Определение № 1299 от 20.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 17.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Галина Иванова Касационно търговско дело № 20228002902644 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Синдикът на „КТБ“ АД н, чиито правомощия се упражняват от А. Д. и К. М.а, обжалва решение № 586 от 15.08.2022 г. по т.д. 228/22 г., САС, 5 състав, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН относно процесните прихващания , извършени с изявление № 10058 /29.10.2014 г. и вх. № 10 400 /31.10.2014 г. от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД.

Твърди съществено нарушение на процесуалните правила, като съдът не бил се съобразил с точното приложение на закона, така както е разяснено в ТР 1/20 г. на ОСГТК на ВКС относно служебното задължение на съда да следи за нищожността на процесните правни сделки; също така не бил съобразил всички аргументи за знание за неплатежоспособност у ответника.

Самото прехвърляне на вземанията от „БЕХ“ ЕАД на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД било знание за настъпила неплатежоспособност, както и множество индиции за знание.

Твърди нарушение на материалния закон, конкретно ЗКИ и ЗПУПС.

Излага подробни съображения относно установените факти в процеса.

Моли да се отмени решението. Моли да се присъдят разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да изследва наличието на всички законови 1 предпоставки за валидното извършване на прихващане тогава когато е предявен иск за относителна недействителност на извършено прихващане?

2. Изискуемо ли е вземане от търговска банка, поставена под специален надзор по реда на чл. 115 ЗКИ за периода на специалния надзор? В случай, че това вземане не е изискуемо, валидно ли е прихващане, което е извършено в този период?

3. Договор за цесия, при който длъжник на прехвърленото вземане е търговска банка, поставено под специален надзор по реда на чл. 115 и сл.

ЗКИ, има ли характера на платежна операция по смисъла на чл. 4от ЗПУПС, респ. уведомлението за цесия по чл. 99, ал. 3ЗЗД има ли характера на платежно нареждане по смисъла на §1 т. 33 от ДР на ЗПУПС? Подобна сделка противоречи ли на правилата на специалния надзор, наложени от БНБ?

4. При преценка за наличието на знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН следва ли съдът да съобрази дали даден акт на БНБ е бил обявен по партидата на поставената под специален надзор кредитна институция?

5. При извършване на преценка за наличие на знание съгласно чл. 59 ал. 3 ЗБН следва ли да бъдат взети предвид разпоредбите на всеки отделен договор за прехвърляне на вземане? Възможно ли е наличието или отсъствието на определени клаузи в цесионните договори да бъде прието за доказателство за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН? Сключването на договори за прехвърляне на вземания на значителна стойност непосредствено преди отнемане на лиценза на банка индиция ли е за знание на страните по цесиите относно неплатежоспособността на банката?

6. Следва ли предвиденото знание по чл. 59 ал. 3 ЗБН да бъде установено ясно и недвусмислено доказателствено средство, за да се приеме, че такова е налице или е достатъчно поредица от факти и доказателства по делото да доказват субективното знание на кредитора, извършващ прихващане? Разпоредбата на чл. 59, ал. 3 ЗБН изисква ли доказване на знанието с преки доказателствени средства или е допустимо знанието да бъде установено с косвени доказателства с поредица от установени косвени факти и обстоятелства?

Сочи допълнително основание съгласно чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК.

Ответникът „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД чрез адв. Х. М. е подал в срока, предвиден в чл. 287 от ГПК, отговор на касационната жалба. В отговора е изложил съображения, че не следва да се допуска касационно обжалване. Счита, че по отношение на поставения правен въпрос 1 въззивният съд е съобразил изцяло практиката по приложение на чл. 269 и чл.

272 от ГПК.

По отношение на правни въпроси 2 и 3, както и въпрос 1 е посочил , че са ирелевантни. Счита, че „КТБ“ АД не е страна по цесията. Липсвало основание за нищожност. Съгласно чл. 116 ал. 2 т. 2 ЗКИ, действаща към 2 момента на извършване на прихващанията, се уреждала възможността за налагане на забрана единствено и само по отношение на действия на банката да изпълнява задълженията си, а не по отношение действията на кредитори на банката, предвид чл. 119, ал. 1 ЗКИ, действащ към момента на процесните прихващания, поради което поддържаните основания и възражения в преклудираната молба от 03.06.2022 г. и възраженията в тази насока като основания за нищожност били неоснователни. Уведомлението за цесия не представлявало нареждане за плащане. Приложимите разпоредби не били съгласно чл. 12 ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на БНБ, били тези по ЗЗД. Прихващането било способ за погасяване на вземания, не било необходимо насрещните страни да разполагат с реални пари. Банката не била извършила волеизявление, както и правни, и фактически действия.

Императивният характер на чл. 119, ал. 1 ЗКИ, не можела да се тълкува разширително, поради обстоятелството, че същата касае изключително и само действия на банката и не се прилага за действия на трети лица, съконтрахенти, вкл. по извършване на прихващания.

Неоснователно било и твърдението за нищожност на прихващането поради това, че вземането на упражняващия правото на прихващане ответник не било изискуемо поради наложения на банката мораториум за плащанията.

Правните последици от прихващането настъпвали с факта на достигане до банката на волеизявленията за прихващания, без да е налице необходимост от фактическо извършва не на банкови преводи по различни банкови сметки, като в случая било достатъчно единствено извършването на съответни счетоводни операции по погасяване на дълга. Счита, че не се изпълнява фактическия състав на чл. 119, ал. 1 ЗКИ. Не е бил нарушен редът за удовлетворяване на кредиторите.

Посочените правни въпроси били разрешени в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена в множество решения. Подробно излага съображения за трайната практика относно „Знание за неплатежоспособност“.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

За да се произнесе и потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е съобразил, че е налице влязло в сила решение по спора между страните, постановено от ВКС по т.д. 1538/20 г, с което са отхвърлени исковете на синдиците на „КТБ“ АД срещу „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД, с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН за признаване на относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността отправените от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД изявления за прихващане № 10058/29.10.2014 г. за вземане в размер на 445 000 лв, произтичащо от сключения между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008 г. срещу задължението на ТЕЦ „Марица Изток“ ЕАД към 09.05.2008 г. срещу задължението на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД към „КТБ“ АД н за погасяване на главница по договор № 11 954/22.11.2012 г. за банков 3 кредит „овърдрафт“ до размера на сумата от 445 000 лв и изявление за прихващане № 10400/31.10.2014 г. срещу задълженията на „ТЕЦ Марица изток2“ ЕАД към „КТБ“ АД (н) по договор от 22.11.2012 г. за банков кредит „овърдрафт“ в размер на 8 790 000 лв, по споразумение за покупко-продажба на споразумение на покупко-продажба на квоти за емисии парникови газове, в размер на 3 598 510,63 лв остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749 лв и по договор за банков кредит от 10.12.2013 г. в размер на 7 700 054,48 лв, главница, лихва, изчислена към 27.10.2014 г. в размер на 160 372,07 лв, такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5 024 009,03 йени и 4 642,47 евро и е върнато делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН. С посоченото решение на ВКС, е посочено, че приложимата редакция на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН за преценка на относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на § 9 ЗИД ЗБД 2014 г ДВ бр. 98/14, предвид изменението й с пар. 8 ПЗР ЗИД ЗБН, с която е придадено обратно действие на чл. 59 ,ал. 5 ЗБН, обявен за противоконституционен с решение 8 от 27.05.2021 г. по конст.д. 9/20 г. на Конституционния съд на Р България, е първоначалната редакция преди изменението ДВ бр. 92/2002 г. Отчетен е материално-правния характер на разпоредбата. С оглед трайното тълкуване на разпоредбите, въззивният съд е приел, че предметът на делото са предявените главен иск, предявен от синдика на „КТБ“ АД против ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за признаване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД , на отправените от „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД изявление за прихващане вх. № 10058 /29.10.2014 г. за вземане в размер на 445 000 лв, произтичащо от сключения между страните договор за сметка със специално предназначение от 09.05.2008 г. срещу задължението на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД към КТБ АД за погасяване на главница по договор № 11 954 от 22.11.2012 г. за банков кредит овърдрафт до размер на сумата о 445 00 лв и изявление за прихващане № 10 400 от 31.10.2014 г. за вземане в размер на 21 069 035,15 лв, придобито от“ БЕХ“ ЕАД по договор за цесия от 31.10.2014 г. срещу задълженията на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД към „КТБ“ АД н по договор от 22.11.2012 г. за банков кредит „овърдрафт“ в размер на 8 790 000 лв по споразумение за покупкопродажба на квоти за емисии парникови газове в размер на 3 598 510,63 лв остатък по фактура и гаранция за изпълнение в размер на 586 749 лв и по договор за банков кредит от 10.12.2013 г. в размер на 7 700 054,48 лв, главница, лихва към 27.10.2014 г. в размер на 160 372,07 лв , такси по акредитив за трето календарно тримесечие в размер на 5 024 009,03 йени и 4 642,47 евро, като е обобщено, че предмет на спора са прихващания, извършени в периода 29.10.2014 г до 31.10.2014 г. Прието е, че приложима е редакцията на ЗБН преди изменението ДВ бр. 98 от 28.11.2014 г. , тъй като изявленията, достигнало до банката преди въвеждането от законодателя на 4 това изменение. Прието е, че длъжник не включва дружеството-кредитор по активно вземане, неправило изявлението за прихващане. Прието е, че искът с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН е неоснователен.

С оглед липсата на произнасяне по исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 2 и ал. 3 ЗБН, касационният съд е върнал делото на въззивния съд.

Въззивният съд е приел, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца ; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й. Прието е, че е обявена неплатежоспособността на банката, с начална дата 06.11.2014 г, първоначално, впоследствие с решение на въззивния съд датата е изменена на 20.06.2014 г., както и че е открито производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност банката, прекратени са правомощията на органите на банката и е постановена обща забрана и запор върху имуществото, банката била обявена в несъстоятелност, прекратени правомощия на органите и поставена под обща забрана и запор, като и е лишена от правото да управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността разпределение на осребреното имущество.