Решение № 169 от 12.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Габрово, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

С. Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500211 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Карбо енерджи“ ООД, чрез адв. Х. М. против решение постановено по гр.д. № 1521/2024 г. по описа на Габровски районен съд.

Решението се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, като не се сочат конкретни нарушения на материалния и процесуалния закон.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред Районен съд – Габрово е подадена искова молба от К. С. Б. /с предбрачно име В./ срещу „Карбо енерджи“ ООД, като излага твърдения за наличие на договорни правоотношения с ответното дружество, възникнали въз основа на договор за заем в размер на 25 000 щ.д. с левова равностойност на 20 455.57 лв. Сочи, че на 06.06.2019 г. и на 07.07.2019 с две платежни нареждания е предоставила на ответното дружество сумата от 25 000 щ.д. Въз основа на формален договор за заем от 05.06.2019 г. е предоставила сумата от 10 000 щ.д., по силата на който ответника се е задължил да върне до 04.09.2019 г., а останалата сума от 15 000 щ.д. е предоставил на устна уговорка от 06.07.2019 г. и падеж на 05.11.2019 г. Ответникът е върнал на ищцата сумата от 13 920 щ.д. с две платежни нареждания от 24.06.2021 г. и от 17.08.2021 г. с основание частично върнат заем. Към датата на подаване на исковата молба се дължи сумата от още 11 080 щ.д. Моли да се осъди 1 ответното дружество да заплати дължимата сума.

В указания срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не се оспорва факта на получаване на сумите от по 10 000 щ.д. и 15 000 щ.д. на твърдените дати в исковата молба, както и подписването на договора за заем.

Излагат твърдения за привидност на сделката. Не оспорват и факта, че ответникът е върнал на ищцата сумата от 13 920 щ.д. Твърди, че е извършено прихващане с приложените към отговора разходни касови ордери № 19, 20 и 21. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционния съд е квалифицирал предявения иск по реда на чл. 79 във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Приел е, че е налице сключен между страните договор за заем за посочената в исковата молба сума. Съдът е приел сключения договор за действителен, като с оглед на неговия неформален и реален характер, същият е сключен с предаването в собственост на заемателя на цитираната парична сума и поетото от заемателя задължение да я върне. Приел е, че като недоказан е останал отрицателния факт, в тежест на ответника-заемател, за връщане на цялата сума, като представените три броя разходни касови ордери не установяват твърдението за погасяване на паричното задължение. Като е взел предвид размера на върнатата сума, съгласно обсъдените писмени доказателства и изявленията на странните в общ размер н 13 920 щ.д. е приел, че предявения иск е основателен и доказан за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 080 щ.д. Приел е, че е заплатено по-старото задължение по писменото съглашение, а процесната сума се дължи по силата на устната договорка от 06.07.2019 г. и ответникът е изпаднал в забава след изтичане на един месец от поканата, съгласно чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, като такава покана му е отправена с исковата молба и от тази дата е присъдил законната лихва върху главницата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивния съд приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Тъй като пред въззивният съд е подадена бланкетна жалба от „Карбо Енерджи“ ООД, въззивният съд следва де произнесе само по валидността и допустимостта на първоинстационото решение и по правилното ли неправилно приложение на императивни материалноправни норми.

От извършената служебна проверка не се установиха нарушения на императивните материалноправни норми и на служебните задължения на районния съдия, а при липсата на конкретни доводи за неправилност на решението, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на императивните материалноправни разпоредби и съдопроизводствените правила, поради което същото следва да се потвърди, като въззивната жалба се остави без уважение, и се присъдят разноски по делото на ответника по нея в претендирания размер на 2 300,00 лв. за настоящата инстанция, за която е представен договор за правна защита и съдействие.

За пълнота на изложението настоящата инстанция излага и допълнителни мотиви:

Страните в производството не спорят наличието на валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което ищцата е предоставила на ответното дружество заем в размер на 25 000 щ.д. Не се оспорва и факта на връщане на сумата от 13 920 щ.д. Остава спорна исковата претенция от 11 080 щ.д., за която ответникът е направил възражение за наличие на привидна сделка. С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът не е доказал наличието на такава, въпреки че му е дадена такава възможност. Нито с отговора на исковата, нито в първото по делото заседание има представени „начало на писмено доказателство“ или „обратно писмо“, за да се докаже наличие на привидна сделка. Ответникът по иска дори и не твърди наличието им. При твърдение за наличие на привидна сделка, доказателствената тежест е на ответника за 2 доказване на симулацията. След като ответникът не е успял да докаже, че предоставените заемни средства са по привидна сделка, то правилно и законосъобразно е уважен предявения осъдителен иск.

По изложените съображения, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 22.02.2023 г. постановено по гр. д. № 1521 по описа за 2023 г. на Районен съд – град Габрово.

ОСЪЖДА „КАРБО ЕНЕРДЖИ“ ООД, с ЕИК:204376016, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Априлов“ № 46, ет. 2, офис 6, представлявано от управителя С.

Х. Х., да заплати на К. С. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *****, направените разноски по делото в размер на 2 300,00 лв. /две хиляди и триста лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3