Решение № 1604 от 28.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. Варна, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря Милена Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20263110100521 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по депозирана в съда молба с правно основание чл.19 от ЗГР от Х. Г. С., ЕГН:**********, адрес:гр. Варна, ул. **** 14, ет.1, ап.1.

Молителят твърди, че са казва Х. Г. С. и е роден на ****г. в Република ****, ****, ****. Твърди, че през 2018 г. придобил българско гражданство, като в оригиналния си акт за раждане, както и при получаване на българско гражданство, е вписан със собствено име Х., но въпреки това, от най-ранна възраст до настоящия момент бил известен, възприеман и използвал името Х.о във всички сфери на обществения, професионален и личния си живот.

Твърди, че с името Х.окъм него се обръщат неговите родители, близки роднини, приятели и познати, както и колеги, работодатели и лица, с които е в професионални и делови отношения и на практика името Х. не се използва от никого при общуване с него.

Твърди, че името Х.о се е утвърдило като негово трайно и общоприето обществено име и с него е познат и идентифициран в социалната си среда, в професионалната си дейност и в личния си живот.

Твърди, че несъответствието между името, вписано в регистрите по гражданско състояние, и името, с което реално е известен и се представя в 1 обществото, многократно е водило до объркване, административни затруднения и необходимост от допълнителни обяснения и доказвания на самоличността му. Твърди, че под името Х.о фигурирал в различни списъци, формуляри, вътрешна кореспонденция, резултати от състезания и други обществени прояви, както и в документи, свързани с неговата професионална реализация.

В срока за отговор заинтересованата страна Община Варна не изразява становище по искането.

В срока за отговор заинтересованата страна Районна прокуратура-Варна не изразява становище по искането, като уведомява съда, че срещу молителя не са налице образувани наказателни производство.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Като доказателства по делото бяха представени и приложени: разпечатка от интернет страница, държавно удостоверение за раждане на арменски и в превод на български език, лична карта № **** издадена на **** г.

Видно от приложеното по делото държавно удостоверение за раждане на арменски и в превод на български език, молителят Х. Г. С. и е роден на ****г. в Република ****, ****, ****.

От приложена лична карта № **** издадена на **** г. се установява, че молителят е придобил българско гражданство и му е издаден Единен граждански номер/ЕГН/**********.

В проведеното открито съдебно заседание молителят чрез надлежно упълномощения си процесуален представител поддържа искането си. Заявява, че желае да промени собственото си име от Х. на Х.о, поради наличие на основанията, предвидени в чл.19, ал.1 от ЗГР, а именно че носенето на собствено име-Х. му носи големи неудобства, т.к. не е популярно в България, кадето молителят е известен с името Х.о.

Свидетелят **** заявява, че познава молителя от 25 години и са приятели от детството. Знае, че се казва Х.о С.. Скоро разбрал, че името му не е Х.о.

Разбрал, че е имал проблем при купуване на самолетен билет, че името му е Х.. Тогава свидетелят го чул за първи път. Цял живот го знаел като Х.о.

Заедно тренирали ***. Молителят ходил и на състезания, на професионални 2 мачове и там го обявявали като Х.о. Познава семейството му, знае че има сестра. Всички към него се обръщали с името Х.о. Заявява, че ако трябва да го представя на някого, ще го представи с името Х.о.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:

От процесуална гледна точка молбата е допустима. Налице са както активна така и пасивна процесуална легитимация. Молбата е депозирана от лице, имащо право на иск, налице е правен интерес от заявяване на такова искане, тъй като се касае до заявяване за защита на строго лично право на лицето свързано с неговото самосъзнание и идентификация в обществото, както и предявен срещу пасивно легитимирани страни - в случая общината по постоянното местоживеене на молителя.

По същество: съдебната практика неизменно приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред.

И дотолкова, доколкото правото на лично име е свързана с по-голяма свобода и възможност за осъзнат впоследствие избор от носителя, тъй като същото е свързано с редица емоционални, етични, морални и други субективни преживявания, усещания дори послания за конкретното физическо лице и в този смисъл съдебната практика, а и закона не въвежда забранителен, императивен елемент във възможността на промяната на личното име, за разлика от формиране на фамилното и бащиното. Това е така, тъй като по отношение на определяне на бащиното и фамилното име законите свързват и редица норми, не само от изключително личен интерес/ както е за личното име/, но и в интерес на обществото като цяло, тъй като съобразяват и установената първоначално като обичано повтарящи се правила, съблюдавани от конкретната общност на дадена територия, именна българска традиция, впоследствие нормативно установена и в действия ЗГР, а така също и установява много важен факт и то от обществено значение за произхода на едно лице, независимо от конкретните лични отношения на лицата в този род.

3

Ето защо в случая от изключително значение е установеният безспорно факт от изслушаните гласни доказателства, на които съдът давя вяра, тъй като не са налице индиции за тяхната недостоверност и/или заинтересованост. От друга страна показанията на разпитаните по делото свидетели изцяло съвпадат с представените по делото писмени доказателства, които са официални свидетелстващи документи и поради това им именно качество имат и материална доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в тях.

Материални предпоставки за промяна на името по см. на чл. 19, ал.1 от ЗГР е когато името е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или когато важни причини налагат това. В настоящата хипотеза молителят е поддържал и четирите предложение. Съдът приема, че действително са налице доказателства, че носенето на име Х. е явно неудобно за молителя, който е познат в обществото с името Х.о. Съдът приема, че действително са налице доказателства и за обществената неприемливост на името, доколкото от свидетелските показания на свидетелите става ясно, че в комуникацията си с молителя, дори неговите роднини го наричат Х.о.

Съдът приема, че са налице множество категорични доказателства, които да обосноват допускане на исканата промяна на собственото име на молителката. Съдът прием, че исканата промяна не е емоционална прищевка на молителката, а осъзната стъпка на зрял човек.

Ето защо и решаващият състав счита, че изтъкнатите и безсъмнено установени от фактическа страна от молителката обстоятелства, налагащи допускане на исканата промяна, действително са "важни" по смисъла на нормата на чл. 19, ал.1, пр.последно ЗГР, в каквато насока е и константната съдебна практика по идентични казуси, доколкото е въпрос на конкретна, индивидуална фактическа преценка за всеки отделен казус е това кои обстоятелства са важни по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗГР.

Налице е не само субективно желание, но и обективни предпоставки, които да са важни по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР, поради което молбата за промяна на собственото му име е основателна и следва да се уважи.

Водено от горното, съдът:

РЕШИ:

4

ДОПУСКА ПРОМЯНА собственото име на лицето Х. Г. С., ЕГН:********** от Х. на Х.О, на основание чл.19, ал.1 от ЗГР.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от получаването му.

След влизането на решението в законова сила копие от същото да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна за отбелязване на промените в акта за раждане и регистрите на населението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5