Решение № 11113 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11113 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110168261 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на [фирма] спрямо В. Д. В. и Л. М. В., а именно всеки един от длъжниците по 1/2 от следните суми: 847,26 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, 119,39 лв.

– обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., 33,12 лв. – главница за такса за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г.

– 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, 6,51 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 10.08.2022 г., въз основа на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 45706/2022 г. по описа на СРС.

С уточнителна молба с вх. № от 16.01.2023 г. е конкретизирано, че иска се да се установи, че всеки един от ответниците дължи на ищеца, както следва: по 423,63 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № *** за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, по 59,69 лв. – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. – 10.08.2022 г., по 16,56 лв. – главница за такса за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.08.2022 г. до окончателното погасяване, по 3,25 лв. – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 10.08.2022 г.

Ищецът [фирма] твърди ответниците да са клиенти на ТЕ. Поддържа, че съгласно 1 общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: [адрес], аб.№ ***, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си задължение, поради което ответниците изпаднали в забава и дължали обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира и суми за такса дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях. Моли за уважаване на претенциите.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Намират претенциите за такса дялово разпределение и обезщетение за забава върху тях за недопустими. Оспорват да са клиенти на топлинна енергия и собственици на процесния имот. Релевират възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Оспорва наличието на действащ договор с топлинен счетоводител. Намират, че сумите за дялово разпределение са определени произволно от ищеца. Оспорват иска за обезщетение за забава по основание и размер и намират, че не са изпаднали в забава. Молят исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с протоколно определение от 20.03.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 45706/2022 г. на СРС, 88 състав, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражения за недължимост са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.12.1990 г., от който се установява, че правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 77, находящ се в [адрес], е придобито от ответниците В. Д. В. и Л. М. В. по силата на описания договор. По делото са представени и множество косвени доказателства във връзка с обстоятелството, че ответникът В. Д. В. е клиент на ТЕ за процесния имот. Представен е и 2 списък на абонатите в процесната етажна собственост, който е подписан от ответника, с който от него е декларирано наличието на отоплителни тела в процесния имот – л. 30, както и протокол за годишен отчет за периода 2020 г. - 2021 г. от третото лице-помагач, които са подписани от клиент – л. 79, като клиент в протоколите е посочен В. Д. В.. Ответникът не е оспорил подписите върху посочените документи.

Предвид представените по делото доказателства съдът намира, че ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните. В тежест на ответниците е да докажат евентуалното разпореждане с правото на собственост върху процесния имот /доколкото е установено при условията на пълно и главно доказване, че същият е придобит от тях през 1990 г./. По делото нито се твърди, нито се представят доказателства ответниците да са се разпоредили с правото на собственост върху процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.

Без значение е и дали ответниците са съпрузи и дали имотът е придобит в режим на СИО. Дори имотът да е придобит по време на брака между ответниците, то според чл. 32, ал.

2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2 СК, като единствено от ищеца зависи дали ще претендира цялата сума спрямо един от тях, общата сума солидарно или общата сума разделно. Солидарността ползва кредитора и само кредиторът може да реши как ще предяви претенцията си - дали солидарно или за част от претенцията си срещу всеки от длъжниците – в случая ищецът е претендира по ½ от дължимите суми спрямо всеки един от ответниците по делото. От събраните по делото доказателства не се установява някой от двамата ответници да притежава повече права от другия в така съществуващата съсобственост върху процесното жилище. Оттук и съдът намира, че именно ответниците са били собственици на процесния имот /всеки от тях на по ½ идеална част от правото на собственост/ в процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма] и ответниците В. Д. В. и Л. М. В., възникнало по силата на индивидуалния договор за покупко-продажба на топлинна енергия, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в [населено място].

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на 3 показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

С определение от 20.03.2023 г. е отделено като безспорно и признато между страните обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е потребена топлинна енергия в размерите, посочени в исковата молба. В случая, при съобразяване на отделеното като безспорно между страните обстоятелство, както и приетите писмени доказателства, включително и тези от третото лице-помагач, съдът намира, че доставеното до процесния имот количество топлинна енергия за периода възлиза на общо 847.26 лв., представляваща сбор между начислената сума по фактури и сумата за доплащане/връщане от/на абоната по изравнителните сметки. Така ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия в размер на 847.26 лв. за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г.