Решение № 76 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500006 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1496/10.10.2025 г., постановено по гр. дело № 2708/2025 г. по описа на РС – Плевен е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.първо от ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 2778730 от 23.05.2023год. сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, бул.***, Бизнес център ***, поради противоречие с нормите на ЗПК.

Със същото решение е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1, пр.второ и трето от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023 год., сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** и „Ай Тръст „ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, бул.***, Бизнес център ***, поради заобикаляне на ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.

Осъден е на основание чл.55 ал.1, пр.първо от ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***,гр.София да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, сумата от 895,63лв., представляваща недължимо платена сума.

1

Осъден е на основание чл.55 ал.1, пр.първо от ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к.

*** сумата от 750,18лв., представляваща недължимо платена сума.

На основание чл.38 ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК „Кредисимо“ЕАД,ЕИК*** е осъдено да заплати на адв.С. Т., ЕГН **********, като процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 450лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *** е осъдено да заплати на адв.С. Т. като процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. с чл.78 ал.1 от ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,ЕИК ***, е осъдено да заплати на адв.С.

Т., ЕГН **********, като процесуален представител на Г. В. Й., сумата от 150лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.

На основание чл.78, ал.1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, сумата 420,62лв., представляващи направени по делото разноски.“ Ай Тръст“ЕООД, ЕИК ***, гр.София,е осъдено да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, сумата 267,32лв., представляваща направени по делото разноски.

На основание чл.78, ал.1 ГПК „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК ***, е осъдено да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, сумата 96,66лв., представляваща направени по делото разноски.

С Решение №1847/28.11.2025 г., постановено по гр. дело № 2708/2025 г. на Пл.РС е допълнено на основание чл.250 ал.1 от ГПК Решение №1496/10.10.2025год., постановено по гр.д. №2708/2025год. по описа на Пл.РС, както следва:

Осъден е Кредисимо ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, Бизнес център *** да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. *** законната лихва върху главницата 895,63лв., считано от датата на подаването на исковата молба - 30.04.2025год., 2 до окончателното й заплащане.

Осъден е Ай Тръст ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.***, Бизнес център *** да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к. *** законната лихва върху главницата 750,18лв., считано от датата на подаването на исковата молба - 30.04.2025год., до окончателното й заплащане.

Постъпила е въззивна жалба от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрк. А. И., в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е неправилно в частта относно осъдителния иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, с която „Кредисимо“ ЕАД е осъдено да заплати сумата от 895,63 лв., представляваща недължимо платена по прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит № 2778730/23.05.2023 г. Въззивникът твърди, че към дата на депозиране на исковата молба задължението по процесния договор е прехвърлено чрез сключен между „Кредисимо“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД Договор за прехвърляне на вземане от 13.05.2024 г., по силата на който кредитор на вземането е „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Твърди, че по сметка на „Кредисимо“ ЕАД е постъпила сумата от 1120,70 лв., която не покрива дължимата главница в размер на 4400,00 лв., поради което въззивникът счита, че не дължи връщането на каквото и да е сума на ищеца основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. Посочва, че след извършване на прехвърлянето на вземането, ищецът е продължавал да извършва плащания към новия кредитор в общ размер от 4925,11 лв.

Въззивникът

„Кредисимо“

ЕАД моли съда да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения срещу дружеството осъдителен иск. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *** от Г. В. Й., ЕГН ********** чрез пълномощника – адв. С. Т. от Пл.АК, в който се изразява становище, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обосновано. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в тази му част, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски за въззивната инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК ***, чрез 3 юрк. С. С. срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за сумата от 286,40 лв., представляваща разлика над присъдената сумата в размер на 750,18 лв. Въззивникът счита първоинстанционното решение в тази му част за неправилно. Твърди, че доколкото процесния Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023 г. е прогласен за нищожен, дружеството следва да върне сумата 463,78 лв. на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, като недължимо платена, а не присъдената сума в размер на 750,18 лв.

Въззивникът „Ай Тръст“ ЕООД моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта относно осъдителния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, като отхвърли предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД осъдителен иск за сумата от 286,40 лв. до пълния претендиран размер от 750,18 лв. Претендира направените разноски в настоящото производство.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *** от Г. В. Й., ЕГН ********** чрез пълномощника – адв. С. Т. от Пл.АК, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като атакуваното решение в обжалваната му от „Ай Тръст” ЕООД част е недопустимо. Посочва, че съдът не е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД срещу „АЙ Тръст” ЕООД, но въпреки това се е произнесъл по този непредявен иск, постановявайки недопустим съдебен акт.

Моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски във въззивната инстанция.

Постъпила е въззивна жалба от Г. В. Й., ЕГН ********** ,чрез пълномощника адв. С. Т. от Пл.АК, в която се изразява становище, че постановеното решение на Пл.РС е недопустимо в частта, в която първоинстанционния съд е осъдил на основание чл.55 ал.1, предложение 1-во от ЗЗД „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *** да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** сумата от 750,18 лв., представляваща недължимо платена сума. Въззивницата твърди, че осъдителната претенция по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е срещу ответниците „Кредисимо” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, като на практика, съдът се е произнесъл по непредявен иск срещу „Ай Тръст” ЕООД, вместо да осъди „АГЕНЦИЯ СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД.

Счита, че с оглед произнасянето по непредявен иск /осъждането на грешния 4 ответник/, съдът неправилно е разпределил и разноските.

Въззивницата Г. В. Й. моли съда, да обезсили, като недопустимо обжалваното решение на Пл.РС в частта, в която е осъден на основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК *** да й заплати сумата от 750,18 лв., представляваща недължимо платена сума и в частта за разноските, като върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск и разноските. Претендира направените по делото разноски, вкл. за настоящата инстанция.

Не са постъпили писмени отговори по подадените въззивни жалби от въззиваемата страна „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, ЕИК ***.

В съдебно заседание, въззивникът „Кредисимо“ ЕАД не се представлява. В постъпила молба, пълномощникът – юрк. А. И. моли съда, да отмени първоинстанционното решение, като постанови друго, с което да отхвърли, като неоснователен и недоказан предявения срещу дружеството осъдителен иск. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание, въззивникът „Ай Тръст“ ЕООД не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

В съдебно заседание, въззивницата Г. В. Й. не се явява. Процесуалният й представител адв. С. Т. от Пл.АК моли съда да уважи подадената от Г. В. Й. въззивна жалба и да отхвърли подадените въззивни жалби от ответните страни. Претендира направените разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание, въззиваемият „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени във въззивните жалби и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Пред Пл.РС е депозирана искова молба от Г. В. Й., ЕГН ********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *** и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** с искане да бъде прогласен за недействителен на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сключения между Г. В. Й. и „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2778730/23.05.2023 г.; да бъде прогласен за недействителен на основание чл.26 5 ал.2 пр.4 вр. чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД вр. чл.19 ал.4 ЗПК вр. чл.146 ал.1 вр. чл.143 ЗЗП сключения между Г. В. Й. и „Ай Тръст“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023 г., като обезпечение на Договор за потребителски кредит № 2778730/23.05.2023 г., както и да бъдат осъдени на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Кредисимо“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплатят на Г. В. Й. сумата от 1645,81 лв. представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № 2778730/23.05.2023 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

С постановеното първоинстанционно решение на Пл.РС е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1, предложение 1- во от ЗЗД вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 2778730 от 23.05.2023 год. сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, поради противоречие с нормите на ЗПК.

Със същото решение е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1, предложение 2-ро и 3-то от ЗЗД Договор за предоставяне на поръчителство от 23.05.2023 год., сключен между Г. В. Й., ЕГН ********** и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, поради заобикаляне на ЗПК и поради противоречие с добрите нрави.

В тази му част решението на Пл.РС като необжалвано е влязло в законна сила.

С исковата молба ищцата Г. В. Й. е предявила иск с правно основание чл.55 ал.1 срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“. Иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД не е предявен. Изложените в жалбата,подадена от Г. В. Й. доводи се възприемат от въззивната инстанция ,като в частта, в която е осъдено на основание чл.55 ал.1, пр. 1-во от ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Г. В. Й., ЕГН ********** сумата от 750,18 лв., представляваща недължимо платена сума, решението на РС е недопустимо и следва да бъде обезсилена,тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото е налице произнасяне по непредявен иск. Изложеното обуславя 6 несъмнено извод за недопустимост постановено по непредявен иск. на обжалваното решение, като