Решение № 200 от 19.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Захариев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело № 20225300900125 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Н. Б. Д. ЕГН **********, ***, действащ със съгласието на родителя си Ю. С. Д. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б. Г., вписана в АК Пловдив, съдебен адрес : гр. ***, твърди че на 03.05.2021 г. около 16, 20 часа в гр. Пловдив, на бул. „Коматевско шосе“ пред № 135, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Корса“ с регистрационен № *** Ю. С. М. ЕГН **********, с адрес: ***, движейки се по булеварда в посока север - юг, преминава на червен светофар и не спира пред пешеходната пътека, при което блъска пострадалия велосипедист Н. Б. Д., който пресича пешеходната пътека на зелен светофар. Вследствие на удара на пострадалия Н. Б. Д. били причинени травматични увреждания: счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Твърди също, че пострадалият претърпял оперативна намеса при престоя си в болнично заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за периода 03.05.2021 - 09.05.2021 г. Бил е на домашно лечение от 10.05.2021 до

10.06.2021 г. и с ЛКК е освободен от учебни занятия за периода от 10.06. до края на учебната година. Отново бил приет за лечение в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в периода от 21.07.2021 - 28.07.2021 г. Свалянето на поставените заключващи винтове било поетапно, като девет месеца след катастрофата на 20.02.22г. ищецът постъпил в болница по спешност за 1 сваляне на поставената игла и лекуване на оток на крака.

Твърди, че в резултат на пътно-транспортното произшествие на пострадалия Н. Б. Д. са причинени неимуществени и имуществени вреди, както следва: причинени болки, страдания , неудобство, физически и психически дискомфорт, стрес, които са пряк резултат от причинените травматични увреждания, посочени по- горе. Фактът, че транспортното произшествие се е случило при пресичане на пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофара, т.е. при спазване на правилата за движение, допълнително му причинявали болки, страдания и стрес. Ищецът бил объркан, несигурен, изпитва страх при пресичане на улицата, тъй като въпреки че е спазил правилата за движение му се е случило подобно произшествие. Чувствал се без вина виновен, в седмиците след катастрофата спял неспокойно, бълнувал и преживявал наново случилото се.

Вследствие на причинените травматични увреждания ищецът бил освободен изцяло от учебни занятия, пропуска изпитите за Национално външно оценяване след седми клас, а оттук възможността да продължи обучението си в по-добро училище и с по-добри възможности. Преустановил активните си спортни занимания.

Всички посочени неимуществени вреди, ищецът оценява на сумата 80 000 лв. Твърди също, че в следствие на произшествието претърпял и имуществени вреди в размер на 1384 лева, за заплатени разходи за лечение и възстановяване.

Ищецът твърди, че за така описаното ПТП било образувано досъдебно производство № 33/2021 г. по описа на с-р „РПТ“ при ОД на МВР - Пловдив, по което Ю. С. М. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал.3, предл. Последно, б.а, предложение 2-ро, вр. ал.1,б.б за това, че като е нарушила правилата за движение по пътищата е причинила средна телесна повреда на Н. Д. и което досъдебно производство е приключило с одобрено от съда Споразумение по НОХД № 20215330208013 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив - XVIII н.св.

Твърди също, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, Ю. С. М. имала валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - полица № ВG 03121000401775, валидна от 02.02.2021 г. до 01.02.2022 г., поради което пред същото било подадено заявление вх. № 005 от 10.01.2022 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП.

С писмо изх. № 00132/08.02.22г. дружеството отказало да изплати претендираните застрахователни обезщетения.

Ето защо, претендира да бъде осъдено ответното застрахователно дружество да изплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, представляващи претърпени болки и страдания, стрес и неудобства, психически и физически дискомфорт, ведно със законна лихва, считано от 10.01.2022г. - датата на Заявлението за 2 изплащане на застрахователното обезщетение до окончателното изплащане на обезщетението, както и обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в размер на 1384 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ангажира писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответното ЗЕАД „Булстрат Виена Иншуранс груп“, със седалище и адрес на управление: град София, пл. Позитано 5, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на произшествието.

Твърди наличието на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от пострадалия велосипедист, който управлявал велосипеда по пешеходната пътека, а не я пресичал пеша, както и бил без светлоотразителни елементи.

Твърди също, че пострадалият не бил пешеходец, а водач на двуколесно превозно средство, в момента на настъпване на удара. Счита също, че майката на малолетното /към момента на ПТП/ пострадало лице Ю. Д. е оставила детето си само да управлява велосипед, без надзор, което следвало да се отчете при постановяване на решението. Според ответното дружество, размерът на исковата претенция била силно завишена. Счита, че претендираната лихва не следва да си присъжда от момента, посочен в исковата молба, който противоречи на чл. 497 от КЗ.

Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приети като писмени доказателства, които не са оспорени от ответника: Констативен протокол за пострадали лица от 03.05.2021 г.;

Протокол № 7818/16.12.2021г. на ПРС - XVIII н.св. по НОХД № 8013/21 г. за одобряване на Споразумение между РП - Пловдив и Ю. С. М.. Приложено е и самото НОХД № 8013/21 г. на РС – Пловдив.

Не се спори между страните, че с влязло в сила Споразумение, одобрено по НОХД № 8013/21 г. на РС – Пловдив, Ю. С. М. ЕГН **********, живуща в ***, е призната за виновна за това, че на 03.05.2021 г. в гр. Пловдив, на бул.

„Коматевско шосе“ пред № 135, при управление на моторно-превозно средство - лек автомобил „Опел Корса“ с регистрационен № ***, нарушила правилата за движение по пътищата – чл.6 от ЗДвП; чл. 20, ал.2 от ЗДвП; чл.166 от същия закон; чл.119, ал.1 от ЗДвП; чл. 31, ал.1 и ал. 7 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Н. Б. Д. ЕГН **********, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица в долната трета и счупване на вътрешния малеол /ставен израстък/ на голямопищялната кост на лявата подбедрица, довели до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период повече от два месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Ю. С. М. и нейната вина.

Относно механизма на настъпване на процесното ПТП по делото са 3 допуснати гласни доказателства.

Свидетелят Д. А. А., е изслушан в открито съдебно заседание, проведено на 28.11.2022 г. и заявява: „Спомням си за ПТП в началото на май 2021 г., не много, но каквото помня. Спомням си, че това дете първо слезе от колелото. Аз бях на барчето отсреща на светофара в деня, в който стана катастрофата. Това се случи в кв.Коматево на пешеходния светофара до училището. Нямах много ясна видимост, в смисъл не съм се заглеждал, но видях... Когато стана катастрофата беше светло, беше сухо.

Колелото се движеше по тротоара от дясната страна, в посока от град Пловдив към с.Първенец. Момчето слезе от колелото точно до светофара, натисна бутона, за да светне зелена светлина за пешеходците, изчака си да светне светлината, качи се пак на колелото и тръгна. Когато той слезе с предната си гума на шосето, беше светнала зелена светлина. Той тръгна на зелено. Кола „Опел Корса“ го удари, но за цвят - не помня, мисля, че беше тъмно зелена, някакъв тъмен цвят. Опелът се движеше в същата посока—от Пловдив за Първенец, не се движеше много бързо, с 40 км/ч горе-долу. В предна дясна част на колата настъпи ударът. При удара момчето изхвърча настрани върху капака. Отскочи не на голямо отстояние от колата, на метър, метър и нещо да е било, не се виждаше много заради колата от това място, на което аз бях, но горе-долу на метър и половина от колата, на около два метра след пешеходната пътека. Той не можеше да се движи, кракът му беше счупен.

Преден десен фар на автомобила беше счупен, бронята мисля, че и тя беше счупена.

Някаква жена управляваше колата. Тя слезе, тя се панира много, стресна се много. Слезе, видя какво стана. Пострадалият беше в съзнание.

Колелото, мисля, че нищо му нямаше, само каплата май беше изкривена малко, не съм обръщал много внимание на колелото.

Не знам, не съм засичал колко време мина от момента, в който пострадалият натисна копчето и след това слезе на пешеходната пътека, почака, изчака си момчето да светне зелено. Не мога да кажа дали внезапно е слязъл на платното, мисля, че не.

В момента на ПТП-то бях точно срещу светофара, има едно заведение, то е на около 2 метра от светофара, самото кафе е на самия светофар. Аз там стоях отвън, светофарът се виждаше. На масите бях, точно до тротоара бях, бях точно срещу момчето. Видях светофара за пешехо;щите, той светна зелено. Всъщност момчето тръгна към мен. Автомобилът имаше спирачен път. Автомобилът беше спрял малко след пешеходната пътека, започна да спира горе-долу в началото на пешеходната пътека, тоест спирачният му път беше около 2 метра. Аз още не съм шофьор. Около 40 км/ч ще е била скоростта на автомобила, не се движеше толкова бързо. Горе-долу разпознавам скоростта на автомобилите, горе-долу знам какво е движение с 40 км/ч. Може и по- малка да е била, чух полицаите отвън, че са я засекли с около 37-38 км/ч. Колата спря непосредствено след пешеходната пътека на 14 2 метра, там беше вече в покой.

Когато момчето пресичаше на зелен светофар, нямаше други хора, които да пресичат с него, той беше сам.

Когато го видях на земята, момчето плачеше, викаше много, плачеше си.

Шофьорката не даде някакво обяснение. Аз видях жената, че си гледа телефона нещо, това по време на движението и може би затова не е видяла момчето. Точно в този момент гледах към светофара, преди удара видях, че жената си гледаше телефона. Преди светофара има на около 10-15 метра завой, там видях жената, тя беше срещу мен. Всичко се вижда, принципно само си завъртам главата и виждам. Според мен жената си гледаше телефона.“

Заявява също: „Когато погледнах към момчето - светофарът беше червен, обърнах се веднага надясно, видях автомобила, погледнах пак към това момчето и тъкмо светна зелено за пешеходци. Това стана примерно за 78 секунди. Видях автомобила на 7-8 секунди преди ПТП. На 7-8 секунди преди ПТП, автомобилът беше на 1,5-2 метра горе-долу, видях как жената си гледа телефона и други хора я видяха, не само аз. Явно по-дълго време си е гледала телефона. Не съм следял автомобила от 15 метра до 5 метра, Реших, че си гледа през цялото време телефона, защото после като погледнах към нея - пак си гледаше телефона. Аз гледах всичко.

В този участък, в който се намира пешеходната пътека с пешеходния светофар, аз съм на кафето, имаше ограда на заведението, която беше пред мен и момче имаше пред мен. Оградата е висока метър и нещо. Виждаше се пътят, светофарът, пешеходната пътека и идващите коли от Пловдив. В тази траектория на погледа ми имаше само едно момче срещу мен.