Решение № 260124 от 20.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

260124 гр. Пловдив,

20.08.2021 г.,

В

ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора Иван Даскалов сложи за разглеждане докладваното от съдия РАНЧЕВ ВНОХД № **2 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С

Присъда № 26004/08.10.2020 г. по НОХД №12/2020 г. на Хасковския окръжен съд подс.

Т.С.М. е признат за виновен в това, че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в гр. С., сам и в съучастие с Г.Е.Н., като съизвършител, при условията на продължавано престъпление шест пъти използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглил сума в общ размер на 2 400 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл.

26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим и „Глоба“ в размер на 2 400 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан за извършено в гр. Л. престъпление, както и за разликата над 2 400 лева до 3 350 лева по първоначално предявеното му обвинение.

С присъдата подс. Г.Е.Н. е призната за виновна в това, че на 13.10.2017г., в гр. С., сама и в съучастие с Т.С.М., като съизвършител, при условията на продължавано престъпление пет пъти използвала платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „***“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглила сума в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение по чл. 66, ал.

1 от НК е отложено за срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 950 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана за извършено в гр.

Л. престъпление, както и за разликата над 950 лева до

3 350 лева по първоначално предявеното й обвинение.

Веществените доказателства: 5 бр. оптични дискове е постановено да се съхраняват към делото до изтичане срока на съхраняване на същото.

Подсъдимите

Т.С.М. и Г.Е.Н. са осъдени да заплатят в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР-Х., поотделно сумата в размер на по 133.04 лева, представляващи направени по ДП разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подс. Т. М., който чрез защитника си адв.М.Р. *** е подал въззивна жалба.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда, в противоречие с материалния и процесуален закон. Защитата намира, че след изпълнение на дадените задължителни указания от предходния състав на апелативния съд, отново не са събрани категорични доказателства за съпричастността на подс.

М. към вменената му престъпна дейност, като с постановения осъдителен съдебен акт е допуснато нарушение на чл.303 от НПК. В тази връзка се иска отмяната на присъдата и постановяването на нова оправдателна присъда.

Недоволна от присъдата е останала и подс. Г.Е.Н., която чрез служебния си защитник – адв. Р. *** е подала въззивна жалба с изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност. На първо място се счита, че няма достатъчно доказателства за участието на подсъдимата във вменената дейност, което изисква отмяната на присъдата и постановяването на оправдателна присъда. На второ място се твърди, че присъдата е несправедлива, като се иска изменението й и намаляването на наложеното наказание.

На

Окръжна прокуратура – Х. са изпратени преписи от постъпилите въззивни жалби, но не е взето отношение.

По време на проведеното въззивно съдебно следствие беше преразпитан св. О.А. и допуснати до разпит, поисканите от защитата нови свидетели – Д.С., П.А. и В.К., които дадоха показания във връзка с инкриминираните събития.

В съдебно заседание, апелативният прокурор заявява, че първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна следва да се потвърди изцяло, а жалбите на защитниците предлага да се оставят без уважение. Намира, че от проведените допълнителни разпити на свидетели се потвърждава възприетата от окръжния съд фактическа обстановка и направените правни изводи, като не са налице посочените от защитата съществени процесуални нарушения.

Подсъдимият

Т.М. се явява лично и с адв. Д. ** ***, като поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. Защитата твърди, че основният свидетел О.А. е дал противоречиви показания във връзка с изчезването на дебитната му карта и присъствието на подсъдимата Н. по това време в заведението му. Изразява сериозно съмнение по отношение на констатираната негова инвалидност, свързана с почти загубено зрение и възможността да работи в заведението и обслужва клиентите. Излага доводи и срещу показанията на свидетелите С. и А., които са в приятелски отношения с пострадалия и по негови данни са боравели за последно с дебитната карта преди отнемането й. Възразява се срещу кредитирането на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители К. и Д., които са извършвали отделни действия по разследване, в нарушение на чл.118 от НПК и са проявили пристрастие, както и срещу проведения от съда оглед на веществени доказателства и направените изводи за съпричастността на подсъдимите като лицата по записите на охранителните камери.

В тази връзка от заключението на изготвената по делото експертиза не се установява с категоричност съвпадението на заснетите лица с подсъдимите. Твърди се, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, защото липсва проведено отново разпоредително съдебно заседание, което е самостоятелна фаза в наказателния процес. В мотивите на присъдата е налице противоречие, което сочи за липсата на такива, по отношение на обстоятелството, че от една страна двамата подсъдими са оправдани да са извършвали деянието за разликата във времето от около 17 минути между тегленията от банкомати в Л. и С., което разстояние няма как да се премине без автомобил, не е установено подс. М. да има шофьорска книжка и да притежава превозно средство, за да вземе участие в извършването им.

Подсъдимата

Г.Н. се явява лично и със служебния си защитник адв. Р.

***, като поддържа подадената жалба. Подкрепя тезата, че извършеното деяние е останало недоказано, тъй като по делото не е било установено по какъв начин дебитната карта на пострадалия е попаднала в подсъдимите. Намира за обективно невъзможно извършването на транзакции от банкомат в рамките на около 2 минути, така както е записано в справките за тегленията на процесните суми. Заключението на техническата експертиза от камерите по видеонаблюдение на банкоматите не може с категоричност да определи дали подсъдимата е била на снимките и борави с вероятности. Защитникът счита за недопустимо извършването на оглед от съда на подзащитната му в съдебно заседание и идентифицирането й по бенка като лицето от снимките до банкомата с инкриминираните тегления. В тази връзка би могло подсъдимата да е там, за да извърши тегления от собствената си банкова карта и т.н.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Подадените въззивни жалби са неоснователни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Х. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите Т.С.М. и Г.Е.Н. за извършено от всеки един от тях престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в градовете С. и Л., при условията на продължавано престъпление и в съучастие помежду им, като съизвършители, 11 пъти използвали платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като в 14.24 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.“” АД, монтиран на ***в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 50 лева; в 14.25 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.““ АД, монтиран на ***в гр.

С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 50 лева; в 14.26 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „„Е.““ АД, монтиран на ***в гр. С.; извършили транзакция като изтеглили сумата от 50 лева, в 14.58.41 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № **на „П.“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр.С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.04 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № ** на „ТБ Д“ АД, монтиран на пл. „***“ в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.21.01 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на пл. „Т.“ в гр. Л., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 15.22.08 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на пл. „т.“ в гр. Л., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.57.15 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.58.09 ч. на 13.10.2017 г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № ** в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева; в 21.58.59 ч. на 13.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул. „Б.“ № **в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, в 00.05.38 ч. на 14.10.2017г. от АТМ банкомат с № *** на „***“ АД, монтиран на бул.

„Б.“ № ** в гр. С., извършили транзакция като изтеглили сумата от 400 лева, като общия размер на изтеглените суми възлиза на 3 350 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление.

С първоначалната Присъда № 40/06.08.2019г. по НОХД № 80/2019г. подс. Т.С.М. е признат за виновен че в периода 13.10.2017г. до 14.10.2017г. в гр. С., сам и в съучастие с Г.Е.Н., като съизвършител, при условията на продължавано престъпление шест пъти използвал платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглил сума в общ размер на 2 400 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

54 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим и „Глоба“ в размер на 2 400 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан за извършено в гр. Л. престъпление, както и за разликата над

2 400 лева до 3 350 лева по първоначално предявеното му обвинение.

С присъдата подс. Г.Е.Н. е призната за виновна в това, че на 13.10.2017г., в гр. С., сама и в съучастие с Т.С.М., като съизвършител, при условията на продължавано престъпление пет пъти използвала платежен инструмент - дебитна карта с № ****издадена от „**“ АД, без съгласието на титуляря О.М.А., като изтеглила сума в общ размер на 950 лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК е осъдена на „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, чието изпълнение по чл. 66, ал.

1 от НК е отложено за срок от 4 години и „Глоба“ в размер на 950 лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдана за извършено в гр.

Л. престъпление, както и за разликата над 950 лева до

3 350 лева по първоначално предявеното й обвинение.

По подадени въззивни жалби от подсъдимите е образувано ВНОХД № 458/2019г., като Апелативен съд – Пловдив с Решение № 5/10.01.2020г. по ВНОХД № 458/2019г. е отменил първоначално постановената

Присъда № 40/06.08.2019г. по НОХД № 80/2019г. на Окръжен съд – Х. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, заради допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК поради липсата на мотиви, като са дадени изрични указания за разкриване на обективната истина по случая и изясняване на въпроса за авторството на деянията.

Поради тези причини и първоинстанционното производство, предмет на настоящия въззивен контрол се явява второ по ред.