Решение № 125 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000899 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №280500/06.08.2021г. от „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* – чрез юрисконсулт М.Т. против Решение № 260311 от 06.07.2021г., постановено по т.д. №1110/2019г. по описа на О.С.-П., В ЧАСТТА с която е признато за установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК *********, че поради плащане след издаване на изпълнителния лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-П. и образуването на изп. дело №************** по описа на ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П. едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ не дължи: сумата 184 000 лева, като част от задължението, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г., сумата 47 839.99 лева, представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода 06.03.2017г. – 27.09.2019г. и е осъдена „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* да заплати на едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.**.А.Б.“ ЕИК ********* сумата 15327 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят „Р.Б.“ ЕАД – ****, ЕИК ********* моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените 1 искове. Твърди, че съдът погрешно е тълкувал волята на страните, изразена в споразумение от 06.03.2017г. Посочва, че с него страните не са договаряли изменение на поредността на погасяване на задълженията. Твърди, че нито в споразумението, нито в друг документ е договаряно погасяване само на т. нар. съдебна главница /за която Банката се е снабдила с изпълнителен лист/.

Посочва, че към датата на сключване на споразумението всички вземания на Банката и по трите договора за кредит са изискуеми. Поради това намира, че съдът не се е съобразил с целта на споразумението, която не би могла да касае само някаква част от съдебно признат дълг. Счита, че след като всички задължения по трите договора за кредит са станали изикскуеми, с постъпилото плащане Банката правомерно е извършила частично погасяване на главница по договор за кредит от 31.10.2007г. Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и неправилното приложение на материалния закон. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство в размер на платената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК *********, представлявана от адв. И.М., със съдебен адрес: **** с отговор на въззивната жалба от 12.10.2021г. оспорва същата и молят решението в обжалваната му част да се потвърди.

Постъпила е въззивна жалба вх. №281440/07.09.2021г. от едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ ЕИК *********, представлявана от адв.

И.М., със съдебен адрес: **** против Решение № 260311 от 06.07.2021г., постановено по т.д. №1110/2019г. по описа на О.С.-П., в частта с която са отхвърлени предявените от едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ против „Р.Б.“ ЕАД искове за признаване за установено, че след образуването на изп. дело №************** по описа на ЧСИ П.И. с район на действие ОС - П. едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“ не дължи на „Р.Б.“ ЕАД сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който следва да се намали задължението, поради обявяване на публична продан на недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за нестанала, поради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за купувач на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на другите взискатели и сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за 2 забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г. и с което е осъдена едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.**.А.Б.“ да заплати на „Р.Б.“ ЕАД сумата 91 лева – разноски по делото.

Жалбоподателят е изложил оплаквания за необоснованост на решението в посочената обжалвана част и за противоречие на същото с материалния закон. Счита, че тълкувайки нормата на чл.493 т.1 от ГПК, съдът и е придал смисъл, какъвто тя няма и е поставил наддавача – трето лице и наддавача – взискател в различно правно положение /без закона да прави такава разлика/.

Намира, че еднаквото процесуално поведение следва да има едни и същи правни последици. Счита, че изменението на нормата на чл.493 от ГПК от 27.10.2017г. е не за придаване на нов смисъл, а за изясняване на вече вложения такъв.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а претенциите – уважени в предявените им размери. Претендира присъждане на разноски за производството пред въззивния съд.

Постъпил е отговор от 28.10.2021г. от „Р.Б.“ ЕАД, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“.

Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните по делото доказателства и намери за установено следното:

Претендирано е от ищеца едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.**.А.Б.“ ЕИК ********* да се признае за установено по отношение на „Р.Б.“ ЕАД, че ищеца не дължи на ответника сумата 184 000 лева, като част от задължението, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №12579/2014г. по описа на Р.С.-П., произтичащо от договор за кредит от 31.10.2007г., сумата 47 839.99 лева, представляваща лихва върху сумата 184 000 лева за периода 06.03.2017г. – 27.09.2019г., сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който следва да се намали задължението, поради обявяване на публична продан на недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за нестанала, поради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за купувач на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на другите взискатели и сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г.

3

Твърди се, че през 2015г. по искане на взискателя „Р.Б.“ ЕАД и издадени изпълнителни листове – от 10.05.2016г. ч.гр.д. №5358/2016г. на ПРС, от 03.09.2014г. по ч.гр.д. №12482/2014г., обезсилен в производство по чл.419 от ГПК, а след приключване на производството по иск с правно основание чл.422 от ГПК по т.д.№174/2015г. – изпълнителен лист от 03.05.2017г./, както и изпълнителен лист от 20.08.2014г. по ч.гр.д.

№12579/2014г. на ПРС – е образувано изпълнително производство по изп. д.

№***/****г. по описа на ЧСИ П.И.. По същото са били и присъединени издадените впоследствие изпълнителни титули. По същото са били предприети изпълнителни действия против длъжника едноличен търговец А.Д.Б. с фирма „А.-**.А.Б.“. Твърди се от ищцата, че на 06.03.2017г. между страните е подписано Споразумение за временно спиране на принудителното изпълнение. Посочва, че с него Банката се е задължила да поиска спиране на изпълнителните действия за срок от два месеца, включително и насрочените публични продани, при условие че длъжника заплати сума не по-малка от 100 000 евро за погасяване на част от присъдените вземания на Банката против длъжника. Твърди, че в изпълнение на споразумението от страна на трето лице „А.К.“ ООД е преведена сумата 6 000 евро на 06.03.2017г. и с второ платежно нареждане от същата дата същото трето лице е превело сумата 184 000 лева. Като основание за плащането е било посочено – за частично погасяване на главницата по договор за кредит от 31.10.2007г.

Твърди, че тя е в общ съдебно признат размер от 471 000 лева. В резултат на тези плащания взискателят е поискал спиране на изпълнителните действия за двумесечния период, уговорен в споразумението. Твърди, че със сумата 184 000 лева, отразена счетоводно в Банката, тя е закрила част от главницата по договор за кредит от 31.10.2007г., съдебно призната за 471 000 лева, но не е уведомила ЧСИ П.И. за закриване на част от присъдената главница. В резултат на това по изпълнителното дело дълга на длъжника не е намален с извършеното в полза на взискателя плащане в размер на 184 000 лева. В случай че това би било сторено, не би била дължима и начислена законна лихва в размер на 47 839.99 лева за периода 06.03.2017г. – 27.09.2019г. В тази връзка претендира и установяване недължимостта на тези вземания по изпълнителното дело.

Твърди, че не дължи по изпълнителното дело и сумата 45 810 лева, представляваща размера на един задатък, с който – според ищцата - следва да 4 се намали нейното задължение към взискателя, поради обявяване на публична продан на недвижим имот, продължила пред периода 28.09.2016г. – 28.10.2016г., за нестанала, заради невнасяне от страна на взискателя „Р.Б.“ ЕАД, обявен за купувач, на сумата, необходима за изплащане на съразмерните части на другите взискатели. Твърди, че не дължи и сумата 12 877.71 лева, представляваща обезщетение за забава, изчислено върху сумата 45 810 лева за периода 20.12.2016г. – 27.09.2019г.

От страна на ответника „Р.Б.“ ЕАД е подаден отговор на исковата молба. С него Банката оспорва изцяло претенциите. Твърди, че е кредитор на ответния едноличен търговец по договор за револвиращ банков кредит от 31.03.2004г., договор за банков кредит от 11.09.2006г. и договор за овърдрафт от 31.10.2007г. Изразява съгласие с фактите, изложени в исковата молба относно снабдяването на банката с изпълнителни титули за изискуемите си вземания. Допълва, че е поискала издаване на изпълнителен лист за част от изискуемото си вземане по договор за овърдрафт от 31.10.2007г. – за сумата 471 000 лева – част от просрочената главница, цялата в размер на 798 405.06 лева. Не се оспорва и обстоятелството, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 20.08.2014г. по ч.гр.д. №12579/2014г. на ПРС е образувано изпълнително производство по изп. д. №***/****г. по описа на ЧСИ П.И., по което са присъединени и вземанията по останалите изпълнителни титули. Твърди, че в хода на изпълнителното производство са извършени изпълнителни действия, в т.ч. и публични продани. Водени са и преговори за извънсъдебно уреждане на спора като е разменена кореспонденция и са проведени срещи. Твърди, че с подписаното на 06.03.2017г. Споразумение за временно спиране на принудителното изпълнение, е дадена възможност на длъжниците да извършат доброволна продажба на ипотекираните имоти, за да уредят задълженията си. Твърди, че сумата 184 000 лева е постъпила на 06.03.2017г. – съобразно условията на споразумението. Посочва, че тази сума Банката е отнесла за частично погасяване на несъдебна, но изискуема главница по договор за овърдрафт от 31.10.2007г., тъй като към датата на постъпване на плащането цялата дължима главница по него е 798 405.05 лева и тя е изискуема. Посочва, че изискуеми в пълен размер са и вземанията по другите договори за кредит. Счита, че не се касае за две отделни вземания, а за едно вземане, произтичащо от един юридически факт. Отделно от това – твърди, че нито самото споразумение, 5 нито платежното нареждане съдържат указания кая част от главницата по кредита да бъде погасена чрез цитираното плащане. Позовава се и на чл.66 от ЗЗД относно липсата на задължение за кредитора да приеме частично изпълнение и възможността да заяви в погашение на коя част от вземането го приема.

В писмения отговор не се оспорва и обстоятелството, че по изпълнително дело № ***/****г. на ЧСИ П.И. е проведена публична продан на недвижим имот, в резултат на която с протокол от 30.10.2016г. банката е обявена за купувач. Поради невнасяне сумата за изплащане съразмерната част на другите взискатели, проданта е обявена за нестанала. Твърди, че редакцията на нормата на чл.493 от ГПК към момента на обявяване на проданта за нестанала – декември 2016г., не предвижда санкция за взискателя, участвал в наддаването, но след обявяването ме за купувач не внесъл следващите се съгласно разпределението суми. Подобна санкция е въведена с редакцията от бр.86 от 27.10.2017г. на ДВ и според ответника тя има действие от обнародването занапред.