Определение № 1973 от 16.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1973 гр. София, 16.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20248002102862 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Главпроект- 07“ ЕООД и „Главпроект 2006“ ЕООД срещу решение № 250 от 06.03.2024 г. по в.гр.д.№ 3342 от 2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав.

Ответникът по делото „Главпроект- 07“ ЕООД обжалва въззивното решение в следните негови части:

- частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 261182 от 04.04.2022 г. по гр.д.№ 5312 от 2018 г. на Софийския градски съд, I-6 състав за уважаване на предявените от „Главпроект 2006“ ЕООД срещу „Главпроект07“ ЕООД иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и за осъждане на ответника да предаде на ищеца 27,3 % идеални части от обособената част от т.нар.“топла връзка“, припадаща се на 11-етажната административна сграда, находяща се в [населено място], [улица], респ. на намиращите се в тази топла връзка четири отделни помещения /търговско помещение с площ от около 150 кв.м. и с посочени в решението граници, ползвано за ресторант пица „Доминос“; търговско помещение с площ от около 104 кв.м. и с посочени в решението граници, ползвано за банков офис; търговско помещение с площ от около 104 кв.м. и с посочени в решението граници, ползвано за копирен център и търговско помещение с площ от около 286 кв.м. и с посочени в решението граници, 1 ползвано за заведение „Дон Домат“/ и иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 127 963,25 лв., представляваща неплатена припадаща се част от ползване чрез отдаване под наем на съсобствените помещения, описани по-горе, през периода от 20.04.2013 г. до 06.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, - частта, с която е отменено решение № 262046 от 21.06.2022г. по гр.д.№ 5312 от 2018 г. на Софийския градски съд, I-6 състав в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от 04.04.2022 г. досежно периода на иска по чл.30, ал.3 ЗС и

- частта, с която са присъдени разноски по делото.

В касационната жалба на ответника „Главпроект- 07“ ЕООД се твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните части е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. Допустим ли е иск за ревандикация на общи части по предназначение между етажни собственици ? По този въпрос се сочи противоречие на въззивното решение в обжалваните му части с решение с решение № 113 от 18.01.2021 г. по гр.д.№ 1160 от 2020г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Възможно ли е да съществуват общи части в сграда при липса на етажна собственост върху нея /когато последната е собственост само и единствено на едно лице/ ? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 27 от 23.09.2022 г. по гр.д.№ 2665 от 2021 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 67 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 528 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Образува ли се етажна собственост /чл.38 ЗС/ при образуване и преобразуване на търговски дружества с държавно имущество, когато на бившите държавни фирми им е била предоставена за управление и стопанисване сграда /или части от сграда/, която впоследствие е била включена в уставния капитал на преобразуваните търговски дружества ? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение в обжалваните му 2 части с решение № 81 от 28.11.2011 г. по т.д.№ 674 от 2009 г. на ВКС, ТК, II т.о, решение № 237 от 11.01.2012 г. по т.д.№ 190 от 2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 373 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 4230 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 619 от 06.06.2011 г. по гр.д.№ 1092 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

4. Направеното от владелец на недвижим имот до собственика му признание на правото на собственост на последния върху същия имот, прекъсва ли течащата в полза на владелеца придобивна давност? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 330 от 28.11.2011 г. по гр.д.№ 1519 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 1369 от 27.11.2008 г. по гр.д.№ 4729 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 136 от 11.11.2011 г. по гр.д.№ 144 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.

5. Може ли частен документ да има достоверна дата спрямо посочения в него издател ? Съставлява ли касаторът „трето лице“ по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на оспорения частен документ ? Необходимо ли е да бъде направено оспорване на истинността на частен документ /по реда на чл.193 ГПК/, представен по делото от ответника по касация, с посочен като негов издател касатора ? По тази група въпроси се сочи противоречие на въззивното решение в обжалваните му части с решение № 213 от 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 1037 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр.д.№ 2354 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 84 от 23.06.2009 г. по т.д.№ 681 от 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 17 от 13.06.2019 г. по т.д.№ 1104 от 2018г. на ВКС, ТК, I т.о. и решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр.д.№ 4020 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

6. Длъжен ли е въззивният съд да реши спора по същество като мотивира своя съдебен акт- да обсъди доказателствата по делото, относими към предмета на въззивната дейност, както и доводите и възраженията на въззивника ? По този въпрос се сочи противоречие с т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т.д.№ 674 от 2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 134 от 30.12.2013 г. по т.д.

№ 34 от 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ищецът по делото „Главпроект 2006“ ЕООД обжалва въззивното решение в частта му, с която е обезсилено решение № 262046 от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 5312 от 2018 г. на Софийския градски съд, I-6 състав в частта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение от 3

04.04.2022 г. досежно размера на предявения иск по чл.30, ал.3 ЗС.

В касационната жалба на ищеца „Главпроект 2006“ ЕООД се твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните норми- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

В изложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните въпроси:

1. При какви условия може да се приеме, че съдебно решение е недопустимо ?

По този въпрос се сочи противоречие с т.1 и т.9 от ППВС № 1 от 10.11.1985 г. и решение № 389 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 6626 от 2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

2. При какви условия следва да се приеме, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив на съдебно решение, обосноваващо отстраняване му чрез решение за поправка на очевидна фактическа грешка ? По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение в обжалваната му част с решение № 54 от 07.04.2021 г. по гр.д.№ 2081 от 2020 г. на ВКС, ГК, III г.о.

3. Как се отстранява допусната техническа /математическа/ грешка в сбора на сумите, при формирана от съда воля относно размера на исковете ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 111 от 06.10.2020 г. по т.д.№ 1843 от 2019 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите счита следното: Жалбите са допустими: подадени са от легитимирани лица /страни по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижима вещ, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска и по иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС с цена на иска над 5 000 лв., което също подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че не е било спорно между страните и от представения акт за държавна 4 собственост № 11249 от 16.09.1982 г. се установявало, че теренът и двете сгради, намиращи се в [населено място], [улица] /11-етажна сграда и 6-етажна сграда, т.нар. високо и ниско тяло/ са били държавна собственост, предоставена за оперативно управление на КНИПИАТ „Главпроект“. Според АДС високата сграда /посочена в АДС като 12-етажна/ е построена през 1966 г., а по-ниската /посочена в АДС като 7-етажна/- през 1964 г. Свързващото двете сгради обслужващо ниско тяло, включващо входно антре, стол и кухня към стола е с обща площ от 650 кв.м.

През 1991 г. КНИПИАТ „Главпроект“ е преобразувано в ДФ „Главпроект“. От тази държавна фирма впоследствие били обособени още две държавни фирми„Градоустройство Главпроект“ ЕООД и ДФ „АСИ- Главпроект“. При това разделяне, със заповед № РД-02-14-78 от 01.04.1992 г. на МТРЖКС, на ДФ „Главпроект“ се предоставят за оперативно управление 10 етажа от високото тяло /от 2 до 11 етаж/, на „Градоустройство Главпроект“ ЕООД- три етажа от ниското тяло /от 4 до 6 етаж/, а на ДФ „АСИ- Главпроект“- два етажа от ниското тяло /2 и 3 етаж/. Разпределени са били и общите части на сградите както следва: 57 % за ДФ„Главпроект“, 23,7 % за „Градоустройство Главпроект“ ЕООД и 18,6 % за „АСИ- Главпроект“.

С протокол № 13 от 16.03.1994 г. е извършена физическа делба на двете сгради, находящи се на

[улица] между „Главпроект“ ЕООД и

„Градоустройство Главпроект“ ЕООД. Според този протокол, „Главпроект“ ЕООД получава високата сграда, състояща се от сутерен и 11 етажа, както и топлата връзка, включваща фоайе и столова, а „Градоустройство Главпроект“ ЕООД и „АСИ- Главпроект“ ЕООД- ниската сграда, заедно с част от топлата връзка, а абонатната станция и трафопоста остават общи. В протокола е посочено, че сутеренът е с площ от 232,96 кв.м. до абонатната станция и 17,08 кв.м. след абонатна станция или общо 280,64 кв.м. С протокол № 14 е извършена физическа делба на ниската сграда между „АСИ- Главпроект“ ЕООД и „Градоустройство Главпроект“ ЕООД. Съответно на това разделяне със заповед № РД-02-14-287 от 05.06.1995 г. е извършено намаляване и увеличаване на капитала съответно на „Главпроект“ ЕООД, „АСИГлавпроект“ ЕООД и „Градоустройство Главпроект“ ЕООД.

С договор за покупко-продажба от 07.06.1995 г. на „част от административна сграда- София“, обособена част от „Главпроект“ ЕООД, Държавата чрез МТРС е продала на СД „ПроСофт- Генов“ обособена част от 11-етажната сграда, 5 включваща 9, 10 и 11 етажи от сградата, заедно с 27,3 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от земята, върху която е построена. Със заповед № РД-02-14-435 от 30.04.1996 г. е намален капиталът на „Главпроект“ ЕООД с 4271 дяла, като е извадено правото на собственост на следните обекти: обособена част от административната сграда на [улица] припадащите се общи части от входно фоайе, стълбища, асансьори в размер на 27,3 % ид.ч., включително идеални части от застроения терен на сградата с обща стойност 3 978 000 лв.

На 06.08.1997 г. е постановено решение на СГС за преобразуване на СД „ПроСофт- Генов“ в „ПроСофт- Генов“ АД. С решение от 04.04.2006 г. е вписано „Ауър Пропъртис“ ЕООД с едноличен собственик на капитала „ПроСофт“ АД. „ПроСофт“ АД е апортирало в „Ауърс Пропъртис“ ЕООД притежаваната от него част от 11 етажната сграда. С договор за покупкопродажба на дружествени дялове от 15.05.2006 г. „ПроСофт- Генов“ АД е прехвърлило на „Стройинвест 2003“ ООД 100 % от капитала на „Ауър Пропъртис“ ЕООД, с внесен с непарична вноска недвижим имот на стойност 1 698 000 лв. С договор от 08.07.2010 г. „Стройинвест 2003“ ООД е продало на „М.С.Прожект“ ЕООД 100 % от капитала на „Главпроект 2006“ ЕООД.