Определение № 17106 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17106 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно частно гражданско дело № 20251100507830 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по 2 бр. частни жалби на страните.

Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД сезира въззивния съд с частна жалба с вх. № 211419/17.06.2025г., срещу разпореждане № 90206/09.06.2025г. на Софийски районен съд, 25-и състав, по гр.д. 51769/2024г. по описа на СРС, с което съдът върнал подадената от него частна жалба с вх. № 155522/05.05.2025г., подадена срещу определение № 18105/21.04.2025г. по делото.

Жалбоподателят „Изи Финанс“ ЕООД намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и неправилно. Намира, че съгласно чл.

260 ГПК СРС нямал компетентност да върне частната му жалба на посочените в мотивите на обжалвания акт основания. Моли обжалваното разпореждане на бъде отменено, а частната му жалба – допусната до разглеждане. Претендира разноски.

Ищецът В. С. А. е депозирал частна жалба с вх. № 212142/17.06.2025г. срещу определение № 25063/09.06.2025г., с което СРС оставил без уважение молбата му с вх. № 147153/25.04.2025г. за допълване на определение № 18105/21.05.2025г., в частта, в която СРС не приел за съвместно разглеждане предявения положителен установителен иск на ответника „Изи Финанс“ ЕООД, с диспозитив за прекратяване на производството в същата част.

1

Жалбоподателят В. С. А. намира обжалваното определение за недопустимо, незаконосъобразно и неправилно. Неправилно СРС директно квалифицирал молбата му като такава по чл. 253 ГПК и не разгледал останалите, посочени от ищеца основания за допълване на съдебния акт – чл.

247 ГПК и чл. 250 ГПК. Неправилно СРС приел, че след като насрещната искова молба не била приета за съвместно разглеждане, то съдебното производство не следвало да се прекратява в същата част. Излага съображения във вр. чл. 126 ГПК, който предвиждал изрично прекратяване на производството. Липсата на прекратяване на производството в частта на предявената насрещна претенция лишавала развилия се във връзка с нея правен спор от СПН и давала възможност на дружеството да предяви иска си срещу ищеца отново. Моли да обезсилване на обжалваното определение и връщане на СРС за ново произнасяне, респ. за отмяната му и произнасяне от въззивния съд по съществото на молбата на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Изи Финанс“ ЕООД депозира писмен отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Исканията на ищеца в молбата му от 25.04.2025г. били алтернативни, не били в отношение на евентуалност – нямали правна прилика помежду си, а и молителят неколкократно употребил термина „алтернативно“.

Отказът на СРС да приеме насрещният иск за съвместно разглеждане се основавал на чл. 130 ГПК, което предполагало връщане на насрещната искова молба, без прекратяване. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Жалбите са подадени в законоустановения срок (при служебна справка в ЕИСС се установява, че съобщение за връчване на определение № 25063/09.06.2025г. въобще не е изпращано на ищеца) от легитимирани страни и са допустими.

По наведените с частната жалба на ответника „Изи Финанс“ ЕООД оплаквания настоящият съдебен състав намира същата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Производството по гр.д. 51769/2024г. по описа на СРС , 25-и състав, било образувано по искова молба на В. С. А., подадена чрез адв. П., срещу ответника „Изи Финанс“ ЕООД с предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено, че сключения между страните 2 договор за потребителски кредит № 668987/16.05.2024г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 42738/02.03.2023г. е нищожен, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата 50 лева – част от сумата 994.38 лева – недължимо платени по договора, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Финанс“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. На свой ред, в срока по чл. 211 ГПК, предявява насрещен установителен иск срещу ищеца за установяване в отношенията между страните, че клаузата на чл. 7 от договора била нищожна.

С писмения си отговор ищецът заявил становище за недопустимост на насрещния иск, за което изложил съображения.

С постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение № 18105/21.04.2005г., при извършената проверка по чл. 130 ГПК, СРС изложил мотиви, че насрещният установителен иск на ответника „Изи Финанс“ ЕООД бил недопустим. Намерил, че за ответника не бил налице правен интерес от предявяването му, а изложените от ответника съображения, с които се домогвал да обоснове правния си интерес, имали житейски, а не правен характер. Отделно в предмета на първоначалния установителен иск била включена преценката за законосъобразност на чл. 7 от договора, а така също в предмета на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за недължимо платени по договора суми, бел включен въпросът за събраните въз основа на същата клауза такива.

По тези мотиви СРС приел, че насрещният установителен иск на ответника не следва да бъде приет за съвместно разглеждане, като формулирал диспозитив в този смисъл.

Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД, видно от удостоверителния запис на призовкаря, получил определение № 18105/21.04.2025г. на 28.04.2025г. и в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК депозирал частна жалба с вх. № 155522/05.05.2025г. срещу същия съдебен акт в частта, в която СРС отказал да разгледа насрещния му иск.

С разпореждане № 90206/09.06.2025г. по гр.д. № 51769/2024г. СРС 3 върнал частната жалба.

Изложил мотиви, че определение №

18105/21.04.2025г. нямало преграждащ характер, тъй като не препятствало възможността на ответника да предяви иска си в отделно производство и законът не предвиждал обжалваемост на определението. Поради това намерил, че определението не подлежало на самостоятелен съдебен контрол, а подадената срещу него частна жалба била недопустима.

С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, т. 7 от същото, ВКС прави разграничение на две хипотези, а именно оставяне без уважение на искането за приемане за съвместно разглеждане на насрещния иск, от една страна, и връщане на насрещната искова молба поради неотстраняване нередовностите, от друга страна. ВКС съобразява, че при неприемане за съвместно разглеждане на насрещния иск не се стига до връщане на насрещната искова молба. В този случай процесуалният закон предвижда задължение за съда да постанови отделянето на насрещния иск на основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК , в който случай определението не подлежи на обжалване. Ако съдът не е върнал насрещната искова молба, а е отделил насрещния иск в друго производство, определението не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Другата разгледана от ВКС хипотеза в мотивите по т. 7 от ТР касае случаите, в които първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, оставил е без движение насрещната искова молба, като е предоставил срок за отстраняване на нередовностите и е върнал насрещната искова молба поради неотстраняване на недостатъците й. В тези случаи определението /разпореждането/ за връщане подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 (в случаите, изрично посочени в закона) във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК.

С предявяването на насрещен иск във висящо исково производство се извършва последващо обективно съединяване на искове, чиято допустимост се преценява от първоинстанционния съд. В разглеждания казус „неприемането“ за съвместно разглеждане на насрещния иск , съобразно изложените от СРС мотиви, е поради извършена от първоинстанционния съд преценка за неговата недопустимост. Поради това и недопустимият иск не е отделен от СРС за разглеждането му в отделно производство по чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, като СРС постановил единствено диспозитив „не приема за съвместно разглеждане“. Настоящият съдебен състав приема, че така 4 изявената от съда воля съставлява връщане на насрещната искова молба на основание чл. 130 ГПК, при извършване на дължимата от първоинстанционния съд служебна проверка за допустимост. Нормата на чл.

130 ГПК предвижда обжалваемост на определението за връщане на исковата молба. Ето защо определение № 18105/21.04.2025г. по гр.д. № 51769/2024г. в частта, в която насрещният установителен иск на ответника „Изи Финанс“ ЕООД не е приет за съвместно разглеждане, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 (в случаите, изрично посочени в закона) във връзка с чл. 130 ГПК. Ето защо преценката на СРС за неговата необжалваемост е неправилна.

Обжалваното разпореждане

№

90206/09.06.2025г. е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния закон и като такова следва да бъда отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за администриране на частната жалба.

По частната жалба на ищеца В. С. А. срещу определение № 25063/09.06.2025г. по гр.д. 51769/2024г. по описа на СРС, 2 5-и състав:

В деня на получаване на определение № 18105/21.04.2025г. по гр.д. № 51769/2024г. Ищецът А., чрез процесуалния си представител депозирал молба с вх. № 147153/25.04.2025г., с която поискал допълване на определението с диспозитив за прекратяване на производството в частта по предявения от ответника насрещен иск, искане за което заявил с отговора на насрещната искова молба. Намира, че липсата на прекратителен диспозитив го лишавала от СПН и давала възможност на „Изи Финанс“ ЕООД да предяви отново същия иск. Излага доводи от мотивите на определението и нормата на чл. 126 ГПК, в който случай процесуалният закон изрично предвиждал прекратяване на производството. Заявява искания, както следва: на основание чл. 247 ГПК съдът да допълни диспозитива като формулира такъв за прекратяване на производството в същата част; на основание чл. 250 ГПК; на основание чл. 253 ГПК, посочени в молбата като „алтернативни искания“, както и следващо евентуално такова – съдът да постанови нов съдебен акт – определение за прекратяване на производството в същата част.

Ответникът „Изи Финанс“ ЕООД е депозирал писмен отговор на молбата, с който оспорва същата като неоснователна, неясна, с неуточнено основание, липса на правен интерес. Излага съображения.

С обжалваното определение № 25063/09.06.2025г. СРС оставил молбата 5 на ищеца без уважение. Изложил мотиви за липса на предпоставките по чл.

253 ГПК. Посочил още, че волята на съда била ясно отразена и не се нуждаела от допълване или коригиране. Като не приел насрещният иск за разглеждане СРС не допуснал посоченото в молбата нарушение – липса на произнасяне по искането й за прекратяване на производството в същата част.

На първо място въззивният съд намира, че с молбата си от 25.04.2025г. ищецът е поискал допълване на определението от 21.04.2025г., с диспозитив за прекратяване на производството в частта по неприетия насрещен установителен иск на ответника. Дадените от страната в молбата й от 2 5 . 0 4 . 2 0 2 5 г. правни квалификации, вкл. посочването им като алтернативни/евентуална такива, не са обвързващи за съда.

Предвид нормата на чл. 130 ГПК, когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба. Процесуалният закон (чл. 130 ГПК) не предвижда задължение за съда да формулира изричен диспозитив за прекратяване на производството.

Настоящият съдебен състав не намира основания за извод в противен смисъл от разпоредбата на чл. 126 ГПК, която разглежда една определена хипотеза на недопустимост.

Противно на доводите в жалбата в обжалваното определение СРС е обсъдил всички изложени от ищеца основания в молбата му от 25.04.2025г., вкл. е обсъдил довода му за липса на произнасяне по отправено искане за прекратяване на производството в обсъжданата част, като е намерил същото за неоснователно, поради това, че СРС въобще отказал да приеме за разглеждане насрещния иск на ответника.