Решение № 1207 от 14.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Пловдив, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330110118 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 от ЗАЗ от „Росагрофонд“ ООД срещу М. К. Л. за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 233,43 лева, представляваща главница по договор за аренда на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 5870 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12176/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

В исковата молба се излагат съображения, че ищецът е собственик на земеделски земи, като основаният му предмет на дейност е отдаване под наем и аренда на собствените му земеделски имоти. С договор за покупко – продажба от ***, обективиран в *** на Служба по вписванията гр. Пловдив, ищецът придобил собствеността върху имот № ***, находящ се в землището на ***. С придобиване на имота, по силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ ищецът 1 встъпил в сключения с неговия праводател и ответника договор за аренда от 19.12.2007 г. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на арендна вноска за стопанската 2021/2022 г. от ответника, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 12176/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което същият обосновава правния си интерес от предявения иск по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното моли предявената искова претенция да бъде уважена, като в полза на ищцовото дружество да се присъдят разноски.

С молба вх. № 70273/02.07.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът посочва, че неговия праводател по договора за аренда се явява лицето И. Д. Г.. Начинът на плащане на арендната вноска бил в натура или неговата равностойност, а плащането ставало изискуемо 30 дни след изтичане на стопанската година, а именно: на 30.10.2022 г. Посочва, че средната пазарна цена за месец октомври по данни ССБ била 0,69 ст., респ. се дължала сумата в размер на 233,43 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника М. К. Л..

В с.з. ищцовото търговско дружество не се представлява. С молба вх. № 11457 от 07.11.2024 год. е направено искане при наличие на предпоставките за това съдът да постанови неприсъствено решение.

Ответникът М. К. Л., редовно призован не се явява и не се представлява.

В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгл. чл. 239 ГПК са указани последиците от непредставяне на отговор и неявяване в с.з. с Разпореждане № 19243 от 03.07.2024 год. и съобщение, връчени му лично /л.23/, както и с Определение № 10866/04.09.2024 год. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените и приети по делото доказателства.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените 2 деловодни разноски. В заповедното производство са направени такива в размер на 25 лева. В настоящото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 25 лева. Относно претендираното юрисконсултско възнаграждение съдът, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото счита, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100 лв.

Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 150 лева.

Решението се основава на наличието постановяване на неприсъствено решение. на предпоставките за

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1 от ЗАЗ, в отношенията между страните, че М. К.

Л. ЕГН ********** дължи на „Росагрофонд“ ООД ЕИК 200729272 сумата в размер на 233,43 лева, представляваща главница по договор за аренда на земеделски земи за стопанската 2021/2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 18.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 5870 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12176/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. К. Л. ЕГН ********** да заплати на „Росагрофонд“ ООД ЕИК 200729272 сума в размер на 150 лева разноски, от които 125 лева, сторени в настоящото исково производство и 25 лева, сторени в заповедното производство по ч.гр.дело № 12176/2023 г. по описа на РС Пловдив.

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

3

ПРЕПИС от неприсъственото решение да се връчи на страните.

УКАЗВА на страната, срещу която решението е постановено М. К. Л.

ЕГН **********, че може да поиска от ОС Пловдив неговата отмяна в едномесечен срок от връчването на преписа при условията на чл.240 ГПК.

Препис от решението, ведно с ч.гр.дело 12176/2023 год. по описа на РС Пловдив да се върне на заповедния съд, поради отпадане на необходимостта.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4