Решение № 978 от 24.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20264430100754 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422,ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №*** г. на З.Е.А. срещу К. О. К., за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от *** лв. главница, представляваща четвърта вноска по споразумение от *** г., *** лв. мораторна лихва за периода от *** г. до *** г. върху главницата по трета вноска от споразумение от *** г.;

*** лв. мораторна лихва за периода от *** г. до *** г., върху главницата, представляваща четвърта вноска от споразумение от *** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№*** г. на СРС.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключено споразумение от *** г., с което са уредени отношенията във връзка с непогасено парично задължение на ответника, като е предвидено разсрочено плащане на задължението на равни месечни вноски, всяка от които в размер на *** лв., с изключение на последната. Първата вноска по споразумението била дължима на *** г., а всяка следваща до 15-то число на всеки пореден месец, следващ този, за който е била дължима първата вноска. На *** г. ответникът погасил частично първата вноска по споразумението, изплащайки *** лв., а за остатъка от *** лв. било образувано ч.гр.д.

№41526/2025 г. на СРС. Втората вноска се сочи, че е предмет на ч.гр.д.№ *** г. на СРС. На *** и *** г. настъпили падежите на трета и четвърта вноска по споразумението в общ размер на *** лв., които към момента не били платени. Поради това ищецът счита, че има правен интерес и претендира обезщетение за забава съгласно чл. 86,ал.1 ЗЗД за периодите от *** г. до *** г., респ. датата на подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди още, че е подал заявление по което е образувано ч.гр.д.№*** г. на СРС, по което постъпило възражение и по указания на съда подава исковата молба. Моли предявените искове да бъдат уважени и претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба със становище за неоснователност на предявените искове, тъй като са предявени срещу физическо 1 лице К. О. К. на осн. нотариално заверено споразумение от *** г., в което лицето се е подписало не в лично качество, а като регионален застрахователен представител – А.П.*, т.е. като служител на З.Е.И.А.. Ответникът твърди, че е бил служител в ищцовото дружество до *** г., когато трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ, със заповед *** г. От съдържанието на споразумението не ставало ясно как е пресметнат механизма на задължението, как се образува крайната сума и от какво произхожда тя.

В с.з. ищецът не се явява, но поддържа исковата молба и претендира разноски, претендира разноски според представения списък по чл. 80 и ГПК и релевира възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.

В с.з. ответникът не се явява, но поддържа отговора на исковата молба, като посочва, че искът е предявен срещу физическото лице, което не е материално легитимирано, тъй като споразумението е подписано в качеството на регионален застрахователен представител, т.е. служител на ищцовото дружество. Претендира разноски и релевира възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

По заявление от *** г. на ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.№ *** по описа на СРС, като е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № *** / *** г., с която ответникът е осъден да заплати сумите, предмет на исковата молба. С разпореждане от *** г. е указано на заявителя на осн. чл. 415, ал.1,т.1 ГПК да предяви искова молба. Исковата молба е входирана на *** г.

От трудов договор №4***.***8 г. се установява, че от ******8 г. на осн. чл. 70 вр. чл. 67,ал.1,т.1 КТ е възникнало трудовоправоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът заемал длъжност специалист застрахователна дейност на осем часов работен ден.

Видно от документа по чл.417,т.3 ГПК – споразумение от *** г., е че е сключено между ищцовото дружество като застраховател, и К. О. К. в качеството му на регионален застрахователен представител, по силата на което се признава, че РЗП има непогасено задължение към застрахователя в размер на *** лв.. Съгласно чл.3,ал.1 РЗП се задължава да преведе общодължимата сума за период от седем години и осем месеца, на равни месечни вноски, всяка в размер на *** лв. с изкл. на последната, която е в размер на *** лв., в срок до 15-то число на всеки календарен месец. Първата вноска се дължи до *** г. на посочената в споразумението банкова сметка. Видно от споразумението е още, че е издаден изпълнителен лист на *** г., *** г., *** г.

Съгласно Анекс №1 към споразумение от *** г., страните по делото декларират, че ищецът към *** г. има вземане от *** лв. С чл. 2 от анекса страните се споразумели да бъде извършено прихващане с описаните в чл. 1 суми, като след извършване на прихващането, задължението на застрахователя се погасява изцяло, а задължението на РЗП остава дължимо за сумата от *** лв.

С допълнително споразумение от *** г. е променена длъжността по НКПД на Регионален застрахователен представител считано от ***.

Със Заповед *** г. н З.Е.А. е прекратено трудовото правоотношение с ответника, заемаш длъжност регионален застрахователен представител, считано от *** г.

На *** г. ответникът К. К. получил предизвестие от ищцовото дружество за съкращаване на щат от предприятието и за прекратяване на трудовото правоотношение в качеството му на регионален застрахователен представител, с изтичане на 30-дневния срок на предизвестието.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно осн. чл.422,ал.1,вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК вр. чл.

79,ал.1,пр.1 вр. чл. 240,ал.1 ЗЗД и искове с правно осн. чл. 422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, за изпълнение на договорено парично задължение за заплащане на паричен дълг, който е процесуално допустим, съответно за заплащане на обезщетение за забава, произтичащи от споразумение с нотариална заверка на подписите – чл.417,т.3 ГПК.

Предявения от ищеца по реда на чл. 422 ГПК иск не е по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липси, причинени при отчетническа дейност, а е с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД – за изпълнение на задължение по договор за спогодба. Искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за имуществена отговорност на работника и в това производство се установяват видът, размерът на вредите и качеството на отчетник на служителя. Когато отчетникът е признал съществуването на липсите и е сключил договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, с който се е задължил да заплати парични суми в определен срок, то задължението му вече произтича от договор за спогодба; кредиторът има правото да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал.1, т. 3 ГПК, а при постъпило възражение да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК, както е процедирано в конкретния случай. Когато работникът не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да заяви вземането си по реда на заповедното производство, а в случаите, когато спогодбата е с нотариална заверка на подписите на страните - по реда на чл. 418 ГПК, като при подадено от длъжника възражение, претенцията за имуществена отговорност се разрешава по общия исков ред чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, т.е. в спорно исково производство, в което подписалият споразумението може да въведе всички възражения за валидността му./Определение 27.03..2017 г. по к.т.д. №60222/2016 г./ Ако работникът/служителят не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да претендира вземането си по съдебен ред, като в исковото производство подписалият споразумението длъжник може да въведе всички възражения за валидността му. Споразумението е договор (чл. 365 ЗЗД) и не може да противоречи на закона, да го заобикаля, или да нарушава добрите нрави, което би довело до нищожността му.

В конкретния случай не се констатира на пръв поглед от споразумението и доказателствата по делото основание за нищожност, доколкото е спазена предвидената в чл.417, т.3 ГПК форма, и между страните не е спорно, че е постигнато съгласие за сключването на спогодбата, съответно анекса към него.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение, породено от приложения документ по чл.417,т.3 ГПК – споразумение от *** г. с нотариална заверка на подписите, който е редовен от външна страна – съдържа съответните реквизити и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане. Със сключеното между изпълняващия отчетнически функции работник и работодателя споразумение за уреждане на парични отношения във връзка с констатирани липси не е нищожно, тъй като в КТ няма забрана страните да уредят отношенията си доброволно/ Решение № *** от *** г. по гр.д. № ***/***9 г. ІІІ г.о. ВКС/. С представеното споразумение от една страна ответникът признава своя дълг, възникнал в качеството му на РЗП, каквато отговорност служителите носят по чл. 207 КТ, а от друга, е сключил договор, с който е уредил начина по който да изплати паричното задължение към работодателя.

Обстоятелството, че ответникът е уволнен, съответно правоотношение е прекратено 3 считано от *** г., не изключва отговорността му по споразумението от *** г., поради което е пасивно материалноправно отговорен.

Падежът на разсроченото задължение е 15-то число на всеки календарен месец, като първа вноска е станал изискуема на *** г., респ. ищецът признава, че е частично заплатена. С оглед на това, претендираното парично задължение за трета и четвърта вноска по споразумението, е станало изискуемо на *** и *** г.. Размерът също се установява от представеното споразумение по *** лв. на месец. Ответникът не е доказал в условията на пълно и главно доказване плащането, поради което предявеният установителен иск с правно осн. чл.422,ал.1,вр.чл.415,т.1 ГПК вр. чл.

79,ал.1 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за сумата от *** евро, представляваща сбор от трета и четвърта парична вноска по споразумение от *** г. Признанието на ответника обективирано в споразумението и анекса към него, съответно плащане на част от първа вноска, съдът цени на осн. чл. 175 ГПК наред с всички останали доказателствени средства, като допълнителен аргумент за основателност на главния иск.

С настъпване на изискуемостта на паричните задължение за трета и четвърта вноска /*** и 15.09/, период до който задължението следва да се изпълни е точно определен съгласно чл.84 ЗЗД, поради което ответникът е изпаднал в забава за периода от *** г. върху паричното задължение за трета вноска в размер на ** евро, съответно от *** г. върху паричното задължение за четвърта вноска, също в размер на ** евро.

По тези съображения, предявените искове по чл. 86 ЗЗД са доказани по основание и частично по размер. Първият иск е доказан до размера от ** евро, изчислен с помощта на ел. калкулатор за лихви на осн. чл. 161 ГПК, като за горницата до пълно предявения размер – ** евро, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Вторият иск по чл. 86 ЗЗД е доказан до размера от *** евро, поради което и с оглед принципа, регламентиран в чл.6,ал.2 ГПК е изцяло основателен за сумата от *** евро.

При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 и 3 ГПК, всяка от страните следва да заплати сторените от насрещната страна разноски, съразмерно уважената част от исковете. Така, ответникът следва да заплати *** евро държавна такса за исковото производство и *** юрк. Възнаграждение, определено съгласно чл. 78,ал.6 ГПК, както и *** евро юрк. Възнаграждение и *** евро държавна такса за заповедно производство. С оглед отхвърлената част от исковите претенции, ищецът следва да заплати на ответника, сторените от него разноски за адв. възнаграждение, доказани по основание и размер, а именно сумата от *** евро цента.