Решение № 137 от 13.10.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пловдив, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б.Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Д.Ангелов като разгледа докладваното от Милена Б.Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600340 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Д. Я., защитник на подс. П. Ц. П., срещу присъдата № 15/23.06. 2022г. по в.н.о.х.д. № 694/21г. по описа на ОС-Хасково, с която той е осъден на 17 години лишаване от свобода за престъпление по чл.116 ал.1 т.

6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 от НК, при „строг“ първоначален режим.

С жалбата, която е депозирана в срок, се възразява по отношение възприетата квалификация и наложеното наказание. Препраща се към подкрепящата искането за преквалифициране по чл. 124, ал. 1 НК или по чл. 115 НК аргументация, изложена пред окръжния съд. Алтернативно, ако ПАС не възприеме тезата за по-леко наказателноправно окачествяване на деянието, се настоява за по-малък срок на наказанието лишаване от свобода. Без да се конкретизира претендираното намаляване, се изброяват смекчаващите обстоятелства, които отчетливо превалирали спрямо отегчаващите обстоятелства.

При пренията адв. Я. повтори становището си относно приложимата правна квалификация, както и искането за смекчаване на наказанието – в санкционната амплитуда на нормата на чл. 124 НК. Ако съдът не възприеме тезата за непредпазливо престъпление, се предлага преквалифициране по чл. 115 НК и определяне на наказанието в санкционната рамка, очертана в тази норма. Ако потвърди присъдата в частта относно правната квалификация, настоява за индивидуализиране на наказанието към установения в нормата на чл. 116 НК минимум, като обръща внимание на смекчаващите обстоятелства и обосновава становище, че били съществени и многобройни. Неговият доверител се присъедини към изложените съображения и искане за по-леко наказание.

1

Прокурорът от АП-Пловдив синтезира аргументите в подкрепа на възприетото от първата инстанция правно окачествяване на деянието и се солидаризира с неговия санкционен избор. В тази връзка намери жалбата за изцяло неоснователна и предложи да бъде отхвърлена.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на първата инстанция и на страните, прие, че въззивната жалба не е основателна.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, изброени в мотивите на присъдата, и на експертизите, хасковският съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Ц. П. е роден в гр. Б., а последният му регистриран адрес е в гр. Р.. Той е българин, бълг. гражданин. Не е женен. Осъждан е няколко пъти за умишлени престъпления от общ характер – закана с убийство, кражби и управление на МПС след употреба на алкохол, като през 1997г., 2005г. и 2007г. е търпял ефективно наказания лишаване от свобода.

Няколко години преди 2019 година П. работел в строителството в България и в Германия. Пребивавал в различни градове на страната. В последните месеци на 2019 година отседнал в общежитие в гр. Д., тъй като имал колеги в града, а и търсел работа.

През това време се запознал с Д.Т.Т., която живеела на ул. “Б.“ № 28 в същия град. Домът на Т. представлявал двуетажна къща-близнак с прилежащо дворно място. Къщата била собственост на родителите й, след чиято смърт тя я обитавала сама.

Т. страдала от шизоафективно разстройство. Била лекувана многократно още от 1995 година, стационарно и амбулаторно. Сред изписваните й медикаменти бил и препаратът „Л.“, чието действие било успокоително и подобряващо качеството на живота. Т. приемала и препаратите „Д.“ и „Д.“, които подпомагали основното лечение и облекчавали страничните му ефекти. Въпреки заболяването си жената се справяла в бита без чужда помощ и подкрепа. Нейните роднини - дъщеря й П.П. и брат й Т.Т., били информирани за състоянието й, но нямали отношение нито към водения от нея начин на живот, нито към провежданото лечение. Св. П.П. живеела с детето си във великотърновско село и общувала с майка си предимно по телефона, а св. Т.Т., който живеел в гр. Д., посещавал сестра си веднъж седмично. Той бил привикнал към десетилетното й заболяване и не се интересувал от прилаганата терапия.

След няколко срещи между П. и Т. двамата постигнали съгласие да съжителстват в горепосоченото жилище. Т. предоставила на подсъдимия ключ, както и достъп до всички ползвани от нея части на сградата и двора.

Не след дълго той отново заминал за Германия, където работил до края на месец март 2020 година. Когато се върнал в България, отседнал в жилището на Т., която към този момент отсъствала. От съседи разбрал, че е на лечение в Ц. заради шизофрения.

На 16.04.2020г. Т. била изписана от болничното заведение и се прибрала у дома. От този момент тя и подс. П. заживели заедно в къщата, като отношенията им включвали и кратко интимно общуване. Разбрал вече за болестта на Т., П. следял дали тя приема редовно лекарствата си, придружавал я при посещения при лекари и лично купувал медикаментите. Често обаче се ядосвал от странностите в поведението на Т., дължащи се на здравословния й проблем - детинското й поведение, внезапните й събуждания нощем, страничните ефекти от терапията като замайване, сънливост, 2 отпуснатост, вземането от неговите пари и цигари. И повишавал тон, проявявал грубост, заплашвал я. Освен това й поставял битови задачи и държал да ги изпълнява да почиства тревата на двора, да го засажда, да се грижи за посевите. Неумението на Т. да се справи с възложеното й пораждали у него нетърпимост, която той изразявал чрез грубост и обиди, на които съжителката отвръщала най-често с мълчание. По време на съвместния им живот Т. отслабнала видимо и станала необщителна.

Създаденото от Т. и П. общо домакинство се финансирало съвместно от пенсията, която получавала жената, и от доходите, които подсъдимият осигурявал от временната си заетост в строителството. П. намирал трудови ангажименти със съдействието на св. С.Ц., с когото се запознал, когато през 2015 г. пристигнал в гр. Д..

Често обаче напускал осигуряваните му от св. Ц. строителни обекти. Причината за това била ежедневната употреба на алкохол. П. започвал да пие от сутринта и нерядко бил пиян още от обяд. Употребявал предимно домашно приготвена ракия, в количество от около 400-500 грама на ден.

В края на месец май 2020г. Т. наранила лявата си подбедрица вследствие падане от стълбите на втория етаж. Провежданото в домашни условия самолечение не дало резултат и затова на 30.05.2020 г. тя била приета в МБАЛ-Д.. Там била подложена на операция и на 05.06.2020 г. била изписана (вж. епикризата на л.244 от ДП). Раната обаче не била заздравяла и се възприемала от околните след премахването на превръзката. Това наложило продължаване на домашната терапия с външно прилагани противовъзпалителни средства.

На 26.06.2020 г. П. работил на строителен обект, от който се прибрал около 14,00 часа. Т. се намирала в своето типично състояние. Веднага след прибирането си съжителят й започнал да пие ракия. Първо консумирал остатъка в шишето от предишната вечер (около 100 грама), а след това наченал новозакупена бутилка, съдържаща около 500 мл. ракия. Междувременно няколко пъти излизал извън жилището – ходил до магазин за строителни материали, а после и до супермаркет, от където закупил наденици, които възнамерявал да изпече на барбекюто на двора. За целта нацепил тънки дърва.

Т. уведомила П., че около 19,00 часа ще се обади дъщеря й и помолила разговорът да бъде проведен чрез неговия телефон, който поддържал интернет-връзка.

П. обещал, че ще изпълни молбата й и отново излязъл от жилището. Минал покрай къщата на св. С.Ц. на съседната улица. На свидетеля направило впечатление алкохолното му опиянение. Между двамата бил проведен кратък разговор, а в края на срещата Ц. предложил на П. част от зеленчуците, които набрал.

После подсъдимият се прибрал и предоставил телефонния си апарат, марка «Л.», за планирания разговор с дъщерята на Т.. Разговорът се състоял чрез видеовръзка на приложението «В.». В 19.36 часа Т. се свързала със св. П.. Двете контактували съвсем кратко. Майката споделила, че не се чувства добре и обещала, че ще посети лекар, а дъщерята забелязала, че освен отслабнала, е и доста умислена и странна, различна от преди. След това разговорът бил продължен от П.. Той споделил със св. П., че е спрял лекарствата на Т., тъй като я замайвали и я правели неадекватна. Поради начина, по който П. разговарял - често променял темата, затруднявал се в речта, обявил, че обича да пие ракия, П. преценила, че е пиян. Разговорът приключил в 20.14 часа.

Подобно било убеждението и на св. Д.Т.., който живеел в съседната къща.

По време и след видео-разговора последният бил в собствения си двор и също приготвял вечеря на барбекю. По едно време П. се приближил към него и показал снимки на внука на съжителката си, на които св. Т. не обърнал особено внимание.

3

По-късно и св. Т. разговаряла с него, като поискала съдействието му за изпичане на надениците на барбекюто, възложено й от подсъдимия, който бил отишъл да си купи тютюн. Св. Т. й отказал, тъй като бил зает със собствената си вечеря.

Когато малко преди 21.00 часа П. се върнал, заварил Т. на леглото в приземната стая на жилището, в която двамата обикновено пребивавали. Стаята била обзаведена още с мивка, готварска печка, телевизор.

Още с пристигането си подсъдимият продължил да пие ракия. В един момент запитал Т. къде е месото. Тя отвърнала, че трябва сам да го намери. П. взел надениците отвън, а когато ги поставил в чиния, преценил, че са прегорени (вж. л. 41 от фотоалбума). Това силно го ядосало. На отправените към Т. упреци за неумението й да се справи с възложената задача, тя репликирала да си гледа работата. Репликата й допълнително разгневила П., който воден от натрупаното напрежение от странностите на съжителката си, започнал да я упреква и за стърчащи в стаята кабели, и за счупен леген под мивката. Св. Т. останала безразлична към отправените й забележки и свързаните с тях въпроси, което не туширало, а напротив – засилило негативните емоции на подсъдимия. Под влиянието на алкохола задръжките му отпаднали, приближил се към седящата на леглото Т., и я заудрял. В един момент отишъл до прозореца над мивката и взел от перваза му оставения преди дни от св. Т.Т. /братът на Т./ раздвижен френски ключ, марка „*" (вж. фотоалбума на л. 197 и сл.ДП). С ключа, тежащ 474 грама, й нанесъл множество удари. Първоначално засягал долните и горните крайници, като защитните действия на жената - вдигане на ръце и крака, не го мотивирали да преустанови действията си. Удрял и части от тялото, които вече бил поразил, в резултат на което раните се наслагвали, а това причинявало разкъсване и размачкване на подкожните тъкани и образуване на травматични джобове. При голяма част от ударите П. замахвал с изключителна сила. Нараняванията принудили Т. да легне на леглото. Подсъдимият не спрял агресията. Битата се обръщала ту с лице, ту с гръб към нападателя си, а той удрял безразборно всяка страна от тялото й, която се оказвала срещу него. Т. се опитвала да се предпази с ръце, в резултат на което получила наранявания и по китките. Ритала и с крака, при което били поразени предните части на ходилата, а задната им /ходовата повърхност/, както и седалището й били засегнати след обръщането й по корем. Силен удар подсъдимият нанесъл и върху лявата подбедрица на Т., макар да знаел за наличната в тази област рана. Този удар довел до счупване на костта и обилно кръвотечение от увредената тъкан.

Освен към крайниците, подсъдимият насочил ударите с ключа и към корема и към гръдния кош на съжителката си, което наред с кръвонасядания в подкожните меки тъкани и мускулатура довело до счупване на три от ребрата - вляво трето по лопатковата линия и осмо и девето по мишничната линия.