Решение № 2554 от 22.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2554 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100504349 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4349/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК **** от гр.София срещу решение №14701 от 16.12.2022 г постановено по гр.д.№21269/22 г на СРС , 120 състав ; с което е признато за установено на основание чл.439 ГПК , че Б. С. К.

ЕГН ********** от гр.София не дължи на въззивника сумата от общо 3241,63 лева /600 лева главница по договор за кредит от 10.01.2006 г , ведно със законната лихва от 19.04.2013 г до окончателното заплащане на главницата , 2353,93 лева наказателна лихва за периода 16.02.2008 г – 18.04.2013 г и 287,70 лева разноски в заповедното производство/ по изпълнителен лист по 04.06.2013 г по ч.гр.д.№17413/13 г на СРС , 56 състав , въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138380404887 на ЧСИ №838 М.Б. ; като погасени по давност . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че до 26.06.2015 г , когато е постановено ТР №2/13 г от 26.06.2015 г на ОСГТК на ВКС е в сила ПП№3/80 г на ВС и погасителната давност по време на изпълнителното дело е спряна . Давността е 5годишна и е прекъсната с молба за изпълнителни действия от 28.01.2020 г , след което отново не е изтекла .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Последното изпълнително действие по изп.дело е от 11.07.2013 г , след което това дело се е перемирало и погасителната давност е изтекла до 11.07.2018 г .

1

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.01.2023 г и е обжалвано в срок на 19.01.2023 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи исковете СРС е приел , че заповедта за изпълнение , въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист е влязла в сила на 08.07.2013 г . Няма данни за плащания от ищцата по изпълнителното дело като същата е подала молба от 11.07.2013 г , с което е заявила готовност да плаща доброволно по 30 лева месечно . На 28.01.2020 г ответникът е поискал да бъде конституиран като цесионер-взискател и на същата дата е поискал налагане на запори и е извършил възлагане по чл.18 ал.1 ЗЧСИ . Запорни съобщения са изпратени на 12.04.2021 г .

Според СРС давността за процесните вземания е 5-годишна и тече отвлизане в сила на заповедта за изпълнение на 08.07.2013 г . Последното валидно изпълнително действие са запорите наложени на 20.06.2013 г . От 08.07.2013 г до 08.07.2018 г е изтекла 5-годишната давност .

Решението на СРС е неправилно . Законосъобразно първоинстанционният съд е приел , че погасителната давност за процесните вземания по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД след влизане в сила на заповедта за изпълнение е 5-годишна . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти .

Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО , 2 решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.№4063/21 г на ВКС , III ГО и др.

От друга страна СРС неправилно е счел , че за периода 08.07.2013 г-25.06.2015 г е текла погасителна давност . Съгласно преобладаващата практика на ВКС /установена по-късно като задължителна/ с Тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 г на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. В случая давността по изпълнителното дело е била спряна до 25.06.2015 г съгласно ПП на ВС №3/1980 г. След тази дата давността е започнала да тече , но не е изтекла 5-годишна давност . Същата е била прекъсната с искането на изпълнителни действия с молба на ответника от 28.01.2020 г .

Без значение е , че реално изпълнителните действия са извършени от ЧСИ през 2021 г . В случая самото искане прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.

№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.№2884/21 г на ВКС , III ГО и др.

След прекъсване на давността на 28.01.2020 г до настоящия момент 5-годишна давност не е изтекла . Отделно , същата е прекъсната и спряна поради наличие на настоящото съдебно производство по чл.439 ГПК - решение №500 от 27.03.2023 г по гр.д.№720/22 г на ВКС , IV ГО.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се отхвърлят .

Пред СРС и СГС разноски се дължат от ищеца .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №14701 от 16.12.2022 г постановено по гр.д.№21269/22 г на СРС , 120 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. С. К. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено , че не дължи на основание чл.439 ГПК на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от общо 3241,63 лева /600 лева главница по договор за кредит от 10.01.2006 г , ведно със законната лихва от 19.04.2013 г до окончателното заплащане на главницата , 2353,93 лева наказателна лихва за периода 16.02.2008 г – 18.04.2013 г и 287,70 лева разноски в заповедното производство/ по изпълнителен лист по 04.06.2013 г по ч.гр.д.№17413/13 г на СРС , 56 състав , въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №20138380404887 на ЧСИ №838 М.Б. ; като погасени по давност .

3

ОСЪЖДА Б. С. К. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Ф.И. „ ЕАД ЕИК **** от гр.София 100 лева разноски пред СРС и 165,34 лева разноски пред СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4