Решение № 263101 от 07.10.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар К.Илиева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12964 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Б.Д.“

ЕАД против Д.П.Ч. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 05.09.2008 г. сключил с ответника и с М.

Л. К. договор за кредит в размер на 25 000 евро, обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот. Страните уговорили срок за издължаване на предоставената парична сума по кредита от 360 месеца, считано от датата на усвояване/09.09.2008 г./, при заплащане на лихва, определяна периодично от кредитора, която към датата на сключване на договора била 7.29 % /БЛП от 4.19% и надбавка от 3.10 процентни пункта/. На 09.02.2010 г., поради нередовно обслужване на задължението, било подписано допълнително споразумение, с което кредитът бил преструктуриран, но и след подписването на споразумението кредитополучателите изпаднали в забава. През м.май 2011 г. заплатената от тях сума не била достатъчна за погасяване на вноската за м.май 2011 г., не били погасени и следващите вноски за периода м.юни 2011 - м.август 2011 г., поради което кредитът станал предсрочно изискуем, съгласно чл.20, т.2 от ОУ към договора за ипотечен кредит от 05.09.2008 г. и т. 20.2 от ОУ към допълнителното споразумение от 09.02.2010 г. Ищецът сочи в ИМ и втора дата за настъпване на предсрочната изискуемост-20.08.2012 г., както и трета дата – 10.10.2017г. Твърди, че поради настъпилата предсрочна изискуемост, ответникът дължал следните суми: 24 502.75 евро/главница/, 4 324.13 евро/договорна лихва за периода 24.04.2011г.-31.07.201 Зг. /, 23 11.48 евро/ лихва за периода 20.08.2012 г. - 31.17.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.№ 451/201Зг. по описа на Районен съд - гр. Панагюрище, срещу която ответникът подал възражение, поради което същата не могла да влезе в сила. С оглед на изложенитедоводи, моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми: 24502,75 евро/главница по договор за ипотечен кредит от 05.09.2008г./, 4324,13 евро /договорна лихва за периода от 24.04.2011 г. до 31.07.2013 г./, 2 311,48 евро /санкционна лихва за периода от 20.08.2012 г. до 31.07.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане. Претендира заплащане на направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като поддържа следните възражения: исковете били нередовни, тъй като липсвала справка по чл.366 от ГПК, която да съдържа необходимите изчисления за определяне на размера на паричното вземане; оспорва основателността на исковете - твърди, че кредитът не бил предсрочно изискуем, тъй като не бил уведомен от кредитора преди датата на подаване на исковата молба за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредитът не бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като препис от заявлението не се връчвал на длъжника. Твърди, че кредиторът бил недобросъвестен и злопуторебил с правото си да обяви кредита за предсрочно изскуем. В конкретния случай ответникът не заплатил само четири вноски, но продължил да заплаща вноски след датата, посочена от ищеца за дата на предсрочна изискуемост - 11.08.2011 г., продължил да заплаща вноски след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК и издаването на заповедта по чл.417 от ГПК. Твърди, че евентуално неизпълнение от негова страна не било съществено, поради което не било възникнало основание за обявяване на кредита за предросрочно изискуем. Поддържа становището, че не бил изпаднал в забава за плащането на месечните анюитетни вноски - банката увеличила едностранно лихвения процент по кредита след сключването на договора, без да го уведоми, като в договора за кредит липсвали уговорени условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Твърди, че ответникът може да търси само вноските по кредита, но не и цялата главница. Оспорва като неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП клаузи от Договора за кредит от 05.09.2008г./чл.7, чл.11, чл.12, чл.14/, клаузи от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към Договора за кредит от 05.09.2008 г./чл.9.1,т.9.4, т.20.1, т.20.2, т.24.3/, клаузи от ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към допълнително споразумение от 09.02.2010 г./т.9.1,т.9.4,т.20.1,т.20.2,т.24.3./.

Твърди, че посочените клаузи не били договорени индивидуално, изобщо не му било позволено от банката да внесе промени в тези клаузи. Посочените клаузи били неравноправни по смисъла на чл. 143, т.З, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 от ЗЗП. С тях банката наложила общи условия за начисляване на такси, които били неизвестни на ответника, посочената тарифа не му била връчена и не бил изразил съгласие с нея. Банката наложила едностранно и комисионни, санкционираща лихва и договорни лихви, с които никога не се бил съгласявал. Твърди, че оспорените клаузи от договора, допълнителното споразумение и общите условия противоречали и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на Европа от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Позовава се на неравноправност и на клаузи от Допълнително споразумение от 05.09.2008 г. - чл.1.2 , чл.1.2 , чл.9, чл.11 и чл.12. Поддържа, че не били налице условия за увеличаване на базовия лихвен процент на банката, а имало основание за неговото намаляване. Наред с това твърди, че цялото допълнително споразумение било нищожно, тъй като в него не било посочено каква сума е погасена до момента на подписването му, какъв е размерът на погасителната вноска и какъв е размерът на лихвения процент, приложим спрямо договора за кредит. Твърди, че допълнителното споразумение било нищожно и на основание чл.366 от ЗЗД. Поддържа становището, че никога не бил признавал задълженията. Подписаното споразумение от 18.11.2015 г. не съдържало такова признание. То представлявало злоупотреба с права от страна на банката и грубо нарушение на равнопоставеността на страните в едно договорно правоотношение.

Оспорва размера на вземанията за главница, за договорна лихва и за законна лихва върху главницата. Твърди, че след датата на предсрочната изискуемост/11.08.2011 г./ не дължал договорна лихва. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от договор за жилищен и ипотечен кредит от 05.09.2008 г., сключен от кредитора „Б.Д.“ ЕАД от една страна и ответникът по делото от друга страна като кредитополучател, кредиторът е поел задължение да предостави на ответника сумата от 25 000 евро, а кредитополучателят е поел задължение да върне кредита при условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: срок за погасяване – 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване; кредитът се усвоява по сметка на кредитополучателя, посочена в договора; погасява се по същата сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителен план; падежна дата на месечните вноски за главница и лихва – 5 число на месеца; годишен лихвен процент - променлив процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 7.29 % и е съставен от две величини - 4.19 % /базов лихвен процент, определян периодично от банката/ и надбавка 3.10 %. Съгласно т.11, неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити.

Съгласно т.12 кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента/Тарифата/, която е в сила към деня на съответното плащане. Според т.14, кредиторът има право да извършва изменения или допълнения на Общите условия, които стават задължителни за кредитополучателя. За всяка промяна кредиторът уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката.

Представен е погасителен план към договора от 05.09.2008 г., който предвижда плащане на общо 360 месечни вноски, лихвен процент от 7.29 % , дата на плащане на всяка вноска – второ число на месеца, краен срок за издължване на кредита -02.09.2038г.

Представени са Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити към договора. Съгласно чл. 9.1 от ОУ, кредитът се олихвява с фиксирана и /или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.

Съгласно чл. 9.4 от ОУ, при промяна на базовия лихвен процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.

Съгласно чл.20.1 от ОУ, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-я ден след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага. Съгласно чл.20.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Съгласно чл.24.3 от ОУ, кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена при наличие на някое от следните условия: а/при изменение от поне 1 % за месец от стойностите на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б/при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в/при изменение от поне 0.5 % за месец на индекса на потребителските цени в България; г/въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху Банка ДСК; д/промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е/при изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централна банка; ж/съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.

На 09.02.2010 г. страните са сключили допълнително споразумение, в което са предоговорили задълженията по договора за кредит. Приели са, че остатъкът от кредита е в размер на 25101.03 евро, от които 24729.62 евро – редовен дълг, 217.70 евро – текуща начислена лихва, 0.06 евро – такси закъснение и 153.65 евро – заемни такси/.Договорили са гратисен период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, без да се промея крйният срок за издължаване на кредита. Споразумели са се непогасената част от начислената лихва да се капитализира към остатък от главницата на кредиа на първия работен ден, следващ последната последната падежна дата от гратисния период по т.1.

Представен е погасителен план към това споразумение, както и Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити версия 10.11.2009 г.

По искане на „Б.Д.“ ЕАД на

02.08.2013 г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 451/2013г. на РС-Панагюрище, с която е разпоредено длъжникът Д.П.Ч. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата от 24 502.75 евро/главница/, 4 324.13 евро /договорна лихва за периода 24.04.2011 г. - 31.07.201З г. /, 2311.48 евро /санкционна лихва за периода 20.08.2012 г. - 31.17.2013 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането.

Разпечатката съдържа 25 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20efa0ed-f16b-4c65-92c2-fbb12918da9d