си в пълния размер, без да се домогва до процедурата по чл. 214 от ГПК. Цели се единствено запазване на обезпечителната мярка възбрана без да се доказва съответна обезпечителна нужда.

Моли да бъде потвърдено обжалваното определение.

Жалбата е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване, в установения от закона срок.

За да се произнесе съдебният състав взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск, с правно основание чл.

163, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 49 ЗЗД., предявен от „Е........ с.........." – гр. В........., м-ст З......., сграда с идентификатор ............, представлявана от управителя Л............

Т......... Т........., избрана с решение на Общото събрание на ЕС от 29.10.2025 г. и упълномощена от ОС да предяви иск срещу възложителя на строителството К. К. Н., ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. В........., ул. „И........“ № 39, вх.

Б, ет. 5, ап. 25, като ответницата бъде осъдена да плати на ищеца сумата от 1000.00 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени от скрити недостатъци по общите части на сграда с идентификатор .........., находяща се в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20 в резултат на некачествено изпълнение на строителните работи, като искът е предявен в сроковете по чл.

20 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБългария и минималните гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти.

В исковата молба и уточняваща молба от 26.02.2026 г. са изложени следните обстоятелства:

Ищецът излага, че ответницата в качеството на възложител на строителството е отговорна за проявилите се в рамките на гаранционните срокове дефекти в общите части на сградата. Поземления имот с идентификатор .........., върху който е построена сградата, е придобит от ответницата по време на гражданския й брак с Т......... Н............. П..........., ЕГН **********. Съпрузите са признати за съсобственици на незавършената сграда при условията на съпружеска имуществена общност с НА № 167/24.03.2016 г., том XV, вх. рег. № 6085 по описа на Служба по вписванията– В.......... С Удостоверение № 32/20.09.2021 г. сградата е въведена в експлоатация, като за възложител на строителството е посочена ответницата К. К. Н..

В сградата са изградени пет апартамента, четири от които са продадени на трети лица, а с..........та върху апартамент № 1 на първи етаж е запазена за ответницата и нейния съпруг. В рамките на определените в Наредба № 2/2003 г. гаранционни срокове в общите части на сградата са се проявили следните 3 недостатъци, резултат на некачествено изпълнение на строителните работи: некачествено изпълнение на плочата на покрива и положената покривна хидроизолационна настилка евро); компрометирана хидроизолация в областта на барбаканите и преливане на казанчетата (20 евро); неправилно отводняване с поява на влажни петна на последната стълбищна площадка (20 евро); компрометирани два от подпрозоречните корнизи по фасадата (20 евро); неправилна нивелация на фаянсовата настилка на предната фасада с образуване на локви и заледявания (20 евро); неправилно положена тръба за вода, захранваща сградата (20 евро).

Видно от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация, о Н. се определя като възложител, която е и единственото лице, носещо гаранционна отговорност. Ответницата многократно е уведомявана за констатираните недостатъци, включително чрез свикани общи събрания на ЕС, но отказва да предприеме каквито и да е действия по отстраняването им.

С исковата молба е отправено искане за допускане на обезпечение на иска с налагане на обезпечителна мярка възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, с.......... на ответницата К. К. Н., ЕГН **********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ............, находящ се в сграда с идентификатор .......... се в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20.

Посочено е, че ответницата не разполага с друго имущество, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си. Имотът е обявен за продажба от съпрузите – собственици.

Посочено е още, че след изготвяне на заключение на вещо лице, с което да се определят необходимите разходи за завършване на ремонтните дейности за отстраняване на недостатъците на вещта, размерът на претенцията ще бъде увеличен по реда на чл. 214 от ГПК.

С определение № 3317/27.02.2026 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с определение № 3444/04.03.2026 г. ВРС допуска обезпечение на предявения от „Е........ с.........." гр. В........., м-ст З......., сграда с идентификатор ............, находяща се на ул. 12, № 20, представлявана от управителя Л............

Т......... Т........., чрез адвокат Н. Д. Д., АК-В........., срещу К. К. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В........., ул. „И........" № 39, вх. Б, ет. 5, ап.

25, иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 евро (хиляда евро), чрез налагане на обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор .............1 (апартамент № 1), находящ се в сграда с идентификатор ............, в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20, с.......... на ответницата К. К. Н., ЕГН **********, до достигане на сумата в размер от 1 000 евро. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

С молба от 26.05.2026 г. К. К. Н., чрез адв. С. моли да бъде отменена наложената обезпечителна мярка възбрана върху ½ ид. ч. от самостоятелен 4 обект с идентификатор .............1 (апартамент № 1) в гр. В......... и да бъде постановена замяна с подходяща мярка, като страната я е нарекла „гаранция“ в размер на 1200 евро, вносима по сметка на съда. Счита, че с нея ще бъде задоволена обезпечителната нужда на ищеца.

С разпореждане № 12658/27.05.2026 г. съдът е указал на страната възможността да учреди залог по реда на чл. 180 и чл. 181 от ГПК, каквото по същество е било отправеното искане.

С молба от 29.05.2026 г. е приложено платежно нареждане от 29.05.2026г. за внесена сума в размер на 1000.00 евро по сметка на ВРС, с основание гр. д. № 999/2026 г. по описа на ВОС. Моли се за замяна по реда на чл. 398, ал. 3 от ГПК с обезпечения паричен залог.

С определение № 7603/01.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20263110100999 по описа за 2026 г. на 7-ми състав на ВРС, с което е допусната замяна на обезпечението, допуснато с определение № 3317/27.02.2026 г. постановено по гр. д. № 20263110100999 по описа за 2026 г. на 7-ми състав на ВРС, на предявения от „Е........ с.........." – гр. В........., м-ст З......., сграда с идентификатор ............, находяща се на ул. 12, № 20 срещу К. К. Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 163, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1000.00 евро (хиляда евро), с което е наложена обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/2 (една втора) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор .............1 (апартамент № 1), находящ се в сграда с идентификатор ............, в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20, с.......... на ответницата К. К. Н., ЕГН **********, до достигане на сумата в размер от 1000.00 евро, като е заменено със залог в пари, а именно сумата от 1000.00 евро, внесена по сметка на Районен съд – В......... с платежно нареждане от 29.05.2026 г., на основание чл. 398, ал. 2 ГПК, както и е отменена наложената с определение № 3317/27.02.2026 г. обезпечителна мярка ВЪЗБРАНА върху 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор .......... и сграда с идентификатор ............, находящи се в гр. В........., м-ст З......., ул. 12, № 20, на основание чл. 398, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.