Решение № 718 от 16.06.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. С.а

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно гражданско дело № 20233100500780 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №11987/15.02.2023г. от В. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **** и по въззивна жалба вх. №11990/15.02.2023г. от З. П. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **** срещу решение №165/17.01.2023г., постановено по гр. дело №20213110112627/2021г. по описа на ВРС, в частите, с които са осъдени всеки един от въззивниците да заплатят на „Красиди 2011“ ЕООД, ЕИК 201538484, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.

„Синчец“ № 18, ет. 2, ап. 4, сумата от по 3636,95 лв., представляваща 1/3 от стойността на извършените от ищеца подобрения в имота на ответниците с административен адрес: *****, съобразно квотата му в правото на собственост върху същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В жалбите е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен въззивниците 1 считат решаващият извод на съда, че предявеният иск не е погасен по давност, поради това, че началният момент е от тяхното заплащане на дружеството - изпълнител. Подобренията са извършени в началото на 2016г.

Погасителната давност за претенции по чл.59 от ЗЗД е започнала да тече преди 01.08.2016г. /датата на сключване на договора за наем/. Вземането за подобренията е станало изискуемо с тяхното извършване, поради което пет годишната давност е изтекла преди подаване на исковата молба – 12.05.2021г.

Въвеждат се възражения, че сградата е била стара и подлежала на събаряне, поради което сторените подобрения ще оскъпят тази дейност.

На следващо място се обосновава, че неправилно при определяне на стойността на подобренията в общ размер от 10910.84лв. стойността на позиции, които представляват движими вещи и могат да се отделят от основната вещ, без съществено да я повредят.

Изложени са подробни съображения за това, че следва да се кредитира заключението на първоначалната техническа експертиза, като са изброени позициите от движими вещи, които следва да бъдат приспаднати.

Неправилно съдът е присъдил законната лихва върху цялата сума считано от исковата молба. Искът е бил предявен за сумата от 300.00лв. и в последствие изменен за сумата от 6015.67лв. с определение от 11.05.2022г.

Въззивниците молят съдът да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло или в условие на евентуалност за разликата над 772.26лв. до пълния предявен размер.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбите „Красиди 2011“ ЕООД, в който излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение. За неоснователно се счита възражението, че исковете са погасени по давност.

Петгодишната давност е започнала да тече от плащане на подобренията, а не от тяхното извършване. Отделно от това съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение давностните срокове спират да текат.

2

За ирелевантни и недоказани се считат възраженията на въззивника, че сградата подлежи на събаряне.

По изложените съображения въззиваемата първоинстанционното решение да бъде потвърдено. страна моли

Постъпили са и отговори от В. К. и З. Х., в които застъпват становище за основателност на подадените въззивни жалби, със съображения изложени в тях.

В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Красиди 2011“ ЕООД срещу З. П. Х. частичен иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на сумата 300.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение цялото в размер 6015.67лв. за извършените от ищеца строително ремонтни работи в имота на ответника с административен адрес: *****, включващи почистване на двор, изхвърляне на отпадъци, полагане на тротоарни плочки, изграждане и монтаж на линеен блок, изграждане на дървена конструкция /малък навес/, шпакловка, поставяне на улуци, скоби и водоустойчиви тръби, възстановяване и изграждане на тухлена стена, полагане на бетон и мита мозайка, изграждане на електрическо табло и окабеляване, мазилка и шпакловка на вход, изграждане на голям навес, изграждане на склад и прозорче в миялното, дървена конструкция пергола считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, в условие на евентуалност иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 300.00лв., представляваща 1/3 от стойността на извършените от ищеца подобрения в имота на ответниците с административен адрес: *****, съобразно квотата му в правото на собственост върху същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението 3 и срещу В. Г. К. иск с правно основание чл.61, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 300.00лв., представляваща 1/3 от стойността на извършените от ищеца подобрения в имота на ответниците с административен адрес: *****, съобразно квотата му в правото на собственост върху същия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ответниците, в качеството им наемодатели и ищецът, като наемател е сключен договор за наем от 01.08.2016г., съгласно който е предоставен за временно и възмездно ползване идеална част от сутеренен етаж и реална част от дворното място, находящо се в ****, съставляващо ПИ с идентификатор с №****.

Твърди се, че ответникът З. Х. е възложил на ищеца да извърши строително ремонтни работи в дворното място - почистване на двор, изхвърляне на отпадъци, полагане на тротоарни плочки, изграждане и монтаж на линеен блок, изграждане на дървена конструкция /малък навес/, шпакловка, поставяне на улуци, скоби и водоустойчиви тръби, възстановяване и изграждане на тухлена стена, полагане на бетон и мита мозайка, изграждане на електрическо табло и окабеляване, мазилка и шпакловка на вход, изграждане на голям навес, изграждане на склад и прозорче в миялното, дървена конструкция - пергола. За осъществяване на СМР – тата ищецът наел подизпълнител, като сключил два договора от 28.03.2016г. и 10.10.2016г., като по първия заплатил сумата от 4805.лв. за труд и 3000.00лв. по втория. Допълнително закупил материали за сумата от 6758.00лв.

Излага се, че ответникът Х. не заплатил уговореното възнаграждение.

В условие на евентуалност и по предявения иск срещу ответника В. К. ищецът твърди, че извършените работи, представляват подобрения в имота на ответниците, които са собственици на 2/3 от същия. Те са извършени с тяхно знание и без противопоставяне, в това число и от останалите двама съсобственици Р. Б. и И. Б.. Останалите двама съсобственици са признали подобренията и са заплатили тяхната припадаща се 1/3 част.

Ответниците не платили въпреки отправената покана, поради което се моли за тяхното осъждане.

4

По делото е постъпил отговор от ответниците в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорват предявените искове. Оспорва се твърдението между ищецът и ответникът Х. да има договор за възлагане за извършване на работа.

По отношение на другите искове се излага, че извършените подобрения, че съгласно чл.9 от договора са за сметка на наемателя и само след предварителното съгласие на наемодателя. Оспорва се обстоятелството двамата ответници да са давали съгласие за извършването на тези подобрения, а и такива не са осъществени.

Правят възражение за изтекла погасителна давност за подобренията по договор от 28.03.2016г. и РКО от 20.04.2016г.

По изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

С определение от 11.05.2022г. е допуснато изменение на исковите претенции, като същите да се считат за предявени за сумата от 6015.67лв.

С протоколно определение 14.12.2022г. е прекратено производството по реда на чл.232 от ГПК, поради частично оттегляне на претенциите за разликата над 5066.67 лв. до 6015.67лв.

Решение

№165/17.01.2023г., постановено по гр. дело

№20213110112627/2021г. по описа на ВРС е влязло в законна сила, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Красиди 2011“ ЕООД срещу З. П. Х. частичен иск с правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на сумата 300.00 лв., представляваща неплатено възнаграждение цялото в размер 6015.67лв. за извършените от ищеца строително ремонтни работи в имота на ответника с административен адрес:

*****, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на подобренията срещу двамата ответници за разликата над 3636.95лв. до пълния поддържан размер от 5066.67лв.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Настоящата инстанция намира, че предявените искове намират своето правно основание в чл.61, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 5

149/68г., ОСГК в случаите когато се касае за подобрения извършени в чужд имот, от лице, което не е владелец и не се намира в договорни отношения със собственика на имота, за извършването на тези подобрения, правата на това лице трябва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие /със знанието и без противопоставянето на собственика/ и за неоснователното обогатяване /при изричното противопоставяне на собственика.

В случая се твърди по двата иска, че подобренията са извършени със знанието и без противопоставянето на собствениците и в интерес на ищеца, с оглед възможността от ползването им.

Първоинстационното решение е допустимо, макар и в него да е посочена погрешна правна квалификация, тази на чл.59 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по всички факти, обуславящи фактическия състав. Тежестта на доказване по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК е разпределена правилно, поради което и не се е наложило даване на нови указания в тази връзка.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.61, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.60 от ЗЗД който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме. Съответно в чл.61, ал.1 от ЗЗД е разписано, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им. Според ал.2 на коментираната разпоредба ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.

При така очертаната правна рамка и с оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че процесното дворно място, находящо се в **** е съсобствено при квоти 1/3 ид.ч. за Р. Б. и Н. М. и 2/3 ид.ч. за въззивниците З. Х. и В. К., съгласно протокол за доброволна делба от 19.07.1985г.