Определение № 144 от 22.02.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Варна, 21.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20223001000032 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 362/21.01.2022г. на Н. В. В. и Д. ИЛ. В., и двамата от гр. Варна, представлявани от адв. Д.В. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 363/21.01.2021г. на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК 204797969, представлявано от П.К.П., подадена чрез адв. Ж. А. от ВАК, срещу решение № 260146/05.08.2021г., постановено по т. д. № 988/2018г. по описа на ВОС, с което:

1. на осн. чл.26, ал.2, пр.2 и 3, вр. чл.44 ЗЗД, във вр. с чл.252, ал.2 от Гражданския кодекс на Република Молдова №1107 от 06-06-2002, чл.50 във вр. с чл.44, ал.2, чл.42 и чл.38 от Закон №1453 от 08-11-2002 за нотариусите на Република Молдова, е прогласена нищожността на упълномощителна сделка обективирана в пълномощно от 10.11.2017г., с което С.Й.Й.- управител на „СИМ СОЛ” ЕООД, е учредил на Б.Т.С. представителна власт да се разпорежда с процесните недвижими имоти, собственост на „СИМ СОЛ” ЕООД, а именно апартамент №56, ведно с изба № 56, паркоместа № № 115, 116 и магазин №7, намиращи се в град Варна, подробно описани в нот. акт №64, т.

LXXXII, рег. №30277, дело 17092 от 30.12.2013г. на Службата по вписванията, поради липса на изявена воля (съгласие) предвид установената неавтентичност на подписа на упълномощителя и 1 неспазена процедура за нотариалното заверяване на пълномощното.

2. е прогласена недействителността на договора за покупко-продажба от 16.02.2018г., сключен с нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И. , помощник нотариус по заместване при нотариус К.К., с район на действие PC Варна, №513 в Нот. камара (вписан в СлВп– Варна с вх. рег. №3664, акт №48, т.ІХ), с който Б.Т.С. като пълномощник на „СИМ СОЛ” ЕООД, с пълномощно, заверено от нотариус А. А. в Република Молдова, с дата 10.11.2017г. и сертифициран с апостил заведен под №EOTT45BOHYGN5 от 10.11.2017г. на МП на Молдова, заверен от МВнР на Република България на 30.01.2018г., е продал на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 204797969 със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „Драган Цанков” №4 офис 1, представлявано от управителя П.К.П., горепосочените недвижими имоти, като сключен от лице без представителна власт, на основание чл.42, ал.2 ЗЗД;

3. е признато за установено в отношенията между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, „БАНКА ДСК” АД (правоприемник на „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕС БАНК” АД) и „СИМ СОЛ” ЕООД, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на по-горепосочения апартамент № 56, ведно с изба № 56, както и на магазин № 7;

4. е признато за установено в отношенията между „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „СИМ СОЛ” ЕООД, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на погорепосочените паркоместа №№ 115, 116;

5. е признато за установено в отношенията между „СИМ СОЛ” ЕООД, от една страна, и Н. В. В. и Д. ИЛ. В., от друга страна, че „СИМ СОЛ” ЕООД е собственик на всички по-горепосочени недвижими имоти, а именно: ап. № 56, ведно с изба № 56; магазин № 7; паркоместа №№ 115, 116, находящи се в гр. Варна.

6. на осн. чл. 108 ЗС е осъдил Н. В. В. и Д. ИЛ. В. да предадат владението на гореописаните недвижими имоти на „СИМ СОЛ” ЕООД.

7. е отхвърлил възражението по чл.72, ал.3, вр. ал.2 ЗС на Н. В. В. и Д. ИЛ.

В. за признаване на правото им на задържане на имотите, чието владение на осн. чл.108 ЗС следва да предадат на собственика „СИМ СОЛ” ЕООД, докато дружеството им заплати сумата 496,25 лв., представляваща направени разноски за запазване на имотите (разходи за поддръжка на 2 общите части).

8. е отхвърлил предявените от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу „СИМ СОЛ” ЕООД насрещни искове с правно основание чл.34 и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, предявени като частични, за връщане на сумата от 1 000 щ.д., представляваща част от продажната цена, цялата в размер на 64 364,83 щ.д., с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. – 101 000 лв., по обявен за недействителен договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №30, т.ІІ, рег. №1709, нот. дело №162/2018г. от 16.02.2018г. пред И.М.-И., помощник нотариус по заместване при нотариус К.К. с район на действие PC Варна, №513 в Нот. камара, вписан в Служба по вписванията – Варна, вх. рег. №3664, акт №48, т.ІХ, както и за връщане на сумата 1 000 щ.д., представляваща част от платена без основание сума, цялата в размер на 36 635,17 щ.д., с равностойност в лева по курса на долара към 16.02.2018г. – 57 487,18 лв.

С въззивната жалба от Н. В. В. и Д. ИЛ. В., чрез адв. В., се атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлено възражението на въззивниците за признаване правото им на задържане на процесните имоти (горепосочения пункт 7), както и в частта с разноските. С допълнителна молба вх. № 269606/06.10.2021г. по вх. рег. на ВОС се прави уточнение, че решението се обжалва и в частите, с които исковата претенция се уважава по горепосочените пунктове от 1 до 6 включително. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон и неправилно изследване и тълкуване доказателствата по делото. Считат решението за недопустимо касателно прогласяването нищожността на упълномощителната сделка. Излагат се оплаквания за наличие на основанията по см. на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на делото.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „СИМ СОЛ“ ЕООД-гр. София, чрез процесуалния представител адв. С. – ВАК. Излагат се подробни съображения за недопустимост на въззивната жалба в частта й срещу решението по горепосочените пунктове от 1 до 4 вкл. Съответно в останалата й част счита въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да потвърди решението в съответните му допустимо обжалвани части.

Претендира разноски за въззивното производство.

3

Въззивната жалба, подадена от КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез адв.

А. от ВАК, е насочена срещу решението в частта му по горепосочените пунктове 1-4,8. Съдържат се бланкетно изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответните му части.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от „СИМ СОЛ“ ЕООД-гр. София, чрез адв. С. – ВАК, с подробни съображения за недопустимост на въззивната жалба в едната й част и за неоснователност в частта, с която е отхвърлен предявеният от КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД насрещен иск. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

След като разгледа книжата по делото и извърши проверка за редовността на жалбите и постъпилите по същите писмени отговори, съдът установи следното:

Предварителни въпроси относно допустимостта на сезиращите въззивни жалби:

Направено е възражение за недопустимост на въззивната жалба на Н. В.

В. и Д. ИЛ. В. в частта, с която се атакува решението, постановено по исковете, по които жалбоподателите не са ответници. Такива на първо място са исковете, които имат за предмет съдебното установяване на недействителността на едностранната сделка – упълномощаване и на последващо сключения договор за разпореждане с вещни права /п.1 и п.2/.

Видно от исковата молба, ведно с последващите уточнения, исковете в разглежданата част не са насочени срещу физическите лица – приобретатели.

Същите нямат и качеството на необходими и задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал.2 ГПК, тъй като не са страна по атакуваните сделки.

Засягането на правата на третите лица - приобретатели е само последица, при това незадължителна, от прогласяване на нищожността спрямо техния праводател. Следователно, по волята на ищеца, въпросите касателно валидността на осъществените правни действия следва да се разглеждат единствено като преюдициален въпрос по насочените срещу физически лица установителни и ревандикационни претенции. Изложеното обуславя извода, че Н. В. В. и Д. ИЛ. В. не са активно процесуално правно легитимирани да обжалват решението в посочените части.

4

Идентични изводи следват и по отношение на въззивната жалба, насочена против решението по установителните искове за собственост срещу Банка „ДСК“АД и „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Всички ответници по исковете с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК имат качеството на обикновени другари в процеса, за които е приложимо правилото на чл.216, ал.1 ГПК. „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е подало въззивна жалба в разглежданата част. По отношение на необжалвалия другар Банка „ДСК“АД е приложима разпоредбата на чл. 265, ал.1 ГПК, предвиждаща право на присъединяване към подадена редовна въззивна жалба на друг другар. Н. В.

В. и Д. ИЛ. В. не са активно процесуално правно легитимирани да обжалват решението в частта по иска с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, насочен срещу негови обикновени другари.

В съответствие с направените изводи, производството по въззивната жалба на Н. В. В. и Д. ИЛ. В. следва да бъде частично прекратено.

В продължение на горното, „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е легитимиран да обжалва решението в частта по установителните искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, насочени срещу негов обикновен другар Банка „ДСК“АД и производството в разглежданата част следва да бъде прекратено.

След насрочване на делото, по отношение на Банка „ДСК“ АД следва да бъде приложено правилото на чл. 265, ал.1 ГПК и страната следва да бъде уведомена за правото си да се присъедини към жалбата на нейния съответник „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД по исковете с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК с писмена молба с преписи според броя на страните.

Възражения относно приложението на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК :

Съгласно константната практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 745/2012 г., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. 5301/2013 г.; Определение № 5

782/29.11.2013 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 7165/2013 г и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). За приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за установяването им има или не образувано досъдебно или наказателно производство.

В случая, предметът на спора, с ко йто е сезиран гражданският съд, обхваща твърдяна неавтентичност на конкретни писмени документи.

Спирането на производството цели зачитане на последиците от наказателното производство - евентуалната присъда, в спора по гражданското дело.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, но само относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Противоправността на деянието и вината на дееца не са предмет на установяване в настоящото дело. Дали твърдяната неавтентичност е резултат от престъпление и кой е неговият извършител, са въпроси ирелевантни за основателността на исковете / в този смисъл и Определение № 642 от 16.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 525/2010 г., I т. о., ТК/ . На посоченото основание искането за спиране във въззивната жалба на Н. В. В. и Д. ИЛ. В. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Предварителни въпроси правоприемници на Б.Т.С.: във връзка с конституираните