Решение № 5779 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5779 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20221100503697 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 20226144 от 31.12.2021 г., постановено по гражданско дело № 47940 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 37 състав, бил прекратен брака, сключен между В. Д. Д. и Л. Х. Х., като упражняването на родителските права по отношение на малолетната В.В.Д., родена на ******* г. било предоставено на майката, при която е определено местоживеенето й, като определил на бащата режим на лични контакти с детето; предоставил ползването на семейното жилище за ползване на В. Д.; осъдил В. Д. да заплаща на детето В., чрез неговата майка Л. Х. месечна издръжка в размер на 350 лева от датата на привеждане в изпълнение на решението до навършване на пълнолетие на детето, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа – последния ден на съответния месец, до окончателното изплащане; осъдил В. Д. да заплаща на дъщеря си В., чрез нейната майка Л. Х., сумата от 350 лева месечно-издръжка за периода от 01.09.2019 г. до 26.11.2019 г., както и 285,24 лева-издръжка за месец август 2019 г. (общо за плащане 1288,57 лева), ведно със законната лихва върху месечните вноски за септември и октомври от края на съответния месец до окончателното изплащане, а за месец август 1

2019 г. от 26.11.2019 г. до окончателното изплащане, като отхвърлил претенциите за заплащане на издръжка в размер на 350 лева за периода от 17.06.2019 г. до 31.07.2019 г., както и за разликата на присъдените 285,24 лева до пълния претендиран размер от 350 лева за месец август 2019 г. поради плащане в хода на процеса; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката; осъдил В. Д. Д. да заплати по сметка на СРС сумата от 555,54 лева държавни такси по делото и осъдил Л. Х. Х. да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса в размер на 25 лева.

Недоволна от така постановеното решение останала Л. Х. Х., ответник по първоначалния иск и насрещен ищец (въззивник в настоящето производство), която обжалва същото в частите му относно определения падеж на задължението за издръжка по чл. 143 от СК (последния ден на съответния месец) и началния момент, от който се дължи същата издръжка (датата на привеждане в изпълнение на постановеното първоинстанционно решение), както и в частта относно издръжката за минало време, с оплаквания за неправилност. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, като осъди В. Д. Д. да заплаща на малолетната си дъщеря В.В.Д., чрез нейната майка и законен представител Л. Х. Х. месечна издръжка в размер на 350 лева, платима до 5-то число на месеца, за който се отнася, считано от 17.06.2019 г. (датата на фактическа раздяла между родителите, от която майката полага непосредствените грижи за детето) ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума от датата на падежа й до окончателното й изплащане до настъпване на причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване. Претендира сторените деловодни разноски

В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване, като претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна В. Д. Д., първоначален ищец и ответник по насрещния иск в първоинстанционното производство, оспорва жалбата като изцяло неоснователна. Излага подробни съображения, като сочи, че първоинстанционният съд приел направените от него след образуване на делото плащания за издръжка в общ размер от 2400 лева, като отчел, че същите плащания следва да се отчетат в изпълнителния, а не в исковия процес. Счита, че въззивницата неоснователно изнася правния спор пред въззивния съд, което рефлектира върху влошените отношения между страните, като излага и доводи, че въззивната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 3 от ГПК, тъй като е бланкетна, също така не сочи нооткрити и новонастъпили факти, които да се вземат предвид от въззивния съд, както и не прави искане за събиране на нови доказателства.

Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.

2

В хода на съдебното дирене, редовно призован, не се явява и представлява, не сочи причини за неявяването си.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбите, въззивният съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частите, досежно прекратяването на брака, дължимите от страните окончателни държавни такси по предявения брачен иск, както и в частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режимът на лични контакти, с неотглеждащия го родител, както и в частта относно размера на дължимата от последния за детето издръжка по чл. 143 от СК.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното :

Производството пред Първоинстанционният съд било образувано по предявен от В. Д. Д. срещу Л. Х. Х. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 56 от СК. Ищецът твърдял, че с ответницата са сключили граждански брак на 22.07.2009 г., като от брака си имат едно ненавършило пълнолетие дете - В., родена на ******* г. Твърдял, че бракът им съществува формално, като съпрузите били трайно разделени, като ответницата напуснала семейното жилище с детето им, като полагала основните грижи за него.

Молел съда да прекрати брака им с ответницата, без да се произнася по въпроса за вината, като предостави упражняването на родителските права по отношение на детето В. на майката, при която то да има местоживеене, като му определи режим на лични отношения с детето, изразил готовност да заплаща издръжка за малолетната си дъщеря в размер на 150 лева, платима до 5-то число на текущия месец, считано от прекратяване на брака, като претендирал и ползването на семейното жилище. В съдебно заседание поддържал исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подала отговор, като не оспорвала иска за прекратяване на брака и съединените с него небрачни искове, а единствено претендирала за присъждане на по-висок размер на издръжката за малолетното дете, а именно в размер на 350 лева, като предявила насрещен иск за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, обективно съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 и чл. 56 от СК, като претендирала предоставяне на родителските права по отношение на родените от брака дете, при определен режим на лични отношения на бащата с нето. Претендирала издръжка за детето от бащата в размер на 350 лева, включително за минало време от датата на раздялата им на 17.06.2019 г. В съдебно заседание поддържала предявените искове.

3

В отговора си на насрещната искова молба, първоначалния ищец не оспорвал наведените твърдения относно настъпилата между съпрузите фактическа раздяла, като оспорвал единствено претенцията за издръжка на детето В. над размера от 200 лева месечно, като считал, че за цялостната месечна издръжка на детето е необходима сумата от 400 лева, която следва да се разпредели по равно между родителите.

За да постанови съдебния си акт в обжалваните части, Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните по спора са съпрузи и родители на детето В., родена на ******* г., понастоящем малолетна, като между родителите не било спорно, че основните грижи за детето се полагат от майката, като в хода на социалната анкета майката заявила доходи в размер на 650 лева месечно, а бащата, като служител в МВР, заявил доход в размер на 1600 лева. Признал възможност да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева месечно. Към момента на социалното проучване малолетната била ученичка в четвърти клас в 18 СУ „Уилям Гладстон“ и допълнително посещавала уроци по английски и математика. В хода на социалното проучване, майката, която твърдяла, че бащата не участва в издръжката на детето, признала направени плащания в размер на по 200 лева за месеците октомври, ноември и декември 2019 г.

Съгласно справки на НАП за периода месец март 2020 г. до месец декември 2020 г. В. Д. имал среден месечен осигурителен доход в размер на 1600 лева, а за същият период средния месечен осигурителен доход на Л. Х. бил в размер на 610 лева, а от месец януари 2021 г. същият вече бил в размер на 650 лева.

С представени по делото вносни и служебни бележки, са установени разходи, правени от Л. Х. за малолетната В., като майката заплатила курсове по английски език през учебната 2019/2020 г. на стойност 675 лева, а за първия срок на учебната 2020/2021 г. – в размер на 350 лева. Установени били и плащания, направени от нея в размер на 920 лева, за заплащане на посещавани от В. уроци по математика.

Съгласно преводни нареждания В. Д. заплатил за издръжката на малолетната си дъщеря В. чрез майка й общо 3000 лева, като на 26.09.2019 г. й превел сумата от 200 лева; на 31.10.2019 г. – 200 лева; на 25.11.2019 г. – 200 лева, на 18.03.2021 г. – 800 лева и на 10.05.2021 г. – 1600 лева, с посочени основания издръжка, като сумата от 800 лева била с посочено основание издръжка за месец І, ІІ, ІІІ и ІV 2020 г., а сумата от 1600 лева - с основание издръжка за месец V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х, ХІ и ХІІ 2020 г.

Съгласно договор за потребителски кредит сключен от В. Д. и „Експресбанк“ АД на 20.12.2019 г. същият получил в заем сумата от 50000 лева, който погасявал с месечни вноски в размер на 545,36 лева с краен падеж 30.12.2029 г.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции 4 доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя в цялост установената от Първоинстанционният съд фактическата обстановка, като не намира за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт.

Същата се установява от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, от които относими към предмета на спора се явяват удостоверения за сключен граждански брак и за раждане на детето В., справки от НАП, вносни бележки, служебни бележки, преводни нареждания, договор за потребителски кредит.

Във въззивното производство също са събрани писмени доказателства, а именно – служебна бележка за доходите на въззивницата от 07.03.2023 г., издадена й от „Ф.“ ООД, съгласно която същата извършвала дейност като самоосигуряващо се лице, като за 2022 г., както и до момента на издаване на служебната бележка същата се осигурявала върху месечен осигурителен доход в размер на 710 лева.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящето производство.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

По жалбата относно претенцията за издръжка на детето В. за минало време :

Жалбата е основателна по наведените в нея доводи.

С предявения като насрещен иск въззивницата претендирала издръжка за детето В. в размер на 350 лева от датата на раздялата между двамата родители, настъпила според твърденията й на 17.06.2019 г. до датата на предявяване на насрещната искова молба на 27.11.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.