Решение № 3187 от 05.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 920/2024
- Вид
- Решение № 3187
- Подписан
- 05.07.2024
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 913 от 22.01.2024 · ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
- Разпореждане № 9548 от 07.08.2024 · ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
- Определение № 4409 от 05.11.2024 · ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172а · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 - ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 - ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6, ал.2 - ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1, б."Б" · Закон за движението по пътищата
- чл.57, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.66 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.67 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.6, т.1-3, т.7 - 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.6, т.1-3, т.7 - 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.6, т.1-3, т.7 - 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.6, т.1-3, т.7 - 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.6, т.1-3, т.7 - 8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.1 и т.3-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.207, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.219 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3187 гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110200920 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Инициирано е по жалба от Д. Т. К., ЕГН **********, срещу индивидуален административен акт - заповед, с рег. №4332зз-1007 от 31.12.2023 г., издадена от Л. М. А. полицейски орган при ОПП - СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане на лицето, което я оспорва – Д. К., за срок до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на издателя на заповедта. Те са конкретизирани като некомпетентност на органа и неспазване на формата на акта поради отсъстваща конкретика на основанията, при които се предприема мярката, ограничаващо правото на защита.
Отправен е и упрек за формалното връчване на заповедта предвид пълната нечетимост на съответния екземпляр от нея, възпрепятстващо възможността на жалбоподателя да изложи подробни оплаквания относно нейната незаконосъобразност. Формулирана е молба за отмяна на издадения индивидуален административен акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание и в депозирани допълнителни писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Д. – САК, поддържа жалбата с изложените в нея съображения. Допълва доводите си с аргументи за несъответствие на предприетото задържане с целта на закона и за прекомерността на тази мярка. Оспорва се правилността на преценката на административния орган за съществуващи основания за задържане. Сочи се, че към момента на извършване на проверката за полицейските органи не е съществувало разумно предположение, че К. е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, респ. е осъществил престъпен състав. Обсъжда се и нарушаване на принципа на съразмерност при предприемане на принудителната мярка, тъй като не е била налице опасност от извършване на противоправно деяние и необходимост от предотвратяване или осуетяване на възможността жалбоподателя да се укрие.
Процесуалният представител моли за присъждане на разноски.
1
Ответникът Л. М. А. - полицейски орган при ОПП – СДВР, редовно призован, не се явява. В съдебното заседание не участва и негов процесуален представител. От пълномощника му - юрк. П, са постъпили писмени бележки, в които се оспорва жалбата и се аргументира становище за легитимност на упражнената принуда. Подчертава се, че издаването на заповедта е акт на оперативна самостоятелност на съответния полицейски орган, като по наказателното дело безспорно е било установено, че са били налице данни за извършено противоправно посегателство, доводи за което се черпят от материалите по проведеното наказателно производство. Сочи, че последващото прекратяване на образуваното наказателно производство е ирелевантно за преценката на административния орган относно предприемането на мярката, още повече предвид нейния превантивен характер. Допълва, че К. е бил освободен часове преди изтичането на 24-часовия срок за допустимо фактическо ограничение, което ведно с яснотата на основанието за неговото задържане, било достатъчно да се приеме, че ограничението е наложено изцяло с оглед целта, заложена в закона, респ. не е накърнен принципът на съразмерност. Процесуалният представител на ответника отправя молба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят Д. Т. К. бил роден на ХХХ, в гр. Варна. Той не бил осъждан.
На 31.12.2023 г., около 15:30 часа, полицейските служители при ОПП – СДВР – ответникът Л. М. А. и колегата му ЕАЛ, изпълнявали служебните си задължения по контрол върху спазването на правилата за движение по пътищата в района на бул.“Президент Линкълн“, гр. София. С предоставения им служебен автомобил те се придвижвали по посочения път от бул.“Монтевидео“ към бул. „Овча купел“.
Около 15:35 часа на същата дата, когато достигнали в близост до бл.524, в ж.к.“Овча купел 1“, те забелязали и решили да проверят лек автомобил „Субару Легаци“, с рег. №ХХХ.
Органите на реда издали сигнал и спрели превозното средство. Те се легитимирали пред неговия водач и пристъпили към изпълнение на контролната си дейност. В нейния ход служителите установили самоличността на гражданина като Д. Т. К., с ЕГН **********.
Водачът бил поканен да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с идентификационен №0134, но в издишания от него въздух не била установена концентрация на алкохол. К. бил подложен на проверка и с тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози посредством техническо средство – „Дръг тест 5000“, с идентификационен №ARAM- 0007. Проявената проба с №043 отчела положителен резултат за бензодиазепини (рискови наркотични вещества). С оглед тези данни на водача бил издаден талон за медицинско изследване №0174311, връчен му на 31.12.2024 г., в 16:40 часа, с указания, че следва да се яви във Военномедицинска академия до 40 минути. На място служителите на ОПП – СДВР издали заповед №3855/31.122.2023 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“Б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя. Съставили срещу водача и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №GA 1176172, който връчили срещу подпис. По тяхно искане на мястото пристигнал втори патрул към ОПП – СДВР, за да охранява лекия автомобил на К. до пристигането на дежурна оперативна група при 06 РУ- СДВР.
2
Междувременно, в изпълнение на задълженията си по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Л и А. придружили Д. К. до Военно-медицинска академия, където той в 16:55 часа на същата дата предоставил доброволно проби от кръв и урина за химико- токсикологично лабораторно изследване.
След приключването на медицинските манипулации служителите на ОПП – СДВР заедно с водача се върнали на мястото в ж.к.“Овча купел“, на което бил спрян „Субару Легаци“, с рег. №ХХХ. Изчакали дежурната оперативна група при 06 РУ – СДВР, която след пристигането си, за времето от 18:00 часа до 18:25 часа, на 31.12.2023 г., извършила оглед на моторното превозно средство.
При тази фактология жалбоподателят бил отведен за изясняване на обстоятелствата по случая в сградата на 06 РУ – СДВР. Ответникът Л. М. А. – на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП - СДВР издал заповед с рег. №4332зз-1007 от 31.12.2023 г., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, на 31.12.2023 г., в 15:42 часа, Д. К. бил задържан за срок до 24 часа поради „данни за извършено престъпление във връзка с чл.343б, ал.3 от НК – управление на МПС след употреба на Н.В. или техни аналози“. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на заповедта и я подписал. Била му връчена декларация за правата на задържано лице, която той попълнил и подписал. Задържането му било вписано и в книгата за задържани лица, водена в структурното подразделение на СДВР. В съответната графа за тази мярка било въведено основание, идентично на отразеното в издадената заповед. К. станал обект и на предприетото претърсване на лице, при което били описани подробно в съставения протокол за обиск движимите вещи, установени в негово владение.
Жалбоподателят бил освободен от арестните помещения на 06 РУ – СДВР в 11:25 часа, на 01.01.2024 г.
Било образувано досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.343б, ал.3 от НК, по който повод била заведена пр.пр.№1970/2024 г. по описа на С. Р. П.
(СРП). В неговия ход в качеството на свидетели били разпитани полицейските служители А. и колегата му Л. Била изготвена съдебно- химикотоксикологична експертиза, с рег.№И434/16.01.2024 г. по описа на специализирана лаборатория към Военно-медицинска академия. Според нейното заключение, в анализа на иззетите проби от кръв и урина не се установило наличие на наркотични вещества и психоактивни медикаменти.
Идентифицирани били единствено следи от парацетамол и фенирамин, които съставки били част от комбинирани лекарствени продукти Колдрекс, Фервекс и други, прилагани при лечение на простудни заболявания. Разследващите органи събрали и доказателства за чистото съдебно минало на К..
При така установените факти, с постановление от 26.01.2024 г., наблюдаващият прокурор при С. Р. П. прекратил наказателното производство по пр.пр. №1970/2024 г., образувано и водено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК поради липса на извършено престъпление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: заповед за задържане на лице, с рег. №4332зз-1007/31.12.2023 г., протокол за обиск на Д. К., декларация за правата на задържано лице, попълнена от Д. К., разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице, копие на книга за задържани лица, удостоверение от Отдел „Човешки ресурси“ – СДВР за заеманата към 31.12.2023 г. длъжност от ответника Л. А., съпроводително писмо от СРП, вх. №29417/30.01.2024 г. по описа на СРС с приложени справка за образуваното досъдебно производство и копия на материалите, съдържащи се в пр.пр.№1970/2024 г. по описа на СРП, сред които протокол за оглед на местопроизшествието, докладна записка от полицейски служител Е Л, заповед за задържане, декларация и протокол за обиск, писмени сведения от Д. К., протоколи за разпити на Е Л и 3
Л. А., постановление за назначаване на експертиза, справка за съдимост, материали към административна преписка, съставена по повод АУАН с №GA1176172/31.12.2023 г., сред които ЗППАМ, талон за медицинско изследване, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества, докладни записки, резултат от тестуване с технически средства, справка – картон на водача, справка за съдимост, заключение на химико-токсикологична експертиза, снимка на плик, съдържащ тест - касета, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, писмено мнение на разследващ полицай по чл.235 от НПК, постановление за прекратяване на наказателното производство от прокурор при С.
Р. П., пълномощни за процесуално представителство.
Изброените по- горе доказателствени материали са обективни, отличават се с достоверни дати, взаимно се допълват и разкриват синхрон, поради което следва да бъдат възприети без резерви, като изясняващи обстоятелствата по настоящия спор. В своята съвкупност протоколите за оглед, за разпити на полицейските служители, експертното заключение, ведно с изготвената докладна записка на полицейския патрул, материалите по административната преписка, придружаваща съставения срещу К. АУАН и събраните предварителни писмени сведения от жалбоподателя предлагат възможност с категоричност да се установи, че на 31.12.2023 г., действително, правоохранителните органи са спрели за проверка жалбоподателя в качеството му на водач на моторно превозно средство и непосредствено са констатирали, след изпълнена процедура по неговото тестване с техническо средство, за участието в която той е изразил своето доброволно съгласие, че една от проявените проби е отчела положителна реакция за наркотични вещества. Тези първоначални данни са станали не само непосредствено достояние на полицейските органи, но са послужили и за иницииране на наказателна процедура. Изводите не се оборват от възраженията в жалбата. Последните са съсредоточени върху отсъствието на доказателства за извършеното деяние, чието авторство би могло да се адресира към К.. Тези обстоятелства обаче не се явяват предмет на настоящото административно по своя характер производство, доколкото обосноваността на предприетата принудителна административна мярка не е поставена в зависимост от доказаността на повдигнато в хода на паралелно или впоследствие развивалата се наказателна процедура обвинение.
Разпечатката съдържа 35 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20f2b781-92af-455c-82c8-3696c87071df