Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 07.05.2021, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 210/2021
Вид
Решение № 92
Подписан
07.05.2021
В сила
29.06.2021
Състав
Мария Велкова, Боян Войков, Галина Магардичиян

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Р , 07.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Мария Велкова

Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20214500500210 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН: **********, и Ц. М. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес с адрес гр.

Б., кв. „П.“, ***, чрез адв. М.Д. от АК – София, със съдебен адрес гр. Б., ***, ет. 2, срещу Решение № 260050/21.01.2021 г. по гр.д. № 4914/2020 г. на РС – Р, в частта относно правата, при които е била допусната делбата между жалбоподателите и В. М. Я., ЕГН: **********, С. Ц. Я., ЕГН:

********** и В. В. Я., ЕГН: *********, за следните недвижими имоти:

- Апартамент „А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,29 кв. м, при граници: двор, ап. „Б“ на ДД.Д. и стълбище, с избено помещение № 38, при граници: изба 37 на Г.А., изба 36 на С.В. и В.Г., коридор и асансьорна шахта, заедно с 1,391% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж с решение № 17/23.11.1971 г. на ИК на ГНС-Р в кв. 671, по ул. „П.“, като съгласно Схема № 15-1089257/20.11.2020 г. имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;

1

- Лозе в общия градоустройствен план на гр. Р, находящо се в местност „П.“, представляващо имот пл. № 1554 в III район по плана на гр. Р – Ч., с площ 1000 кв. м, при граници: от две страни път, Е.Р. и И.Б.П., при права: 5/8 ид.ч. за В.Я. и по 1/8 ид.ч. за В.Я., Д.Я. и М. С., а съгласно Скица на поземлен имот № 15-1094530/23.11.2020 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.; при права: по 2/48 ид.ч. за Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН:

**********, и Ц. М. С., ЕГН: **********; 36/48 ид.ч. за В. М. Я., ЕГН:

**********, и по 3/48 ид.ч. за С. Ц. Я., ЕГН: ********** и В. В. Я., ЕГН:

*********.

Жалбоподателите считат решението за неправилно, като изразяват несъгласие с разпределените съгласно решението на районния съд квоти за двата недвижими имота. Молят за отмяната на обжалваното решение, а вместо него да бъде постановено друго, с което квотите на съделителите спрямо процесните два недвижими имота да бъдат определени така, както са поискани с исковата молба.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите В. М. Я., ЕГН: **********, с адрес гр. Р, ***, вх. 1, ет. 12, С. Ц. Я., ЕГН: **********, и В. В. Я., ЕГН:

********* – последните две с адрес гр. Р, ***А, всички представлявани от адв. Л.М. от АК – Р, със съдебен адрес гр. Р, ул. „Ц.н.“ № 3, ет. 4, офис 15. Въззиваемите считат въззивната жалба за допустима, но неоснователна, а решението на районния съд – за правилно и законосъобразно. Съдът правилно е анализирал представените писмени доказателства във връзка с наследствените права на съделителите върху недвижимите имоти, предмет на съдебната делба, и правилно е определил съответните квоти, а именно по 2/48 ид.ч. за Е. П. С., Г. М. С. и Ц. М. С., 36/48 ид.ч. за В. М. Я. и по 3/48 ид.ч. за С. Ц. Я. и В. В. Я.. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира сторените за въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради 2 което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба се явява

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция я възприема изцяло.

С нотариалент акт за собственост на жилище в жилищен блок „Б“ на ул.

„П.“ в гр. Р № ***, том VIII, дело № ****/**** г. на нотариус Ц.М. при РРС съпрузите Й.С.Я. и В.М. Я. биват признати за собственици върху апартамент „А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, съответстващ на самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г., вследствие на сключен договор за продажба между горепосочените лица и СУ „Жилищно изграждане“ – Р. Й.Я. починал на 13.03.1988 г., видно от представените удостоверения за наследници. Същият оставил за наследници съпругата си В.М. Я. и децата си М.Й. С., В.Й.Я. и Д.Й.Я.. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № ***, том IV, дело № ****/**** г. на нотариус при РРС В. М. Я., В.Й.Я., Д.Й.Я. и М.Й. С. били признати за собственици по давност и наследство на горепосочения апартамент, както и на Лозе, находящо се в местността „П.“ в гр. Р, с площ 1020 кв. м, с идентификатор *** при права 5/8 ид.ч. за В. М. Я. и 1/8 за останалите трима. На 10.18.2017 г. починал М.Й. С., като оставил за наследници жалбоподателите по делото Е.С. – съпруга, Г.С. – дъщеря, и Ц.С.

– син. На 23.07.2018 г. починал и Д.Й.Я., който нямал деца и съпруга.

От така изведената фактическа обстановка, установена въз основа на писмените доказателства по делото, става ясно, че районният съд правилно е определил квотите на съделителите при делбата в процесните недвижими имоти, които съответстват напълно съобразно изложените от ответниците твърдения пред първата инстанция. Представеният по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № ***, том IV, дело № ****/**** г. не е оспорен като документ, поради което се ползва с 3 доказателствена сила относно отразените в него права на страните и техните наследодатели. При това положение към 1994 г. ответницата В. М. Я. – съпруга на починалия Й.Я., притежава 5/8 ид.ч. от двата недвижими имота, предмет на делбеното производство. След смъртта на сина Д.Я. неговата, съгласно нотариалния акт, 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху двата недвижими имота, на основание чл. 7 ЗН, е преминала върху В.Я., като нейният дял в съсобствеността на двата недвижими имота е нараснал до 6/8 или 36/48 ид.ч. След смъртта на М. С., неговата 1/8 ид.ч. бива разделена на три измежду съпругата му Е.С. и децата му Г.С. и Ц.С.. Всеки от тях, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, получава по 1/24 или 2/48 ид.ч. от процесните имоти, както в крайна сметка е установил и районният съд. Тъй като В.Я. има само едно дете – В.Я., то неговият дял в размер на 1/8 ид.ч. бива разделен на две между дъщеря му и преживялата му съпруга С.Я., като така всеки от тях двамата получава 1/16, което се равнява на 3/48 ид.ч. при определяне на общ знаменател съобразно дяловете на останалите съсобственици.

От това следва изводът, че районният съд правилно е определил дяловете в съсобствеността на недвижимите имоти съобразно представените пред него доказателства и наведените твърдения от страните. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба – оставена без уважение.

По отношение на разноските, съгласно Определение № 131/13.07.2018 г. по гр. д. № 2471/2018 г., I г.о. на ВКС и цитираната в него практика, когато съделител оспорва по пътя на обжалването съдебното решение по допускане или по извършване на делбата, разноските за съответната по обжалване инстанция, в т. ч. и за адвокатско възнаграждение, се разпределят съобразно изхода на спора по правилото на чл. 78 ГПК, а не по това на чл. 355 ГПК. С оглед изложеното и предвид изхода на спора пред настоящия съд въззивниците дължат заплащането на сторените от въззиваемите разноски.

Доказателство за направени такива обаче е представено само от името на В.

В. Я., която е заплатила 300 лв. адвокатско възнаграждение. Поради това обстоятелство жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата В.Я. сумата от 300 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Мотивиран така, Рнският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260050/21.01.2021 г. по гр.д. № 4914/2020 г. на РС – Р В ЧАСТТА относно правата, при които е била допусната делбата между Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН:

**********, Ц. М. С., ЕГН: **********, и В. М. Я., ЕГН: **********, С. Ц.

Я., ЕГН: **********, В. В. Я., ЕГН: *********, за следните недвижими имоти:

- Апартамент „А“ на 12 етаж в гр. Р, бл. „Б“, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 65,29 кв. м, при граници: двор, ап. „Б“ на ДД.Д. и стълбище, с избено помещение № 38, при граници: изба 37 на Г.А., изба 36 на С.В. и В.Г., коридор и асансьорна шахта, заедно с 1,391% ид. ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж с решение № 17/23.11.1971 г. на ИК на ГНС-Р в кв. 671, по ул. „П.“, като съгласно Схема № 15-1089257/20.11.2020 г. имотът представлява самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;

- Лозе в общия градоустройствен план на гр. Р, находящо се в местност „П.“, представляващо имот пл. № 1554 в III район по плана на гр. Р – Ч., с площ 1000 кв. м, при граници: от две страни път, Е.Р. и И.Б.П., при права: 5/8 ид.ч. за В.Я. и по 1/8 ид.ч. за В.Я., Д.Я. и М. С., а съгласно Скица на поземлен имот № 15-1094530/23.11.2020 г. поземленият имот е с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Р, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007 г.;

ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН: **********, Г. М. С., ЕГН: **********, и Ц.

М. С., ЕГН: **********, и тримата с адрес с адрес гр. Б., кв. „П.“, ул. „В.“ № 28, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. В. Я., ЕГН: *********, с адрес гр. Р, ул. „М.л.“ № 27А, сумата от 300 лв. – разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на чл.

280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

5

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

6