Определение № 927 от 05.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Бургас, 05.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242100100150 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ 75, партер против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от извършени от прокурор в хода на НОХД № 665/2022г. на БОС обидни и клеветнически изказвания спрямо ищеца, а именно, че е клошар и че е водил предимно скитнически начин на живот, ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащането.

Твърденията са, че ищецът пребивава в Бургаския затвор от октомври 2021г. по образувано спрямо него наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 НК. Постановена е присъда, която не е влязла в сила. В изготвения обвинителен акт прокуратурата е изложила неверни твърдения, че ищецът е водил предимно скитнически начин на живот, а в разпоредителното заседание по НОХД прокурорът е нарекъл ищеца “клошар“. Тези твърдения са обидни и неверни. От тях ищецът е имал негативни преживявания. Обидата “клошар“ и клеветата “водил предимно скитнически начин на живот“ са засегнали достойнството и името на ищеца и така са му нанесени неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Ищецът заявява, че никога не е водил скитнически начин на живот. От обидите и клеветите С. е претърпял психически и емоционален стрес.

Моли за уважаване на иска. Искът е по чл.49 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който счита иска за допустим, но неоснователен. Не е налице виновно поведение от страна на служител на Прокуратурата.

Длъжностно лице, представител на ПРБ не е нарушило служебните си задължения. Право на всеки е да изразява мнение и да получава и разпространява информация. Обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да съдържа информация за пълните данни относно личността на обвиняемия. Прокурорът е описал в пълнота всички релевантни факти, на които е дал правна оценка. Дали дадената оценка е вярна и дали има съответствие между 1 фактите и правото се разрешава от съда по съществото на делото. Ищецът вече е осъден за престъплението с влязла в сила присъда. Ето защо твърдението, че наведените от прокурора изрази са неверни и не отговарят на обективната истина, е напълно несъстоятелно. Не може в случая да се приеме, че с въпросните изрази прокурорът е интерпретирал превратно и невярно фактите по случая и събраните доказателства, понеже в хода на съдебното производство не са констатирани нарушения или противоречия. В съдебното заседание обвинението се е поддържало от прокурора така, както е повдигнато с обвинителния акт. Не става ясно по какъв начин ищецът е увреден противоправно от използваните изразни средства в обвинителния акт и в съдебното заседание. Конкретната информация не е разгласявана публично. Прокуратурата не носи отговорност, че информацията е публикувана от медии. Изразите, разгледани в тяхната взаимовръзка с доказателствата по делото, не са с позорящ и злепоставящ характер, а пресъздават фактите и обстоятелствата по случая. Тези изрази са презумпция, изградена на проявили се в действителността факти, след анализиране на съответната информация. Тази информация е обективирана в обвинителния акт като документ, с който прокурорът дава мнение/оценка/преценка на събраните по делото данни. Действията на прокурора са изцяло в рамките на предоставените му законови правомощия и не е налице виновно противоправно поведение.

Ищецът освен това не сочи доказателства за реално претърпени неимуществени вреди.

Размерът на претенцията му е необосновано завишен и прекомерен. Ето защо ответникът счита, че не е осъществен фактическият състав на чл.49 ЗЗД и моли искът да се отхвърли.

Бургаският окръжен съд намира иска за недопустим.

Според определение № 2113 от 12.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2380/2023 г., III г. о., ГК искът по чл.49 ЗЗД против орган на съдебната власт е недопустим, тъй като отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е функционално свързана с отговорността на прекия причинител по чл.45 ЗЗД, същата има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител. Понеже липсва възможност за търсене на отговорност на прекия причинител на вредата, е недопустимо да бъде търсена такава и от възложителя на работата.

В случая настоящият иск е по чл.49 ЗЗД и е насочен против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за вреди, които се твърди да са настъпили от действия на съответния прокурор по наказателното дело, изразяващи се в клеветнически твърдения в обвинителния акт, че ищецът води предимно скитнически начин на живот, както и в нанесена в открито съдебно заседание по делото обида към ищеца, който бил наречен с думата “клошар“. Както обидата, така и клеветата са престъпления от частен характер. Според чл.132 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Следователно, доколкото не се твърди престъпление от общ характер, съответният прокурор, за който ищецът заявява, че е автор на обидното и на клеветническото заявление, има функционален имунитет и не носи нито наказателна, нито гражданска отговорност. Ето 2 защо иск по чл.45 ЗЗД против него би бил недопустим. След като прокурорът не носи наказателна и гражданска отговорност, не може чрез иск да се търси отговорност по чл.49 ЗЗД и от възложителя на работата на прокурора, а именно Прокуратурата на Република България, понеже нейната отговорност е функционално свързана с тази на прекия причинител. Поради това искът против нея също е недопустим.

Тези съображения налагат производството по делото да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника 100 лева разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното на основание чл.130 ГПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Оборище“ 75, п а р т е р да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес гр.София, бул.“Витоша“ 2 сумата от 100 лева /сто лева/ съдебно – деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред Бургаския апелативен съд.

Препис да се връчи на страните, като на ищеца се връчи както лично, така и чрез адв.Шангова.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3