Решение № 856 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20223100100615 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Р. И. Д. с правно основание чл.49, вр.чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение Проф.Д-р Д.Стаматов“ ЕООД да й заплати обезщетение в размер на 200 000 лева за причинените неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, настъпили в следствие на незаконосъобразните действия на служителите на ответника изразяващи се в допусната лекарска грешка при извършване на операция по раждане по метода на „цезарово сечение“ проведена на 24.08.2021г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 24.08.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищцата излага, че на 24.08.2021г. екип от лекари – служители на ответната болница „СБАГАЛ Проф.Д-р Стаматов-Варна“ ЕООД е извършила по спешност операция за родоразрешение по метода „цезарово сечение“, при което е родила здраво и доносено дете.

Посочва, че на третия ден след раждането започнала да се чувства отпаднала, без апетит, без нормална чревна дейност и газоотделяне след операцията, с повръщане. До вечерта състоянието и се влошило до степен, че била в невъзможност да стои изправена. След съобщаване на лекарския екип било проведено медикаментозно лечение – дадени лекарства и включен венозен източник. В този и в следващите дни ищцата била в невъзможност да се грижи за новороденото си бебе. На 29.08.2021г. била изписана от болничното заведение без 1 обаче да бъде в състояние годно за домашен престой – с повръщане, силни болки в корема и без газоотделяне.

Твърди, че при първото посещение в болницата след изписването й била направена ренгенова снимка, констатирала наличието на въздушни балони в корема й, но въпреки това след преглед при д-р С. С. – оператор при раждането й, била насочена към гастроентеролог.

В следващите 4 дни били правени клизми на ищцата и прилагани системи с „нивалин“. На 05.09.2022г. състоянието на ищцата се усложнило, което наложило да бъде повикан екип на Спешна помощ, който я транспортирал до спешното отделение в МБАЛ „Св.Анна“1 гр.Варна. Направени били изследвания на ищцата, от където уведомили ответната болница за настаняването на техния пациент. На 06.09.2021г. била извършена по спешност оперативна интервенция на ищцата, като в издадения оперативен протокол било отразено, че в коремната кухина на пациентката е била намерена чревна бримка заклещена във вътрешния джоб на коремната стена. В този участък били открити два шева, в които е попаднала стената на тънкото черво довело до фиксация на фасцията. При операцията били евакуирани 4 литра застойни чревни материи. След престой в МБАЛ „Св.Анна-Варна“, на 11.09.2021г. ищцата била изписана с подобрение.

Ищцата твърди, че при извършването на операцията по метода „цезарово сечение“ в „СБАГАЛ Проф.Д-р Стаматов-Варна“ ЕООД екипът от лекари начело с д-р С. С. са допуснали грешка изразяваща се в недопустимо зашиване на част от тънкото черво за коремната кухина, в следствие на което е последвал „илеус“ довел до застрашаване на живота и здравето й. Твърди също, че лекари от ответната болница са бездействали и в следоперативния период на ищцата, като не са предприели адекватно за влошаващото й се състояние лечение. Излага, че след оперативното раждане е преживяла множество болки и страдания, многократно са извършвани различни интервенции – преливания, клизми, включително и втора операция, развила е психологически стрес, тревожност и паника.

Предвид прилаганите медикаменти и повторната оперативна интервенция не е успяла да кърми детето си. Коремът й е обезобразен и изпитва неудобство и срам пред децата и партньора си. Развила е чувство за несигурност и недоверие към лекарското съсловие.

Счита, че е налице пряка причинно-следствена връзка между противоправните действия и бездействия на служителите на ответника и причинените й болки и страдания. Моли съда да уважи предявеният иск като присъди в нейна полза претендираното обезщетение от 200 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 24.08.2021г. до окончателното и изплащане. Претендират и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Специализирана болница по акушерство и гинекология за активно лечение проф.д-р Д.Стаматов-Варна“ ЕООД е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за неоснователност на предявеният иск.

Твърди, че методът „цезарово сечение“ е избран за раждането на ищцата на 24.08.2021г. по медицински показатели, а именно – започнал родов процес – 5 см. разкритие, шеста поред бременност с три аборта, две предхождащи раждания по метода „цезарово сечение“. Сформиран е незабавно екип начело с д-р С. С., която е извършила операция с продължителност около 2 часа, при обичайна продължителност от около 40 минути.

Посочва, че операцията е извършена по спешност, без да е правена предварително клизма; при операцията са установени множество сраствания в коремната кухина следствие от предишни оперативни интервенции, което е изисквало особена прецизност при извършване на разрезите; налице са били трудности при екстракцията на плода, а това е довело и до трудности при последващото възстановяване на матката. Не оспорва, че в края на операцията, при затварянето на корема са направени два по-дълбоки шева, които случайно са захванали и част от тънкото черво – констатация отразени при последващата операция в МБАЛ „Св.Анна-Варна“. Твърди се, че по време на операцията по родоразрешението и в следоперативния период за ищцата са полагани всички необходими грижи – проведена е била в реанимация с интензивно наблюдение, назначени са били медикаментозни терапии със спазмолитици и антибиотоична профилактика и др.; провеждани са регулярни визитации, като е констатирано добро общо състояние на ищцата, афебрилност и спокоен оперативен шев; уриноотделяне, но без дефекация. Едва на следобедната визитация на 27.08.2021г. лекарят е отразил, че пациентката се оплаква от болки и повръщане, във връзка с което е назначено терапия с деган и серум глюкозе; До края на деня са назначени вливания, обезболяващи и лекарства за стимулиране на червата /нивалин, папаверин и 2 атропин/. На 28.08.2021г. и на 29.08.2021г. след проведени визитации е отразено, че пациентката се намира в добро общо състояние, афебрилна, с контрахирана матка, уринирала и отделила газове, след което е изписана от болничното заведение.

Посочва, че ищцата е посетила болницата на 01.09.2021г., когато е направен преглед от д-р С., констатирано е, че ищцата се оплаква от силни болки, повръщане и запек с вяла перисталтика и силно раздути чревни бримки. Насочена е към консулт с хирург и образна графия на корем. При последващ преглед на 04.09.2019г. в ответната болница е дадено заключение, че пациентката не страда от усложнение с акушеро –гиникологичен характер и е насочена за болнична помощ в коремна хирургия. Твърди, че констатираното захващане на чревната бримка с конеца при затваряне на коремната кухина след операцията по раждането е случайно събитие настъпило в следствие на това, че ищцата не е била подготвена за операцията /клизма, прием на лаксативни средства/, поради спешността на провеждането й.

Неизчистването на чревното съдържимо е довело до напрягане и раздуване на чревните бримки, до ограничаване на оперативното поле при извършване на секциото и необходимост от допълнителна релаксация поискана от д-р С. при извършване на операцията. Оспорват се твърденията, че ищцата е била изписана от лечебното заведение преди да е отделила газове и преди да е дефекирала, както и че видимите части на корема и са били обезобразени.

Твърди се, че ищцата е подписала информирано съгласие касателно 3 оперативните белези след операцията, като такива са били налице и в следствие на предходните две оперативни раждания.

Оспорват се твърденията на ищцата, че изпитва болки и стрес във връзка с претърпяната коремна операция, като считат, че същите са напълно преодолени и без поражения на психиката й. Твърдят, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат, като въпреки констатираният илеус след образното изследване направено на 01.09.2021г. същата не се е явила за приемане в МБАЛ „Св.Анна-Варна“, а също и че въпреки насочването за прием в отделението по коремна хирургия на 04.09.2021г. същата не се е явила за приемане, а се е прибрала и това е наложило приемът и по спешност 24 часа по-късно. Счита се, че ищцата не е провела правилно лечение на оперативната рана, което е довело до бавното й възстановяване, както и че ако бе провела консервативно третиране на цикатрикса щеше да се подобри неговият вид. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен поради липса на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а в евентуалност – при извод за основателност – да бъде намален размерът на обезщетението за претендираните неимуществени вреди.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от третото лице – помагач на ответника - ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на вина и противоправност в действията на лекарите водили операцията по раждане на ищцата в „СБАГАЛ Проф.Д-р Стаматов-Варна“ ЕООД, тъй като действията им са били съобразени с нормативните изисквания и правилата на добрата медицинска практика по акушерство и гинекология, поради което счита, че ответната болница не носи отговорност за техни увреждащи действия. Счита, че настъпилото при ищцата усложнение се дължи на собственото й поведение /съпричиняване/, тъй като същата се е явила за раждане в болницата 8 часа след започване на родовата дейност, с което е поставила екипът на д-р С. С. в невъзможност да приложи лаксативи и очистителни клизми, както и да проконтролира приемът на вода и храна в последните 12 часа преди операцията.

Посочва, че именно това е довело до захващането с оперативния шев на нерелаксираните чревни бримки, които са се движили в стомаха й непредвидимо и непреодолимо. Счита също, че е налице съпричиняване на вредата и поради факта, че въпреки насочването й за прием в хирургично отделение на 04.09.2021г. в МБАЛ „Св.АннаВарна“, ищцата не се е явила за приемане, а се е прибрала у дома си. Отделно от това 3 посочва, че е налице и забавяне на МБАЛ „Св.АннаВарна“по прием на ищцата, след като при ренгеновото изследване на Р. Д. от 01.09.2021г. е констатиран илеус. Излага, че ищцата е била уведомена с подписването на информирано съгласие с всички рискове при провеждане на операцията по раждането. Оспорва твърденията на ищцата, че в следствие на операцията по повод илеуса коремът и е бил обезобразен, като посочва, че преди нея в претърпяла други коремни операции по повод раждане чрез цезарово сечение. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение в случай на наличие на предпоставки за уважаване на иска. 4 Писмен отговор е депозиран и от третото лице –помагач на ответника – С. О. С..

Заявява становище за неоснователност на предявеният деликтен иск на ищцата – по основание и по размер.

Не оспорва, че към 24.08.2021г. е работила по трудово правоотношение към „СБАГАЛ Проф.Д-р Стаматов-Варна“ ЕООД като в този ден е била дежурна в „Родилно отделение“ на СБАГАЛ-Варна. Посочва, че на същия ден през деня ищцата постъпва в болницата с болки в корема и контракции. След извършен преглед е насочена за хоспитализация, тъй като е в термин, която пациентката отказва и си тръгва. Към 19:50 часа се връща в отделението, когато е констатирано, че раждането е в ход, приета е и са извършени всички необходими изследвания, включително ултра звукова диагностика на плода и гинекологичен преглед. При извършването на оперативната интервенция с оглед минимизиране на кръвозагуба, екипът следвало да приключи своевременно и да затвори коремната кухина бързо и прецизно. Извършването на вътрешните шевове, които следвало да бъдат изключително прецизни, не се състояло по този начин, поради „загрубяването“ на участъка, който бил опериран неколкократно по повод предишни оперативни раждания на ищцата. Посочва, че именно получилите се сраствания в коремната кухина /адхезивен синдром/, както и силно напрегнатите и черва /пълни с газове и храна/ са основната причина зА.ентуалното захващане с шев на същите. Твърди, че целият последващ престой на ищцата в болницата след раждането е проведен по правилата на добрата медицинска практика – първо е била приведена в интензивно отделение, след което в стая в родилното отделение, където е била под ежедневен лекарски контрол до изписването й. Състоянието й било задоволително, като едва в последните дни и имала оплаквания от болки в корема и гадене.