Решение № 505 от 29.07.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София ………2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен състав в публично заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

СИЛВИЯ ТАЧЕВА при секретаря Славка Димитрова и с участието на прокурор Теодора Златева, като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 2081 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 31.01.2020 г. по НОХД 18648/2019 г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 17 състав е признал подсъдимата Д.Р.С. за виновна в това, че на 12.11.2019г. около 02.35 часа в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“, от ул. „Витиня“ към кв.

„Враждебна“, срещу „София Ауто“ е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота“, модел „Ярис“ с регистрационен номер ******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,26 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № 0043, проба 3187, което съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водачите на МПС, в сила от 29.09.2017 г. „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохола и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста “, като в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване, поради което на основание чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал.1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. Със същата присъда и на основание чл. 343г във вр. 343б, ал. 1 от НК е лишил подсъдимата от правото да управлява МПС за срок от една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимата е била лишена от това право по административен ред, считано от 12.11.2019 г.

По протест на прокурора е образувано ВНОХД 2081/2020 г. по описа на СГС – НО, ІX въззивен състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за материална незаконосъобразност поради липса на съобразяване с правилата при определяне на кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Отправят се твърдения за нарушение на материалния закон, състоящо се в неправилно приложение на чл. 49, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 58а от НК, както с ППВС № 1/1983 г. и константната практика на ВС.

Държавното обвинение алтернативно отправя претенция, свързана с явна несправедливост на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, тъй като минималният размер не съответствал на обществената опасност на деянието и на дееца, както и поради наличен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Прави искане за изменение на първоинстанционната присъда, изразяващо се в увеличение на периода на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на 1 година и 6 месеца.

Срещу постановената от първостепенния съд присъда е подадена и въззивна жалба от защитника на подсъдимата Д.Р.. В нея се излагат доводи за неправилна индивидуализация на наложеното наказание на подсъдимата.

Навеждат се твърдения, че районният съд не е взел предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които значително занижават степента на обществената опасност и които са чисто съдебно минало, трудова ангажираност, родителски и нравствени качества. Поради това моли настоящата инстанция да намали размера на наложеното спрямо подсъдимата наказание.

С протеста и жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

В проведеното разпоредително заседание на 22.06.2020 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.

Прокурорът в производството пред Софийски градски съд намира, че решението на СРС е правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че наложените наказания „лишаване от свобода“, „глоба“ и „лишаване от право да се управлява МПС “ отговарят на целите и изискванията на чл. 36 от НК.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата отправя искане за намаляване на размера на наложеното на подсъдимата наказание, като излага доводи, идентични с тези във въззивната жалба.

Подсъдимата в съдебно заседание изразява съжаление за постъпката си.

Софийски градски съд като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста и въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в цялост в мотивите към решението. Въззивният съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: Около 02.35 часа на 12.11.2019г. в град

София, на бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към кв. „Враждебна“, срещу „София Ауто“, свидетелите П.С.и Н.Л.- полицейски служители при ОСПС ОВОР - МВР, изпълняващи задълженията си като автоконтрольори в района на автомагистрала „Хемус“, спрели за проверка лек автомобил марка “Тойота” модел „Ярис“ с peг. ******, управляван от подсъдимата Д.Р.С.. Свидетелите се усъмнили, че водачът на лекия автомобил е употребил алкохол, поради което извършили проверка за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест – Дрегер 7410+“, с фабричен № 0043, проба 3187. Техническото средство отчело 2,26 промила алкохол и полицейските служители съставили Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 364417/12.11.2019 г. и издали талон за медицинско изследване, което да се извърши в МБАЛ „Св.

Анна“ - гр. София. Подсъдимата отказала да я подложат на кръвно изследване за алкохол, след което била придружена от полицаите към 05 РУ-СДВР, където била задържана по ЗМВР. За процесния случай било образувано бързо производство на основание чл. 356, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК по описа на 05 РУ – СДВР, като провелото се досъдебно производство приключило с внасяне на обвинителен акт по отношение на Д.С..

За да постанови обжалваната присъда, решаващият съд е провел съдебното производство по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите П.С.и Н.Л./показанията на свидетелите, дадени пред орган в досъдебното производство са приобщени и прочетени на основание чл. 283 от НПК /л. 4 -5 от ДП/, Х.В.М., протокол за личен обиск на лице от 12.11.2019 г. /л. 8 от ДП/, АУАН № 364417/12.11.2019 г. /л. 12 от ДП/, декларация /л. 9 от ДП/, заповед № 6485/12.11.2019 г. за ПАМ по чл. 172, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /л. 13 от ДП/, талон за изследване № 0026445 /14 от ДП/, справка от техническо средство „Алкотест “ /л. 16 от ДП/, доказателства за премината проверка за годност на техническото средство /л. 18 от ДП/, справка - картон на водача /л. 17 от ДП/, справка за съдимост /л. 20-21 от ДП/, копие от удостоверение за раждане /л. 25 от съдебно производство/, копие от решение от 19.01.2015 г. на СРС, III гр. о., 84 състав /л.

26 - 27 от съдебно производство/, референция от Х.М./л. 28 от ДП/, копие от медицинска епикриза /л. 29- 30 от съдебно производство/. Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло споделя доводите и съображенията му.

По време на съдебното производство са приобщени по реда на чл. 283 от НПК показанията, дадени в хода на досъдебното производство на полицейските служители С. и Л.. Същите в своите показания заявяват, че при извършване на рутинна проверка са спрели лекия автомобил, управляван от подсъдимата, като при извършена проверка с техническо средство „Алкотест дрегер“ установяват 2,26 промила алкохол в подсъдимата, след което съставили АУАН и издали талон за медицинско изследване, като подсъдимата отказала да отиде да си направи медицинско изследване на кръвта. Показанията на свидетелите в своята цялост са последователни, достоверни, кореспондират изцяло с доказателствената съвкупност, а и същите са неоспорени от страните в наказателното производство и като такива настоящата съдебна инстанция ги кредитира изцяло. Същите възпроизвеждат личните си впечатления във връзка с извършената проверка и съответстват на събраните писмени доказателства относно последователността на предприетите следствени действия. По време на провелото се съдебно следствие пред първа инстанция е разпитан свидетелят Х.М.. Същият излага информация пред съда, относима към характеристичните данни на подсъдимата, определя я като изключително отговорен човек, дава сведения за семейния й живот, както и за полаганите от нея грижи към детето и баща и. Настоящата инстанция се присъединява към разсъжденията на първостепенния съд и дава вяра на дадените показания от свидетеля. Подобна е позицията и по отношение кредитирането на писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по процесния случай.

По отношение на съдебното минало на подсъдимата, съдът даде вяра на приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни осъждания, с оглед на което към датата на извършване на престъплението 12.11.2019 г., подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност. При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимата Д.С. е осъществила с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. От обективна страна безспорно се установява, че на 12.11.2019г. около 02.35 часа в град София, на булевард „Ботевградско шосе“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към кв. „Враждебна“, срещу „София ауто“ , Д.С. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил, „Тойота“ модел „Ярис“ с регистрационен номер *******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,26 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № 0043, проба 3187. Установява се по категоричен начин, че шофьор на спрения лек автомобил за проверка е подсъдиматаД.С., поради което същата се явява и субект на инкриминираното деяние. Доказан по безспорен начин е и вторият обективен признак на престъпния състав - надлежно установена концентрация на алкохол в кръвта на извършителя над 1,2 промила. Този надлежен ред е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. При извършване на изследването на подсъдимата са спазени всички изисквания на нормативния акт, в това число и предписанието на чл. 6, ал. 9 от Наредбата, а именно „При отказ на лицето да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване, употребата на алкохола и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство или теста“, като в случая водачът е отказал да даде кръв за изследване. По своята същност престъплението е типично формално - освен осъществяване на изпълнителното деяние за довършването му не е необходимо настъпване на общественоопасни последици.

Разпечатката съдържа 27 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20ecead8-6fe9-422c-b8e8-353e19140ca4