Решение № 301 от 19.11.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Варна, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000418 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 2541/22.05.2024 г. на ЗАД„Далл Богг: Живот и Здраве“АД, подадена чрез адв.К. И., срещу решение № 67/04.04.2024г., постановено по т. д. № 249/2023 г. по описа на Окръжен съд Разград, в частта, в която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. В. Н. сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на нейната майка М. И.а Н., ЕГН **********, починала на ***** в резултат от ПТП, настъпило на 30.09.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата както и сумата 570 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени от същото събитие, изразяващи се в заплатени разходи за погребението на пострадалото лице, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда на 11.09.2023г. до окончателното заплащане.

Във въззивната жалба се сочи незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

Във връзка с обезщетението за неимуществени вреди въззивникът счита, че съдът неправилно е определил размера му съгласно чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като, от една страна, не е спазен принципа за справедливост, а от друга страна, съдът не е отчел съпричиняването на вредите от пострадалата при ПТП. Според въззивника, при отчитане на тези обстоятелства съдът би следвало да приеме за справедлив размер този на изплатеното на увреденото лице извънсъдебно обезщетение до размера от 70 000 лева.

Във връзка с възражението за съпричиняване застрахователят посочва, че пострадалата се е движила по платното за движение, въпреки наличието на тротоар, поради което има значителен принос за настъпване на вредите. Дори и процесният товарен автомобил да е 1 представлявал препятствие на тротоара, то други пречки и препятствия не е имало и пострадалата е имала възможност да ползва тротоара и да слезе на пътното платно единствено, за да го заобиколи препятствието. Въззивникът твърди, че пострадалата е действала в разрез с правилата на ЗДвП и е проявила незаинтересованост към своята безопасност. С тези доводи застрахователят обосновава принос на загиналата М. Н. в размер на поне 60%, като след приспадане на вече изплатеното обезщетение в размер 70 000 лева от определения справедлив размер обезщетение от 160 000 лева, предявеният иск се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Освен изложеното, застрахователят твърди и прекомерен размер на определеното от съда глобално обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че този размер не съответства на реално претърпените от ищеца болки и страдания като степен и интензитет, на съдебната практика в аналогични случаи, не отчита приноса на пострадалата за настъпване на произшествието. В конкретния случай, въззивникът счита, че сочените от ищцата вреди до голяма степен са предизвикани и от други неприятни житейски събития – загубата на нейната баба и влошаване на отношенията с баща й, който малко след процесните събития е осъден на лишаване от свобода. Счита, че следва да бъде отчетена и възрастта на ищцата, която е напълно самостоятелна. По отношение на имуществените вреди, в която част също се обжалва първоинстанционното решение, въззивникът счита, че те са били вече обезщетени, поради което искът за тях е изцяло неоснователен. Претендира отмяна на процесното осъдително решение ведно с присъждане на разноските за производствата.

В срока по чл.263 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна М. В. Н., редовно уведомена с връчен препис от жалбата на застрахователя.

За да се произнесе по жалбата съставът на апелативен съд установи, че производството е инициирано по искова молба на М. В. Н. от *****, чрез пълномощника й адв.К. К., с която се претендира осъждане на ответното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, търпени от последната поради смъртта на нейната майка М. И.а Н., настъпила при ПТП на ***** в *****, причинено от М.

И. С. като водач на товарен автомобил Фиат, модел Дукато с рег.№*****, който нарушил правилата за движение по пътищата и при движение назад по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Н.. Твърди се, че смъртта е настъпила на посочената дата и непосредствено като резултат от причиненото ПТП. Твърди се наличие на влязла в сила присъда спрямо виновния водач, причинил ПТП по НОХД №53/2022г. на ОС-Разград.

Твърди се наличието на валидна застраховка на Гражданската отговорност на автомобилистите за процесния автомобил към датата на ПТП по полица №*****. Твърди се, че ищцата е имала изградена силна връзка със своята майка като изпитвала потребност да бъде с нея. Общували всеки ден, живеели в един дом и споделяли общо домакинство и планове за бъдещето. Ищцата твърди, че след смъртта на своята майка се чувства опечалена и самотна, животът загубил смисъл за нея, изпитвала силно и непреодолимо страдание, което се отразило на социалните й контакти и адаптация. Поради търпяното страдание ищцата завела застрахователна претенция на 28.03.2022г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева, по която била образувано преписка №*****.

Твърди, че с писмо от 10.06.22г. застрахователят ДаллБогг: Живот и здраве АД я уведомил, че ще й бъде изплатена сумата от 70 000 лева, която в действителност била преведена по посочената от ищцата банкова сметка, на 31.05.2022г. Твърди се, че този размер не съответства на търпените от ищцата вреди, поради което претендира осъждане на застрахователя да заплати допълнително сумата от 90 000 лева – обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на М. Н. както и сторените разходи за погребение в размер на 1570 лева. Претендира се и законната лихва върху обезщетенията, считано от 28.03.22г. /уведомяване на застрахователя/ по отношение на неимуществените вреди, а по отношение на главницата за разходи – считано от предявяване на исковата молба на 11.09.2023г.

2

В срока за отговор застрахователното дружество ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД оспорва основателността на иска изцяло. /л.105 и сл./ Ответникът заявява извършено извънсъдебно плащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, на 31.05.22г., с което твърди, че е изпълнил задължението си, произтичащо от застрахователното правоотношение и деликта. Оспорва размера на претендираното обезщетение като съобразен със принципа за справедливост, заложен с чл.52 ЗЗД. Въвежда възражение за значителен принос на починалото лице за настъпилите вреди като счита, че пострадалата е преминавала зад товарния автомобил на нерагламентирано място, извън пешеходна пътека. Поддържа се възражение срещу размера като твърди, че същият не е съобразен с икономическите условия в страната и стандарта на живот и доходите на ищцата.

По отношение на имуществените разноски се излага, че сторените в наказателното производство са вече присъдени, тъй като деликвентът М. С. е бил осъден да ги заплати.

Оспорва се и иска за законната лихва, тъй като застрахователят твърди, че е изплатил дължимото обезщетение веднага, без забава, а освен това ако се дължи лихва, то тя следва да се изчисли от изтичане на три месеца от сезирането му със застрахователна претенция, т.е. считано от 28.06.22г. Претендира отхвърляне на иска изцяло.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните в първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение, въззивният състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

При преценка редовността на въззивната жалба констатира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител /л.180 по делото/, в преклузивния срок.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Пренесеният пред Апелативен съд спор е с по-тесен предмет от първоинстанционния поради обстоятелството, че въззивникът не обжалва собствената си отговорност по прекия иск съгласно чл.432 КЗ като застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач както и правото на обезщетение на увреденото лице, поради извършено извънсъдебно плащане на част от претендираното /70 хил.лева/; не оспорва предпоставките на чл.45 ЗЗД; не обжалва решението в отхвърлителната му част /по отношение сумата от 1000 лева, част от претенцията за имуществени вреди/. Предмет на въззивното производство е осъдителната част от първоинстанционното решение изцяло, по отношение на двете присъдени главници ведно с лихвите върху тях.

Не се спори относно наличието застрахователно правоотношение между деликвента М.

И. С. и ответното застрахователно дружество по полица №*****, с покритие към датата на ПТП. Не се спори, че при процесното произшествие, на мястото на ПТП, е починала майката на ищцата– М. Н.. Не се спори относно механизма на произшествието. По отношение водача на автомобила е налице влязла в сила присъда по НОХД №53/2022г. на ОС-Разград, която се ползва с указаната в чл.300 ГПК задължителна сила спрямо настоящия съд относно гражданските последици от събитието. Не се спори, че застрахователят е сезиран от страна на увредената ищца с претенция от 28.03.2022г., предявена за сумата от 3

160 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди както и за сумата от 570 лева – обезщетение за имуществените вреди от събитието – сторените от ищцата разходи за погребение на нейната майка.

Въззивникът поддържа идентични на инвокираните пред първата инстанция възражения и доводи, свързани с принос на пострадалата и прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди, несъобразен с чл.52 ЗЗД.

Като се базира на направените с жалбата оплаквания, при определяне размера на обезщетението въззивният съд следва да обсъди претенцията на ищеца /уважена изцяло от първостепенния съд/ съгласно материалноправната разпоредба на чл.52 ЗЗД и критериите за справедлива обезвреда, нивата на обезщетяване при сходни вреди към датата на процесното ПТП и при отчитане икономическите показатели в страната към този момент. Именно в тази насока са направените от застрахователя оплаквания срещу определеното обезщетение в общ размер на 160 000 лева, макар възраженията в жалбата да са бланкетни, а да не изхождат от конкретните обстоятелства, установени по делото.

Съобразно чл.498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати и л и ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното и изплатено обезщетение. В настоящия случай ищцата претендира именно разликата над платеното й от застрахователя доброволно обезщетение в размер на 70 000 лева до претендирания размер от 160 000 лева, т.е.поддържа искова претенция за 90 000 лева.

Съгласно Постановление №4/1968г. на ПВС и решение №110/16.10.2023г. на ВКС по гр.д.№148/2023г., при определяне обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, от значение са възрастта на починалия и на увредения, отношенията им, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, емоционалният и социален резонанс на трагичното събитие върху живота на увреденото лице, общественото разбиране за справедливост, съотнесено към икономическата конюнктура в страната. За правилното прилагане на чл.52 ЗЗД следва да се съобразяват освен общите критерии, посочени по-горе, но и спецификата на случая, действителното съдържание на съществувалите житейски отношения между пострадалия и претендиращия обезщетение. Трайно възприето в практиката на съдилищата (Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 476 от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о., решение № 83 от 21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т. о., решение № 106 от 13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г., ІІ т. о., решение № 56 от 17.08.2020 г. по т. д. № 1548/2019 г., ІІ т. о., решение № 63 от 28.07.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г., ІІ т. о., решение № 62 от 24.07.2020 г. по т. д. № 777/2019 г., ІІ т. о., решение № 196 от 3.02.2021 г. по гр. д. № 925/2020 г., ІV г. о., решение № 96 от 25.11.2020г. по т.д.