Определение № 1013 от 09.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1013 гр. София, 09.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20228002104763 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. К. П., чрез адв. Р. М., срещу въззивно решение № 172 от 02.08.2022 г. по в. гр. д. № 206/2022 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 97 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 78/2022 г. на Районен съд – Козлодуй и като краен резултат са отхвърлени предявените от С. К. П. обективно съединени искове по чл.

344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ против „Енергоремонт – Козлодуй“ ЕООД за отмяна на заповед № 5/17.01.2022 г. на работодателя, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратено трудовото му правоотношение и признаване на уволнението за незаконно; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „монтьор-то“ в ответното дружество и за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останал без работа от 17.01.2022 г. до 17.07.2022 г. в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2022 г.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ „Чия е доказателствената тежест в процеса за установяване не/законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание на работник по КТ?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 310/04.11.2014 г. по гр. д. № 795/2014 г. на IV г.о. и решение № 216/20.09.2016 г. по гр. д. № 1036/2016 г. на IV г.о.; 2/ „Допуска ли ГПК практика, при която съдът да заменя установени факти с фикции, за да обоснове 1 законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание на работник, извън сроковете по чл. 194 КТ?“ – касаторът се позовава на решение № 209/21.09.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г. на III г.о. на ВКС.

Ответната страна по жалбата „Енергоремонт – Козлодуй“ ЕООД, чрез адв. А. М., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният състав е възприел изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и е изложил собствени мотиви за неоснователност на предявените обективно кумулативно съединени трудови искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

Съдът е посочил, че едва в представената пред въззивната инстанция писмена защита от процесуалния представител на ищеца се излагат съображения, че наложеното наказание било незаконосъобразно, тъй като е наложено извън императивния двумесечен срок от откриване на нарушенията, визирани в оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка е намерил за недопустимо едва с писмената защита пред въззивната инстанция да се навеждат нови доводи за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, тъй като по този начин ответникът не е могъл да организира защита си по отношение на тези твърдения, предвид и възможностите за удължаване на срока по чл. 194, ал. 1 КТ на основание чл. 194, ал. 3 КТ. Въпреки това е приел, че и от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че работодателят е упражнил субективното потестативно право да наложи дисциплинарно наказание в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ преди да е изтекъл двумесечния срок от узнаването. Счел е, че работодателят е осъществил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание с процесната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена лично на ищеца на 17.01.2022 г. в императивните за това срокове, а от друга страна и е осигурил възможност на работника да организира защитата си срещу последното. Въззивната инстанция е приела, че двумесечният срок не е започнал да тече както П. твърди нито от 05.11.2022 г., нито от 15.11.2021 г. Отчела е, че правото на дисциплинарно наказване принадлежи единствено на субекта на дисциплинарната власт и откриване на нарушението означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци.

Подчертано е също, че узнаването на тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за налагане на наказанията са започнали да текат. С оглед намиращите се по делото доказателства за начална дата на узнаването от работодателя за извършването на нарушенията на трудовата дисциплина от ищеца, въззивният съд е приел датата 19.11.2021 г., отразена в протокол за проведена работна среща, в присъствието 2 на инж. С. П. – оперативен директор, упълномощен от управителя на „Енергоремонт Козлодуй“ ЕООД да сключва трудови договори, да ги променя и прекратява. Видно от отразеното в протокола на срещата е присъствал С. П. и тогава са изискани и обяснения от ищеца преди налагане на дисциплинарното наказание. На тази среща било взето и решение ищецът в срок до 22.11.2021 г. да даде писмени обяснения. От протокол от проведена работна среща, относно нарушаване на трудовата дисциплина от 22.11.2021 г. на „Енергоремонт Козлодуй“ ЕООД съдът е установил, че е констатирано, че П. не е представил, изисканите му обяснения.

При тези данни въззивният състав е намерил, че процесната заповед е издадена от С. П. – оперативен директор в „Енергоремонт-Козлодуй"“ ЕООД, упълномощен с нотариално заверено на 23.08.2021 г. пълномощно, от Д. С. в качеството му на управител на дружеството - следователно уволнението е извършено от упълномощено за това лице.

Отбелязал е също, че съгласно приложената длъжностна характеристика към трудовия договор на ищеца, работното му време е било на седем часов работен ден, за времето от 08:00 ч. до 16:00 ч., а съгласно Заповед №АД 45 от 10.02.2021 г. на ответното дружество, всеки служител е длъжен между 07:45 ч. и 08:00 ч. да се отчете на арката при влизане в база на дружеството, както и при приключване на работното време, както и че всеки служител е длъжен при всяко напускане на работното място и придвижване извън базата, отново да се отчете при влизане и излизане. Посочено е, че ищецът е запознат с изискванията и задълженията му, произтичащи от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност, Правилник за вътрешния трудов ред и със структурата на интегрирана система за управление, видно от събраните по делото доказателства.

От анализа на разпита на свидетелите, извършен от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е стигнала до извода, че ищецът е извършил посочените в чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от КТ нарушения на трудовата дисциплина, а именно преждевременно напускане на работа и неявяване на работа на посочените в уволнителната заповед дати. Посочил е още, че работодателят носи доказателствената тежест относно всички обстоятелствата, които обуславят законността на извършеното уволнение, включително че са били налице всички факти, обуславящи наличието на хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 10, вр. чл.

190, ал. 1, т. 1 КТ, а именно извършени от ищеца три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, както и че заповедта за уволнение е мотивирана. Ответникът също така следва да докаже, че заповедта за уволнение е издадена от упълномощено затова лице, както и че преди налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, са изискани обяснения от работника.

Въззивният съд е намерил, че описаните нарушения в атакуваната заповед за уволнение позволяват на ищеца да узнае в какво нарушение на трудовата дисциплина е уличен от работодателя. В хода на дисциплинарното производство не е бил нарушен чл. 193 от КТ, доколкото са били изискани обяснения от работника по законовия ред за конкретните нарушения, описани в заповедта за прекратяване на трудовия му договор. Ясно са били посочени датите, за които е констатирано от работодателя отсъствие на работника от 3 работното му място и именно за тези дати са му изискани обяснения, като е налице пълна идентичност на същите с посочените в уволнителната заповед подложена на съдебен контрол. В тази връзка е приел, че не е нарушено императивното изискване, заложено от законодателя в чл. 193, ал. 1 от КТ към работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Въззивният състав се е основал на константна практиката на ВКС, че в заповедта за дисциплинарно уволнение следва да се посочи датата на извършване на нарушението или период, в случай, че нарушението/нарушенията не са извършени на една и съща дата. Констатирал е обаче, че работодателят няма задължение и не следва да му се вменява посочването и на точно определен час на извършване на нарушението/нарушенията, тъй като такова изискване не е изрично предвидено в закона. В тази връзка е обобщил, че неявяването на работа, за да е установено, не е необходимо да се конкретизира като часове, а само дати, което било сторено от работодателя.

Решаващият състав е приел още, че заповедта за уволнение съдържа изискуемото от чл. 195, ал. 1 от КТ съдържание, същата е мотивирана и разбираема, като позволява на ищеца да разбере причината, поради която трудовото му правоотношение е прекратено. В нея ясно са посочени нарушителят, нарушенията и кога са извършени, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, включително че са били налице всички факти, обуславящи наличието на хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 1, пр. 2 и пр. 3, т. 10, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ, а именно извършени от ищеца три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час. Посочил е също, че атакуваната заповед е отбелязано, че дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищеца се налага на основание чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ – за три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, без да е посочена т. 2, която предвижда неявяване на работа в два последователни работни дни. В случая по делото били установени преждевременни напускания на работа от ищеца на 19.10.2021 г. в 11: 28:

36 ч.; на 20.10.2021 г. в 14: 04: 48 ч.; на 21.10.2021 г. в 14: 21: 23 ч. и на 22.10.2021 г. в 08: 42:

30 ч., всички в един календарен месец - месец октомври 2021 г. и всяко не по-малко от 1 час, доколкото краят на работния му ден е настъпвал в 16:00 часа, а също така и неявяването му на работа на 05.10.2021 г.; 06.10.2021 г. и 11.10.2021 г., тъй като няма регистрирани вход и изход в работно време и от двете системи - тази на „Енергоремонт – Козлодуй“ ЕООД и тази на „АЕЦ Козлодуй“, които обстоятелства ответникът ясно и разбираемо е описал в заповедта за уволнение. Тези отсъствия на 05.10.2021 г. и 06.10.2021 г. са в два последователни работни дни, като били реализирани, без знанието и съгласието на прекия ръководител на П.. Дори в заповедта да не е посочена точната законова разпоредба, която е нарушена, а именно чл. 190, ал. 1, т. 2, изискваща неявяване на работа в два последователни работни дни, то съдът е намерил, че ясното описание на извършеното от ищеца нарушение в два последователни работни дни на 05.10.2021 г. и 06.10.2021 г. е напълно достатъчно да обоснове неговото наличие и възможността на работника да разбере същото.