Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 353 от 10.11.2025, Районен съд - Костинброд

Съд
Районен съд - Костинброд
Дело
Гражданско дело 184/2025
Вид
Решение № 353
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Стефан Марков Стойков

Цитирани разпоредби

  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Костинброд, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20251850100184 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от Д. К. К. – гражданин на К., пълномощник по делото: адвокат В. Г., съдебен адрес: гр. С., с която на основание чл. 422 от ГПК се иска да бъде признато за установено, че ответника Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Г., му дължи сумата от 232.98 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, сумата от 344.53 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилен телефон и базови аксесоари, като и сумата от 446.81 лева, представляваща неустойки, в това число сумата от 134.55 – неустойка за прекратяване на договор за мобилен номер, и сумата от 312.30 – неустойка за прекратяване на договор за мобилен номер и неустойка за предоставено за ползване устройство.

Претендира осъждане на ответника да заплати разноските за настоящото и заповедното производства.

Твърди, че на 28.09.2022 г. ответницата и ищеца са сключили договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер 359897976360, съгласно което е договорен абонаментен план Тотал Макс за сума 49,99 лева месечно /промоционално на 20.999 лева, като срока на договора е две години.

Твърди, че на същата дата ответницата е сключила с ищеца и договор за лизинг, съгласно който е получила мобилно устройство марка Realme C35 64GB Green на преференциална цена от 302.16 лева, която сума е следвало да бъде изплащана за 23 вноски, 1 всяка в размер на 12.59 и възможност да придобие устройството със заплащане на допълнителна сума /окончателно плащане в размер на посочената вноска/, като отстъпката е във връзка със сключения абонаментен план и при нормална цена на устройството от 479.90 лева, размера на отстъпката възлиза на 177.74 лева.

На датата 01.10.2022 г. ответницата е сключила с ищеца и втори договор за лизинг на пакет от базови аксесоари, а именно: 1) BASIC ACCESSORIES HAMA Spirit Chop BT TWS Earphones Blue; 2) BASIC ACCESSORIES MyScreen Lite Edge XIAOMI 11T Pro 5G; 3) BASIC ACCESSORIES SAMSUNG Silicone Cover Strap Flip4 Black; и 4) BASIC ACCESSORIES Cellect Sil Case BlackXIAOMI 11T Pro 5G; и 5) BASIC ACCESSORIES DIVA Car Charger 3in1 BT1512 /слушалки, предпазно стъкло за екран, предпазен гръб, калъф и автомобилно зарядно/, като е договорено плащане на 23 месечни вноски по 7.25 лева и възможност да придобие собствеността над аксесоарите със заплащане допълнително на сума от 7.25 лева.

Твърди, че на 20.12.2022 г. ответницата и ищеца са сключили и договор за мобилни услуги с предпочетен мобилен номер 359879912576, съгласно което е договорен абонаментен план Тотал + за сума 39,99 лева месечно /промоционално на 23.99 лева, като срока на договора е две години.

Твърди се в ИМ, че ответницата не е заплатила дължимите суми по издадени от ищеца фактура № 7345183832/01.01.2023 г. за отчетен период 01.12.2022 г.- 31.12.2022 г. с дължима стойност в размер на 92.85 лева за месечни абонаментни такси и потребени услуги, дължима в срок до 16.01.2023 г.; фактура № 7346488457/01.02.2023 г. за отчетен период 01.01.2023 г.- 31.01.2023 г. с дължима стойност в размер на 66.62 лева за месечни абонаментни такси и потребени слуги, дължима в срок до 16.02.2023 г.; фактура № 7347779186/01.03.2023 г. за отчетен период 01.02.2023 г.- 28.02.2023 г. с дължима стойност в размер на 70.76 лева за месечни абонаментни такси и потребени услуги, дължима в срок до 16.03.2023 г.; фактура № 7349102482/01.04.2023 г. за отчетен период 01.03.2023 г. 31.03.2023 г. с дължима стойност в размер на 2.75 лева за месечни абонаментни такси и потребени услуги, дължима в срок до 16.04.2023 г.

Твърди се, че поради неплащане на посочените фактури на основание т.11 от процесните договори, във връзка с чл. 75, вр.с чл. 196 от ОУ на ищеца, от негова страна едностранно са прекратени договорите с ответницата, като е изпратена покана за заплащане на начислените суми по обща фактура за претендираните в производството суми по отделните пера, но не е постъпило плащане.

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 1081/2024 г. по описа на РС Костинброд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като след връчване на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК са дадени указания на заявителя по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съответно в месечния срок е предявен настоящият иск.

Посоченото заповедно производство е приложено към настоящото.

В изпълнение на задълженията си по чл.131-133 от ГПК, след приемане на исковата 2 молба, съдът е изпратил препис от нея и приложените доказателства на ответника за писмен 2 отговор. В срока за отговор такъв не е подаден.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба се заявява желание за разглеждане на делото в негово отсъствие, а така също се поддържа предявената претенция. Прави и искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответника не се явява в съдебно заседание, за което е редовно уведомен.

В съдебно заседание съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК, поради което приключено съдебното дирене и е постановено, че съдът ще се произнесе по реда на посочената разпоредба на закона. Основанията за това са описани в мотивите за постановеното протоколно определение, както следва: на ответника е връчен препис от ИМ, предоставена му е възможност за отговор и 1-месечния срок не е представен такъв, ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се явява без да сочи уважителни причини за това, както и по делото не е направено от негова страна искане за разглеждането му без да присъства а така също са му е разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение, както и последиците от неподаване на отговор, неявяване в съдебно заседание и неотправяне на искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Посочените последици са им разяснени с разпореждане по чл. 131 от ГПК от 07.04.2025 г., което му е връчено лично, а впоследствие е призован също така след лично връчване.

Поради това съдът приема, че ответникът дължи на мобилния оператор претендираните суми в посочените размери, след като неоспорените писмени доказателства дават основание за извод, че са възникнали всички от описаните договорни отношения между ищеца и ответницата, като изпълнението на задълженията по тях от страна на ответницата следва да бъде доказано от нея, в каквато насока няма доказателства, оборващи твърденията на ищеца за неизпълнение и писмените доказателства за начисляване на отделните суми, в каквато насока съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи по отделните правоотношения, изискващи отхвърлянето им.

Предвид изхода от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени разноските, направени в заповедното производство, както и в исковото, но според съда не следва да бъде присъждано едно от договорените адвокатски възнаграждение в размер на сумата от 480 лева с ДДС по заповедното и също такава сума в исковото.

Според съда противоречи на морала да се претендират разноски, надхвърлящи размера на претендираните договорни задължения – претендира се обща сума от 1 024,32 лева, докато претендираните разноски по двете производства е в размер на общо 1 110 лева, в това число 960 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС – два договора за правна помощ, всеки в размер на 480 лева, както и сумата от 150 лева за заплатената държавна такса.

За пълнота следва да се подчертае, че съдът не разсъждава над възможността за възражение за прекомерност или преценка за такава, каквито аргументи се изтъкват в жалби и мотиви пред въззивна инстанция, а за моралните измерения на недопустима /според настоящия съд/ практика да се вменяват в задължение суми надхвърлящи действителните 3 задължения на „потребителите“, като основния аргумент за отхвърляне на претенцията за разноски е именно противоречието й с добрите нрави: Не може правата да се упражняват в противоречие с интересите на обществото – чл. 8 от ЗЗД; При сключване на договори следва да се проявява добросъвестност – чл. 12 от ЗЗД; Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован – чл. 36 от ЗА.

Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не може да се приеме като абсолютно задължителна, а в случая съдът намира, че предвид окончателния характер на произнасянето по реда на чл. 238 от ГПК и въпреки незаинтересоваността на ответника от защита на правата си, то съдът не е освободен от задължение да следи за нищожни претенции, поради което следва да отхвърли частично претенцията на ищеца за заплащане на разноски за сумата от 480 лева с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ОТВЕТНИКА Д. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Г. ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище/адрес на управление: гр. С., пълномощник по делото: адвокат В. Г. от САК, следните суми по заповед за изпълнение № 518/09.12.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 1181/2024 г. по описа на РС Костинброд: Сумата от 232.98 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги; Сумата от 344.53 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг на мобилен телефон и базови аксесоари; Сумата от 446.81 лева, представляваща неустойки, в това число сумата от 134.55 – неустойка за прекратяване на договор за мобилен номер, и сумата от 312.30 – неустойка за прекратяване на договор за мобилен номер и неустойка за предоставено за ползване устройство.

ОСЪЖДА Д. М. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за направени разноски в хода на ч. г. гр. д. № 1081/2024 г. по описа на РС Костинброд и настоящото производство, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разноски за разликата над сумата от 630 лева, до пълния размер на претенцията от 1 110 лева.

Решението е постановено по реда на чл. 238 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________

4