Решение № 266 от 20.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20241110216627 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„*********“ АД, представлявано от Изп. директор Д. Д. Ц. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №Р-10-185/19.09.2024г. на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че АУАН е съставен след срока по чл.34, ал.2 от ЗАНН – шестмесечен срок от датата на откриване на нарушителя, тъй като това е датата 03.07.2023г., когато е постъпила детайлна информация и отчет по чл.26 от Регламент (ЕС) №600/2014г. на ЕП и Съвета от 15.05.2014г. в системата МИФИР до КФН за операциите, които били предмет на установено нарушение с този акт, а АУАН бил съставен на 27.03.2024г. При издаване на НП, наказващият орган с оглед на правомощията си по чл.54, ал.1, т.1 от ЗАНН не е прекратил административнонаказателното производство, въпреки че описаното деяние в акта не съставлявало административно нарушение, с оглед на обстоятелството, че необходимо условия за реализиране на състава на това нарушение е да са възникнали съмнения за изпиране на пари по ЗМИП, в съответствие с приетите от инвестиционния посредник Вътрешни правила. При евентуалност, ако съдът не приеме тези аргументи за отмяна на НП, то моли случаят да бъде квалифициран като маловажен, тъй като липсват вреди и вредни последици, а деянието е с по-ниска степен на обществена опасност.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез Изп. директор Ц. и адв. Й.

1 молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно, при съображения подборно изложени в жалбата. Допълват, че според представени от тях документи, не само КФН, а и БФБ били уведомени за тези сделки, поради което не следвало да се счита, че актосъставителят е издал в законоустановения срок АУАН. Твърдят, че сделките не се явяват съмнителни като задължителен елемент за приложението на чл.72, ал.2 от ЗМИП, защото това задължение се пораждало само при наличие на съмнение у инвестиционния посредник, да уведоми ДАНС. Според дадените показания на свид.

Нанов, такова съмнение не е било възникнало. Що се отнасяло до твърдението, че продавачът по сделката е бил на загуба, следвало да се има предвид, че борсовите сделки не винаги са с печалба за двете страни. В случая още при сключване на договора между двете дружества била определена цена, на която продавачът по сделката е искал да продава, като впоследствие дори тази цена била по-висока от предвидената, според приложената от тях справка от франкфуртската фондова борса.

При това положение не били налице двете изисквания, цитирани в НП от Вътрешните правилника на инвестиционния посредник по ЗМИП, тъй като едното дружеството не е закупило акциите за инвестиция, а ги е продало на същата дата 03.07.2023г., като тази продажба е била извършена на американската фондова борса, където правила срещу изпирането на пари били стриктни и не е установено никакво нарушение, нито на клиентите, нито на самия инвестиционен посредник. Във връзка с твърдението, че едното дружество не разполагало с акциите, това била т. нар. „къса продажба“, както потвърдил и актосъставителя, която не била забранена от закона и не можело да се смята, че е налице нарушение на нормативната уредба.Претендира за присъждане на направените по делото разноски по представен списък, заплатени в размер на 960 лева с ДДС по договор за правни услуги.

Наказващият орган чрез юрк. Л. оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, въз основа на представени писмени бележки, в които изтъква, че за инвестиционния посредник е трябвало да възникне съмнение, за това, че между двете дружества е налице свързаност, предвид на един и същ представляващ както и бързината, на която сделките са се осъществявали, последователно. При това положение, едното дружество е генерирало голяма печалба, а продавачът на акциите е следвало първо да ги закупи, тъй като не е разполагал с тях и след това да ги продаде. Критериите, които били съставени във Вътрешните правила на инвестиционния посредник е следвало да го наведе на съмнение за изпиране на пари или за нарушаване на ЗМИП. Моли за присъждане на разноски при отхвърляне на жалбата в полза на КФН – юрисконсултско възнаграждение, а при уважаване на жалбата, моли да се съобрази адвокасткото възнаграждение с Решение на СЕС №C438, като прави възражение за прекомерност на същото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от 2 фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „*********“ АД, вписан в Регистъра на инвестиционните посредници по чл.30, ал.1, т.2 от ЗКФН и притежаващ лиценз за предоставяне на определени инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност, явяващ се задължен субект по чл.4, т.8 от ЗМИП е извършил нарушение на чл.72, ал.2 от ЗМИП на 03.07.2023г., като е бил длъжен, но не е уведомил Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС за съмнение за изпиране на пари при поредица от сделки с 6850 броя акции от капитала на NVIDIA Corporation, с които „**********“ ЕООД генерирало нетна печалба от 3488461.42 лева за сметка на „*********“ ЕООД, незабавно след извършването им на 03.07.2023г., въз основа на Вътрешните правила на инвестиционния посредник по ЗМИП, действащи към 20.01.2022г., където в чл.4, ал.1, т.1 и т.2 били изброени критериите за разпознаване на съмнителни операции и сделки с клиенти при предоставяне на инвестиционни услуги, както следва: т.1 – Поредица от необичайни операции и покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти за кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм; т.2 – Поръчка за извършване на рискови сделки /инвестиране на финансови инструменти/, покупко-продажба на финансови инструменти, които могат до доведат до съществени загуби на инвеститора – невъзможност да се ликвидира инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпирането на пари и финансиране на тероризъм - нарушение на чл.72, ал.2 от Закона за мерките срещу изпиране на пари /ЗМИП/.

НП е издадено въз основа на АУАН №Р-06-91/27.03.2024г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по издаване на обжалваното НП и представени в съдебно заседание от жалбоподателя писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите Д. С. З. - актосътавител и Ю. Г. К. присъствала при съставяне на акта и съставяне на акта, според които била извършена проверка, съгласно заповед на Заместник-председател на КФН, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на инвестиционния посредник „*********“ АД, въз основа на изискани и представени от него документи, като установили, че при поредица от сделки на две дружества - „**********“ ЕООД и „*********“ ЕООД по сключен между тях договор, инвестиционният посредник не е разпознал тези сделки като съмнителни, съгласно критериите, заложени във Вътрешните му правила по чл.101 от ЗМИП, а именно: Поредица от необичайни операции и покупко-продажба на едни и същи финансови инструменти, извършени от различни клиенти в кратко време, пораждащи съмнение за съществуването на риск от изпиране на пари и финансиране 3 на тероризъм; Поръчка за извършване на рискови сделки (инвестиране на финансови инструменти), покупко-продажба на финансови инструменти, които могат да доведат до съществени загуби за инвеститора, невъзможност за ликвидиране на инвестицията или невъзможност да се ликвидира без това да доведе до големи загуби в цената и са налице и други обстоятелства, пораждащи съмнение за съществуването на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

В конкретния случай, ставало въпрос за поредица от сделки, при които едното дружество генерирало свръх печалба, а другото генерирало голяма загуба, а всъщност тези две дружества били свързани помежду си, както по линия на собствеността, така и се представлявали от едно и също лице. Установило се, че в едни ден – на 03.07.2023г. при поредица от няколко сделки, „*********“ ЕООД е генерирало загуба от близо 3 500 000 лв. за сметка на „**********“ ЕООД, като на 03.07.2023г. двете дружества са подали нареждания и са представили договор от октомври 2022г., по силата, на който „*********“ ЕООД е трябвало да продаде на „**********“ ЕООД 6 850 акции от капитала на NVIDIA Corporation, което е допуснато до търговия на регулиран пазар в САЩ, с цена на акциите 131 евро. Тъй като „*********“ ЕООД не притежавало тези акции, е трябвало да ги закупи от борсата, при цена около 390 евро.

Така „*********“ ЕООД купило целия пакет акции на обща стойност 5250000 лева, след което ги продало на „********“ ЕООД при пряко договаряне на цени на нерегулиран пазар за около 1750000 лева, а „**********“ ЕООД, след като ги придобило веднага ги продало на регулирания пазар - на Фондовата борса, на пазарна цена, като по този начин генерирало печалба от около 3500000 лв. в рамките на тези операции. Особеност на сделките била, че „*********“ ЕООД подало нареждане за продажба на акциите на „**********“ ЕООД преди още да ги било закупило, прието от посредника и изпълнено от него.

При това положение, прехвърлянето на средства би трябвало да доведе до съмнение за изпиране на пари, тъй като по този начин се прехвърляли средства с произход от търговия с финансови инструменти, което по някакъв начин можело да прикрива произхода на средства, за да получат друг произход. Въз основа на собствените си правила, посредникът следвало да събере допълнителна информация, тъй като законът бопавил с термина „съмнение“ и да направи доклад по чл.72, ал.2 от ЗМИП до Дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС.

Проверката, която извършили нямала отношение към Регламент 600/2014г. на Европейския парламент и Съвета от 15.05.2014г., тъй като била за спазване на ЗМИП, а не за съпровождащия Регламент, а задълженията по чл.72, ал.2 от ЗМИП и това по чл.26 от Регламента били различни, с различни данни.

АУАН за нарушението съставили в присъствието на изп. директор на инвестиционния посредник.

4

Разпитан по делото е свид. Р.Й.Н., който работи при „*********“ АД като вътрешен контрол и длъжността му включва докладване на съмнителни сделки по ЗМИП пред ДАНС, Дирекция „Финансово разузнаване“. Наясно е за кои сделки е установено нарушението, както и знае за кои техни клиенти се отнасят. Казва, че в нито един момент не се е породило съмнение по отношение на сделките на дружествата, тъй като тези фирми били техни клиенти от около 2021г. и 2022г., правили и други сделки при тях, наясно били с произхода на средствата им, като едната фирма - „*********“ ЕООД, имала финансови активи за около 10 000 000 лв. по пазарната стойност, а другата фирма била акционер в публично дружество, което също било техен клиент. Двете проверявани дружества представили договор за изпълнение за покупко-продажба на акции на NVIDIA Corporation, като същият бил подписан на пазарна цена, което показвало, че сделката била съвсем изрядна и нямало съмнение относно средствата. Фирмите имали парични средства при тях, поради което не счел за необходимо да докладва за съмненителни сделки за изпиране на пари, още повече, че се извършвали на регулиран пазар, т.е. с ясен произход на средства. Запознат е с Вътрешните правила по ЗМИП на финансовия посредник, но уточнява, че финансовият посредник изпълнил представения от клиентите, подписан между тях договор.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.