Решение № 1508 от 15.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1508 гр. Плевен, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20264430101686 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Н. Г. Х. от гр. П. против „М.“ АД гр. С.. В молбата се твърди, че твърди, че на *** год. между „М." АД- заемодател, от една страна, и Н. Г. Х.- заемател, от друга, е подписан договор за потребителски кредит с ид. № ***. Твърди се, че страните са постигнали споразумение заемодателят да предостави паричен заем в размер на *** лв.

Твърди се, че при сключването на договора е предвидено условието за обезпечаване на кредита, като при непредоставяне на предвидените гаранции в срок е предвидено начисляването на неустойка. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по договора, ведно с възнаградителната лихва и допълнително начислените такси и неустойки. Твърди се, че заемателят Н.

Х., е физическо лице, което при сключването на договора за паричен заем е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Твърди се, че поради това процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9 ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13 т. 1 от ДР на ЗЗП. Твърди се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди се, 1 че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Твърди се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, но в случая тези суми не са включени. Твърди се, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Твърди се, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Твърди се, че дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Твърди се, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Твърди се, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.

Твърди се, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди се, че изискванията, които посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Твърди се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, 2 целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т.

3 от Тълкувателно решение № 1/ 15. 06. 2010 год. по т. д. № 1/ 2009 год. на ВКС). Твърди се, че с оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план, се налага извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19 ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР на ЗПК. Твърди се, че така предвидената неустойка, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата. Твърди се, че отделно от горното сключеният договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, доколкото настоящият договор не информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент. Твърди се, че съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в решение от *** год. по дело ***, че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. Твърди се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди се, че противоречието на процесния договор на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Твърди се, че нормите на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Твърди се, че в случая заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от *** лв., които вече са заплатени на заемодателя. Твърди се, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от *** лв. е платено при изначална 3 липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане. В заключение ищецът моли съда да прогласи за недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит с ид. № ***/ *** год. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от *** евро, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит с ид. № ***/ *** год.

Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира, че с оглед направеното от ответника признание на исковете следва да се постанови решение при условията на чл. 237 от ГПК, като предявеният иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД следва да се уважи като основателен. Доколкото след завеждане на делото ответното дружество е възстановило на ищеца всички суми над чистата стойност на кредита, предявеният осъдителен иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените деловодни разноски. Съдът намира, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 78 ал. 2 от ГПК. На първо място с включването на очевидно неравноправни клаузи в процесния договор за кредит ответникът е станал причина за завеждане на настоящото дело. От друга страна упражняването на правото на ищеца за прогласяване на нищожността на сключения между страните договор не би могло да се реализира извънсъдебно и по този начин да се избегне съдебното производство. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, което съдът приема за основателно. При определянето на размера на дължимото се възнаграждение следва да се отчетат действителната фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни доказателства, както и разясненията, дадени в постановеното на *** год. решение на СЕС, втори състав, по дело ***. Предвид изложеното съдът намира, че общо по предявените искове следва да се определи възнаграждение в размер на *** евро или общо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 4 деловодни разноски в размер на ***, ***.

По тези съображения П.ският районен съд

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между „М.“ АД гр. С., ЕИК ***, като кредитор, и Н. Г. Х. от гр. П., ЕГН **********, като кредитополучател, договор за потребителски кредит с ид. № ***/ *** год.

ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от Н. Г. Х. от гр. П. против „М.“ АД гр. С. иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от ***, представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит с ид. № ***/ *** год.

НАМАЛЯВА на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца от *** евро на *** евро.

ОСЪЖДА „М.“ АД гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № ***, представлявано от В.Г.С., да заплати на Н. Г. Х. от гр. П., ЕГН **********, сумата от ***, ***, представляваща направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5