Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 526 от 16.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6446/2021
Вид
Определение № 526
Подписан
16.06.2021
В сила
16.06.2021
Състав
Анелия Маркова, Пепа Маринова-Тонева, Мария Малоселска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. София , 15.06.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Маркова

Пепа Маринова-Тонева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20211100506446 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ГР. Д. М., чрез пълномощник, срещу определение рег. № 428 от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление вх. № 17726/25.03.2021 г., с което е отказано отбелязване на допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г. Жалбоподателката поддържа, че отказът е незаконосъобразен. Никъде в чл. 8, ал. 2 ПВ не било посочено, официално завереният препис следва да е само от нотариус. Посоченият текст не можело да противоречи или да се тълкува ограничено спрямо законовата норма от по-висок ранг на чл. 32, изр. 2 ЗА. Поради това можело да се представи официално заверен препис от акта, заверен от адвоката по делото. Цитираните от съдията по вписванията съдебни решения касаели спорно исково производство, а не охранително. Освен това към заявлението бил представен и официално заверен от съда препис от решението, който бил напълно идентичен със заверения от адвоката на основание чл. 32 ЗА. Моли съда да отмени атакуваното определение и вместо това съдът да постанови да бъде извършено исканото отбелязване.

Частната жалба е подадена в срок (по електронна поща на 30.04.2021 г.) и от заинтересовано лице по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна.

Със заявление вх. № 17726/25.03.2021 г. ГР. Д. М., чрез надлежно упълномощен да я представлява в охранителното производство адвокат, е поискала от съдията по 1 вписванията отбелязване на допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г. Към заявлението са приложени заверен от съда препис от решението, заверен на основание чл. 32 ЗА от упълномощения адвокат на препис от същото, както и заверени преписи от данъчна оценка на имот, първа страница от вписана искова молба и първа страница от вписаното основно решение по същото дело. Приложено е и пълномощно, както и документ за внесена държавна такса съгласно чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенцията по вписванията.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че съгласно чл. 8, ал. 2 ПВ актът следва да се представи най-малко в два екземпляра – оригинал и официално заверен препис или два официално заверени преписа, тъй като при уважаване на заявлението един от екземплярите се подрежда в съответната актова книга, а другият с данни за нанесеното вписване се връща на молителя. Като отчел обстоятелството, че производството по вписване е едностранно, а не спорно, съдията по вписванията намерил, че с представения втори екземпляр от акта, подлежащ на вписване, заверен по реда на чл. 32 ЗА, заявителят не е изпълнил изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ за представяне на втори нотариално заверен препис или препис, заверен от съда. И тъй като съгласно разясненията, дадени с т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС в хипотезата на нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността, отказал отбелязването на допълнителното съдебно решение.

Настоящият въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен.

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално производство, съгласно чл. 569, т. 5 ГПК. Като охранително производство, за него важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила.

Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

За да откаже отбелязването, съдията по вписванията се е позовал на изискването на чл. 8, ал. 2 ПВ. Същото обаче касае вписването на посочените в чл. 4 ПВ актове, а не отбелязване на съдебни решения. Отбелязването на влязло в сила съдебно решение, исковата молба по което е била вписана, както е в случая, става по реда на чл. 14 ПВ, съгласно която разпоредба влезлите в сила решения, постановени по исковите молби 2 п о чл. 11, се отбелязват по начина, посочен в чл. 12, по представен препис от решението. Член 12 ПВ, касаещ вписване или отбелязване на искова молба, не изисква представяне на два официално заверени преписа. Следователно, като е представила официално заверен от съда препис от допълнителното решение, чието отбелязване е поискала, и заверен препис по реда на чл. 32 ЗА от адвоката, упълномощен да я представлява в охранителното производство, молителката е изпълнила изискванията на правилника, а отказът за отбелязване на допълнителното решение е незаконосъобразен.

При извършената по реда на чл. 533 ГПК служебна проверка съдът намира, че представеният акт – допълнително съдебно решение, подлежи на отбелязване, а заявлението отговаря на всички формални изисквания. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото отбелязване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 428 от 25.03.2021 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказано отбелязване на допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав по заявление вх. № 17726/25.03.2021 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ на основание чл. 14 от Правилника за вписванията допълнително съдебно решение от 04.12.2020 г. по гр.д. № 10233/2016 г. на СГС, І ГО, 8 състав, влязло в сила на 29.01.2021 г.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото отбелязване по заявление вх. № 17726/25.03.2021 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3