Решение № 5910 от 28.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5910 гр. София, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110147298 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 313011/26.09.2025 г . , о т **********, с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу В. М. С. с ЕГН: **********, с адрес: ************, 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 160.67 лева главница за периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 39.39 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., намислена върху главница от 160.67 за които суми има издадена Заповед № 163/17.07.2025 г. за изпълнение на 1 парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 269/2025 по описа на РС Тервел, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № *****, за топлоснабден имот *******. срещу Н. Д. С. с ЕГН: **********, с адрес: ********, 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 160.67 лева главница за периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 39.39 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., намислена върху главница от 160.67 за които суми има издадена Заповед № 163/17.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 269/2025 по описа на РС Тервел, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № *****, за топлоснабден имот *******. срещу Д. М. С. с ЕГН: **********, с адрес: ******

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 160.67 лева главница за периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 39.39 лева лихва за периода 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., намислена върху главница от 160.67 за които суми има издадена Заповед № 163/17.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 269/2025 по описа на РС Тервел, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № *****, за топлоснабден имот *******.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е 2 заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ******, IBAN: ******** BIC: SOMBBGSF.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Правят възражение по чл.111 ЗЗД. Не оспорват сумите по размер, както и че ищецът е доставял ТЕ в посоченото от него количество и цена. Оспорваj основанието на иска.

Твърди, че Заявление – Декларация от 14.07.2016г., ответницата Е. Г.а Т. е пожелала откриването на партида на свое име, като съгласно Решение № 145867 от 09.07.2020г. по гр.д № 10961/19г. 63 св СРС (потвърдено с Решение № 261629 от 13.05.2022г. по в.гр.д № 12735/20г. II-Г СГС), влязло в законна сила на 13.05.2022г., исковете на **** вече са били отхвърлени, именно с аргумента, че не е установено за ответниците ми да е възникнало задължение за плащане към ****, съответно те не са в договорни отношения с дружеството, както и че поради подаването на Заявление за откриване на партида от Е. Т., съдът е направил извод за наличие на облигационни отношения само между нея и *****.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответниците твърдят, че сумата не се дължи. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Моли да не се назначават експертизи.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован не се явява и се представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответниците, редовно призовани, се представляват от адвокати в о.с.з.

Поддържа ОИМ. Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Трето лице – помагач (ТРП), редовно призовано за о.с.з. не се явява и не 3 се представлява. Депозира писмена молба, с която представя доказателствата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 2368/19.01.2026 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 100-107 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № № 2368/19.01.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 100-107 от делото).

Не се спори, че за процесния имот и период, ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията. Не е спорно и обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител. Не е спорно и по размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава. Ответниците не са направили възражения по дължимостта на лихвите.

Спори се дали ответниците са съсобственици на процесния имот за процесния период и същите са потребители на топлинна енергия и при какви квоти.

Спорно остава дали ответниците са заплатили процесните суми.

Спорно остава дали е настъпила давността.

По собствеността

За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата 4 тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от договор за продажба на недвижим имотпрез 1995 г. П.В. С. купил апартамент, находящ се в ******* II, ******* представляващ апартамент 111. Именно това представлява процесния апартамент (л.20-21, 28 от делото).

Видно от представеното удостоверение за наледници на 24.02.2011 г.

Павел С. е починал, като същият е оставил следните наследници: брат му М.В. С. и сестра му П.В. Т.. На основание чл.8, ал.1 ЗН всеки един от тях има по 1/2 ид. ч. от процесния апартамент.

М.В. С. е починал на 28.05.2011 г. като е оставил свои наследници, на основание чл.5, ал.1 ЗН – съпругата му Н. С., и двете си деца В. С., Д. С..

Същите са ответници. Като всеки един от тях има по 1/3 ид. ч. от наследството. Следователно от процесния апартамент, всеки един от ответниците има по 1/6 ид. ч. (л.22-23 от делото).

П.В. Т. е починала на 10.02.2016 г., като е оставила свои наследници, на основание чл.5, ал.1 ЗН – детето си Е. Г.а Т.. Същата получава 1/1 от наследството. Следователно, от процесния апартамент същата е собственик на 1/2 ид. ч. (л.22-23 от делото).

Дяловете на собственост на ответниците е установено с Решение по чл.34 ЗС – първата фаза по допускане на делба, а именно с Решение № 247054/17.10.2019 г. по гр. д. № 83587/2017 г. по описа на СРС, 80. Състав.

(л.31-36 от делото).

Видно от одобрена от съда спогодба на 16.11.2022 г. по гр. д. № 83587/2017 г. по описа на СРС, Н. С., В. С. и Д. С. получават в дял и стават съсобственици при обикновена съсобственост, при квоти 1/3 ид. ч. за всеки един от тях, процесния апартамент (л.24-27 от делото).

На 17.02.2023 г. Д. С. и Н. С. даряват на съсобственика В. С., своите общо 2/3 ид. ч. от процесния апартамент и същият става изключителен собственик на процесния апартамент (л.17-19 от делото).

Следователно от 2016 г. до 15.11.2022 г. ответниците са съсобственици 5 на процесния имот при квоти от 1/6 ид. ч.

От 16.11.2022 г. до 16.02.2023 г. ответниците са съсобственици и потребители на топлинна енергия при квоти 1/3 ид. ч.

От 17.02.2023 г. В. С. е сам потребител на топлинна енергия.