Определение № 4723 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4723 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100513096 по описа за 2025 година

Производството е по чл.407 ГПК вр. чл.279 ГПК.

Образувано е по повод подадена от „Ен Ви Дизайн“ ЕООД- чрез адв. К. И. частна жалба вх.№ 343827/ 29.10.2024 г. срещу Разпореждане от 5.02.2024 г. по ч.гр.д.

№ 63771/ 2022 г. на СРС, 25 състав, за издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че узнал за издадения изпълнителен лист на 04.10.2024 г., когато чрез ЧСИ му било връчено съобщение за образувано изпълнително дело, ведно с копие от изпълнителния лист и съобщения за наложени запори, като сочи, че при връчване на заповедта за изпълнение са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до лишаването му от възможност да упражни правото си на защита. Твърди, че заповедта за изпълнение не му била връчена по надлежния ред, тъй като призовкарят търсил търговеца във входа на сградата, вместо на действителния адрес на управление, вписан в Търговския регистър: бул. „България“ № 81В, в магазинната част на партера, поради което и неправилно била приложена процедурата по чл.47, ал.1 ГПК. Липсвало удостоверяване от връчителя, че длъжникът не се намира на посочения адрес, както и че залепеното уведомление е поставено на обратната страна на сградата, а не на мястото, където се намира обектът на фирмата. Съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и да укаже на заявителя да предяви иск, както и да назначи особен представител на длъжника по чл.47, ал.6 и ал.7 ГПК, което не било сторено, поради което и заповедта за изпълнение не влязла в сила, а издаването на изпълнителния лист било преждевременно и недопустимо. Поради изложеното частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като претендира и присъждането на разноски.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, като я счита за недопустима, а по същество- неоснователна. Моли обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, като претендира разноски.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.407, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Софийски районен съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, подадено от заявителя „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника „Ен Ви Дизайн“ ЕООД, за плащането на задължения във връзка с доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк ****, аб.№ 230530, включващи сумата 1 401.19 лева- главница за периода 1.03.2020 г.- 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до изплащането й; сумата 278.01 лева- мораторна лихва за периода 1.05.2020 г.14.11.2022 г.; сумата 16.22 лева- главница за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 1.01.2020 г.- 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2022 г. до изплащане на вземането; и сумата 3.82 лева- мораторна лихва при плащане на таксата за дялово разпределение за периода 5.03.2020 г.- 14.11.2022 г.

На 3.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено на длъжника да заплати на кредитора- заявител горепосочените суми, както и разноските в производството.

Заповедта за изпълнение е изпратена за връчване на длъжника на посочения в заявлението адрес, съответен на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството: гр. София, бул.„България“ № 81В.

Според приложената по делото разписка към съобщение от 21.12.2022 г. връчителят посетил адреса на 22.02.2023 г. и върнал съобщението- в цялост с отбелязване, че на адреса не е открита такава фирма. Отразено е в документа и че сградата е осеметажна и дружеството не фигурира в списъка на фирмите, предоставен от охраната на сградата.

В уведомление от 22.02.2023 г. връчителят удостоверил, че адресът на длъжника на бул.„България“ № 81В е посетен на 20.03.2023 г., 10.04.2023 г., 01.05.2023 г. и 16.05.2023 г., като на входната врата на адреса било залепено уведомление, а пощенска кутия с обозначение на фирмата липсвала.

На 6.07.2023 г. съдът е разпоредил изпращането на съобщение до адреса на топлоснабдения имот в гр. София, жк ****, откъдето е върната разписка, според която връчителят посетил адреса на 18.07.2023 г., но не открил фирмата- адресат. Посочено е също в разписката, че ап.№ 27 е необитаем от 10 години, по сведение на М.Й.обитател на ап.№ 28.

На 22.07.2023 г. съдът е разпоредил изпращането на съобщение до адреса на бул.

„България“ № 81В, с указания до връчителя да събере сведения дали дружеството е напуснало адреса. Приложено е уведомление от 11.09.2023 г., според което няма информация за фирмата, която не фигурира и в списъка на фирмите, предоставен от охраната на сградата.

На 25.09.2023 г. съдът е разпоредил на горепосочения адрес да бъде залепено уведомление по чл.47 ГПК. Според приложеното уведомление от 7.11.2023 г. адресът на длъжника на бул. „България“ № 81В бил посетен от връчителя на 10.10.2023 г., 25.10.2023 г. и 07.11.2023 г., като е посочено, че адресът е непълен и на входната врата на табло за съобщения били залепени 2 бр. уведомления.

С обжалваното разпореждане от 5.02.2024 г., като е приел, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила на 16.01.2024 г., съдът е разпоредил 2 издаването на изпълнителен лист, за което е направено съответно отбелязване върху заповедта за изпълнение.

Това разпореждане, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.407, ал.1 вр. чл.406, ал.1 ГПК съдът извършва проверка единствено дали актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по заявление на „Топлофикация София“ ЕАД срещу „Ен Ви Дизайн“ ЕООД, с която са удостоверени изискуеми и подлежащи на принудително изпълнение вземания за главница, лихви и разноски, произтичащи от потребена топлинна енергия. Изпълняемостта на вземането произтича от влизането в сила на заповедта- съобразно чл.416 ГПК, поради неподаването на възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК, като правилно е прието от първоинстанционния съд, че от надлежното връчване на заповедта до издаването на изпълнителния лист е изтекъл законоустановеният срок, без да е постъпило възражение от длъжника.

Според дадените в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.6, тълкувателни разяснения, когато длъжникът твърди, че не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване, защитата му се реализира по реда на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, а не чрез обжалване по чл.407 ГПК.

В случая жалбоподателят не твърди да е подал в срок възражение, а поддържа, че бил лишен от възможността да упражни това право, поради нарушения при връчването, поради което доводите му попадат в приложното поле на чл.423 ГПК и са недопустими в рамките на настоящото производство.

Неоснователни са и оплакванията на частния жалбоподател относно адреса за връчване на съдебните книжа. Съдът в заповедното производство е длъжен да връчва книжата на последния вписан в Търговския регистър адрес на управление, като евентуалното несъответствие между фактическото местонахождение и вписания адрес не може да се противопоставя в производство по чл.407 ГПК. Разпоредбите на чл.47, ал.1-ал.3 ГПК задължават съда да извърши връчването именно на този адрес, а отговорността за поддържане на актуални вписвания в ТР е на самия търговец.

Неоснователен е и доводът относно неназначаването на особен представител, тъй като чл.47, ал.7 ГПК изрично предвижда, че ал.6 не се прилага при връчването на заповед за изпълнение. Неприложима е и разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, тъй като тя намира приложение само, когато при връчване по чл.47, ал.5 ГПК са събрани данни, че длъжникът не живее или не се намира на адреса, каквато фактическа обстановка по делото не е налице.

При тези данни е налице годен изпълнителен титул, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради липсата на възражение от длъжника, подадено в срока по чл.414 ГПК, поради което и предпоставките по чл.406 вр. чл.416 ГПК за издаването на изпълнителен лист в случая са налице.

Искането за обезсилване на заповедта е неоснователно, тъй като такава възможност съществува само в изрично предвидените от закона хипотези, които в случая не са налице.

При горните съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане, което е правилно, следва да бъде потвърдено.

3

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 5.02.2024 г., дадено по ч.гр.д.№ 63771/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, за издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД срещу длъжника „Ен Ви Дизайн“ ЕООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4