Решение № 587 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20231000500283 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№295796/12.07.2022 г., подадена от „София Парк“ АД, чрез адв.Н. П., против Решение №261792/30.05.2022 г., по гр.д.№11449/2020 г. на СГС – ГО I – 11 състав, с което жалбоподателят „София Парк“АД е осъден да заплати на Д. Д. П. на осн. чл.92 от ЗЗД, сумата в размер на 28 560 евро, представляваща неустойка за забава в изпълнението на задължението на „София Парк“АД за извършване на строителство по договор за строителство и продажба на недвижим имот от 23.08.2017 г., както и да заплати сумата от 7193,01 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението, поради незаконосъобразност, неправилност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се противоречие между мотиви и диспозитив на решението, като в мотивната част съдът е приел, че неустойката е достигнала максималния си размер от 10% от стойността на договора – в размер на 23 800 евро, а в диспозитава е осъден ответника да заплати 28 560 евро. Исковата претенция е за сумата от 28 560 евро неустойка, която сума в исковата молба се сочи като 10% от договорената продажна цена по предварителния договор, с начислен ДДС, което противоречи на чл.26, ал.2 от ЗДДС, според който неустойката не подлежи на облагане с ДДС, и включването му в размера на неустойката е недопустимо, поради което осъждането на ответника да заплати неустойка над размера от 23 800 евро е незаконосъобразно. В противоречие със събраните доказателства съдът е приел, че при сключването на договора не са нарушени добрите нрави с уговорената неустойка за забава при неспазване на срока за въвеждане в експлоатация на 1 обекта – съгласно договора, до съставяне на акт обр.15, ищецът по делото е следвало да заплати само 40% от цената, в размер на сумата от 95 200 евро, е уговорената неустойка е определена в размер на 10% от пълния размер на договорената цена, с което е нарушен принципа на справедливост и създадена предпоставка за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника. Същевременно, уговорената неустойка при забавено плащане на цената е определена върху дължимата сума. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и вместо него постановяване на ново решение по същество, с което изцяло да бъде изцяло отхвърлена претенцията за присъждане на мораторна неустойка.

Заявява се претенция за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба вх. №302834/15.09.2022 г., подаден от Д. Д. П., чрез адв. Я. С.. Поддържа се, че обжалваното решение правилно отчита съдържанието на т.3 от ТР№1/2009 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, като приема, че клаузата на чл.8.1 от договора не противоречи на добрите нрави. Съображенията относно начисляването на ДДС се поддържа да са неотносими, тъй като в чл.8.1 е уговорено, че размерът на неустойката се формира на базата на общата цена по договора, която от своя страна включва ДДС. Настоява се за потвърждаване на решението в осъдителната му част изцяло.

В депозирания в срок документ Отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба вх.

№302834/15.09.2022 г. е инкорпорирана и насрещна въззивна жалба, подадена от Д. Д. П., срещу решението в отхвърлителната му част. Същата обаче е била върната с Разпореждане №271663/17.10.2022 г., потвърдено с окончателно Определение №196/23.01.2023 г. по в.ч.гр..№62/2023 г. на САС – ТО – 13 състав, поради което решението на първостепенния съд е влязло в сила в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявеният от ищеца иск за присъждане на неустойка за забава за прехвърляне на собствеността на обекта по предварителния договор, уговорена в чл.8.4 от договора, в размер на сумата от 11 730,29 лева.

Във въззивното производство е приета за съвместно разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№305723/07.10.2022 г., подадена от „София Парк“АД, чрез адв. Н.

П., против Определение №266026/29.08.2022 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК по гр.д.№11449/2020 г. на СГС – ТО I – 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на „София Парк“АД за изменение на решението в частта за разноските. Релевирани са оплаквания за неправилност на определението, поради незаконосъобразност и необоснованост – съдът е приел, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. противоречи на закона, а именно на чл.36, ал.2 и ал.4 от ЗАдв., като неправилно е приложил аналогия с разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК, приложима при субективно съединяване на 2 искове. В случая се касае за обективно кумулативно съединяване на искове, за които приложимата разпоредба за определяне на държавните такси е чл.72, ал.2 от ГПК, която предвижда събиране на държавна такса за всеки иск поотделно. Посоченото тълкуване противоречи на трайно установената съдебна практика на ВКС в производства по чл.248 от ГПК. Наред с това съдът неправилно е приел, че минималния размер на адвокатското възнаграждение по реда на Наредба №1/09.07.2004 г. за отхвърления иск за сумата 5997,60 евро, с левова равностойност 11730,29 лв., е в размер на 520,66 лв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от посочената наредба минималното адвокатско възнаграждение в действителност се изчислява в размер на 881,91 лв., поради което се настоява да се отмени обжалваното определение, и в тази част съдът да се произнесе по същество, като допусне изменение на присъдените на ответника разноски, като увеличи размера от 520,66 лв. на 881,91 лв.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.62, ал.3 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, която не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

С въззивната жалба, отговора и частната жалба страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписан, поради което е валиден. Същия е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, от родово компетентния съд, поради което съдебният акт е допустим. По правилността на решението съдът извършва въззивна проверка в рамките на релевираните оплаквания с въззивната жалба, както и във връзка с приложението на императивни правни норми.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, във връзка със спора пред въззивната инстанция, съдът намира следното:

Ищецът твърди, че по силата на сключен между него и ответника на 23.08.2017 г.

Предварителен договор за покупко-продажба на собственост върху недвижим имот и извършване на строителство /на л.7-11 от делото на СГС/, съгласно който ответникът се е задължил да изгради и прехвърли собствеността върху описани в договора обекти /къща, мазе, идеални части от подземен паркинг, и идеални части от поземлен имот/, като осигури въвеждането в експлоатация на Обекта – предмет на договора, в срок до 30.04.2019 г., като при забава на изпълнението на това задължение в чл.8.1 е била уговорена неустойка за забава в размер на 0,1% на ден върху стойността на общата цена по договора, но не повече от 10% от общата цена по договора. Твърди се, че ответникът не изпълнил в срок задължението си да осигури въвеждането в експлоатация на обекта – предмет на договора, 3 като забавата му продължила повече от 100 дни, поради което възникнало задължението му да заплати на ищеца неустойката по чл.8.1 от договора в максималния размер от 10% , а именно – в размер на 28 560 евро, с левова равностойност от 55 858,50 лв. Едва на 27.04.2020 г. е било издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация №351 /на л.16 от делото на СГС/, с което са въведени в експлоатация част от обектите в комплекса, включително обекта-предмет на договора, поради което ищецът счита, че ответникът е изпаднал в забава със 363 дни. Твърди се, че ищецът е заплатил всички дължими по договора суми до пълния размер на продажната цена от 558 585,02 лв., като окончателен договор бил сключен на 18.06.2020 г. С исковата молба ищецът иска осъждане на ответника да му заплати максималния размер на неустойката за забава, уговорена в чл.8.1 от договора, в размер на сумата от 28 560 евро, с левова равностойност 55 858,50 лв., представляваща 10% от платената от ищеца продажна цена в общ размер на 558 585,02 лв.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск, като не оспорва валидното сключване на договора, представен с исковата молба, и приобщен по делото на л.7-11, и неговата истинност. Не оспорва уговорената продажна цена в размер на 238 000 евро без ДДС, или 285 600 евро с ДДС, както и обстоятелството, че цената е била изцяло изплатена от купувача. Не се оспорва, че Удостоверение за въвеждане в експлоатация за обектапредмет на договора, е издадено на 27.04.2020 г., както и че на 18.06.2020 г. е сключен между страните окончателен договор за покупко-продажба на обекта-предмет на договора. В отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражения:

За частично прекратяване на Предварителен договор за покупко-продажба на собственост върху недвижим имот и извършване на строителство от 23.08.2017 г. в частта му относно уговорената неустойка в чл.8.1, по силата на постигнато споразумение между страните с т.2-ра от окончателния договор, сключен с Нотариален акт от 18.06.2020 г., №112, том I, рег.№1213, дело №105 от 20202 г. на Нотариус А. Г. – това възражение е било прието за неоснователно от първостепенния съд, и в тази част не са релевирани оплаквания с въззивната жалба, поради което това възражение е извън обхвата на въззивната проверка;

За нищожност на неустоечната клауза на чл.8.1, като накърняваща добрите нрави – на осн. чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като до сключването на окончателния договор ищецът е имал задължение да заплати само 40% от цената, а уговорената неустойка е в размер на 10% от пълния размер на уговорената продажна цена, който размер не съответства на евентуалната вреда от неизпълнението, и излиза извън присъщите на неустойката обезщетителна и санкционна функция – това възражение се поддържа и пред въззивната инстанция.

От приетият по делото Предварителен договор за покупко-продажба на собственост върху недвижим имот и извършване на строителство от 23.08.2017 г. /на л.7-11 от делото на СГС/ се установява, че ответникът „София парк“АД, в качеството на Инвеститор, се е задължил да построи и продаде на ищеца за сумата от 238 000 евро (без ДДС), а ищецът Д. Д. П., в 4 качеството на Купувач, се е задължил срещу заплащането на същата цена, да придобие при условията на договора, собствеността върху следните недвижими имоти: Обект – КЪЩА J13, разположена в комплекс Гаритидж парк, София, район Витоша, местност „Малинова долина“, с РЗП 186,43 кв.м., вътрешна за комплекса, и с местоположение, съгласно Плана на комплекса – Приложение №1 към договора, и с вътрешно разпределение съгласно Архитектурния проект на Обекта – Приложение 2 към договора; МАЗЕ 13 с площ от 13,87 кв.м., находящо се на ниво -1 на Обекта, изградено при условията на подземно свързано застрояване, при съседи: мазе 12, стълбище и подземна улица, посочено в Приложение 2А към договора; ИДЕАЛНИ ЧАСТИ ОТ ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ, съответстващи на обособени в архитектурния проект ПАРКОМЕСТА с номера 13.1 и 13.2, посочени в червено в Приложение 2А, КАКТО И след приключване на всички строителни работи в частите от Комплекса, в които попада земята, да придобие съответните пропорционални идеални части, припадащи се на Обекта, от правото на собственост върху поземления имот, които идеални части ще бъдат определени съгласно таблица за площообразуване, изготвена от специалист, към датата на подписване на окончателния договор за покупко-продажба на земята. В раздел II от същия договор страните са уговорили начин на плащане на продажната цена на части, като е уговорено всички плащания да бъдат направени по банков път, по посочени в договора банкови сметки в „Уникредит Булбанк“АД. В чл.4.1 страните са се съгласили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на Обекта в срок до 30 дни след получаване на удостоверение за въвеждане на Обекта в експлоатация. В чл.5 от договора Инвеститорът се е съгласил и да извърши строителството на целия Комплекс, включително на Обекта, всички вътрешни и външни инсталации и вертикална планировка, и да осигури въвеждането на Обекта в експлоатация чрез надлежно издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, в срок до 30.04.2019 г. В чл.8.1 от договора страните са уговорили, че при забава за изпълнение на строителството в определените в договора срокове, Инвеститорът дължи неустойка в размер на 0,1% върху стойността на общата цена по договора за всеки ден забава, но не повече от 10% от общата цена по договора.