Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5245 от 07.05.2026, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 92/2026
Вид
Решение № 5245
Подписан
07.05.2026
Състав
Дани Каназирева

Цитирани разпоредби

  • чл. 203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 285, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 284, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 5245

Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXX Състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАНИ КАНАЗИРЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ГАЛИН ПЕТРОВ ГАВРАИЛОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА административно дело № 20267180700092 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на К. И. С., [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик, подадена чрез процесуален пълномощник адвокат д-р Д. П. Х., вписан в Адвокатска колегия – Пловдив с личен номер на адвокат **********, с адрес на кантора гр. Пловдив, [улица], ет. 1, офис 4, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 35 000 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на разноски по делото, включително възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив в два отделни периода, а именно първи период – от 07.05.2019 г. до 14.06.2022 г. и втори период – от 16.10.2023 г. до 14.07.2024 г.

Размерът на претендираните вреди се определя на 20 000 евро за първия период и на 15 000 евро за втория период, общо 35 000 евро.

За двата процесни периода се поддържа, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, които са довели до претърпяване на значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност.

Относно условията на изтърпяване на наказанието ищецът твърди, че през процесните периоди е бил настаняван в пренаселени килии, в които на лишен от свобода се е падала жилищна площ под минимално изискуемата, като в отделни случаи са пребивавали по пет и повече лица в помещение без възможност за нормално разминаване. Поддържа се наличие на лоши битови и хигиенни условия, включително наличие на дървеници, хлебарки, мишки и други гризачи, както и липса на достатъчна хигиена в помещенията и санитарните възли, наличие на мръсотия, зарази и неприятни миризми.

Твърди се още, че в килиите са съществували проблеми с отоплението и проветрението, включително наличие на счупени или неуплътнени прозорци, поради което през зимата температурите са били изключително ниски, а през летните месеци – прекомерно високи. Поддържа се наличие на влага, мухъл и плесен в помещенията, включително вследствие на сушене на дрехи в килиите.

Ищецът твърди също, че достъпът до баня и течаща вода е бил ограничен, като банята е била обща, с недостатъчен брой душове, в лошо състояние и с кратко време за ползване, а при престоя на открито не е имало осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Поддържа се, че през зимните месеци преминаването до банята е ставало при неблагоприятни атмосферни условия.

Излагат се твърдения, че в затвора не е била осигурена нормална възможност за пране на дрехи, като същите са били прани на ръка и сушени в помещенията, което е водело до допълнително влошаване на хигиенните условия.

Ищецът излага и твърдения за липса на адекватно медицинско обслужване, като сочи, че медицинска помощ е била предоставяна рядко, със закъснение и без извършване на необходимите изследвания и без адекватно лечение. Навеждат се твърдения за влошаване на здравословното му състояние в резултат на условията в затвора, включително наличие на кожни проблеми и алергични реакции от ухапвания от насекоми, влошаване и загуба на слуха, необходимост от слухопротезиране, както и други здравословни оплаквания.

Поддържа се още, че са налице заболявания и състояния, изискващи медицинска намеса, включително папилом и киста на слюнчестите жлези, както и ортопедични проблеми, свързани с ограничена подвижност на дясната ръка, като според ищеца не са предприети необходимите медицински и хирургични действия.

Навеждат се твърдения и относно липса на адекватно дентално обслужване, като се сочи, че не са били извършвани необходимите стоматологични манипулации, което е довело до допълнителни болки и страдания.

Ищецът излага и оплаквания относно качеството на предоставяната храна, като твърди, че същата е била неподходяща, с лошо качество, включително с наличие на насекоми или с изтекъл срок на годност, както и че не е съобразена със здравословното му състояние.

Поддържа се също, че при полагане на труд не са му били предоставяни необходимите предпазни средства и работно облекло, както и че не му е бил осигуряван пълноценен престой на открито.

Навеждат се и твърдения за наличие на животни в района на затвора, включително котки и гризачи, които според ищеца са създавали предпоставки за зарази и допълнително влошаване на хигиенните условия.

Всички изложени обстоятелства се квалифицират от ищеца като поставяне в нечовешки и унизителни условия по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС, като се поддържа, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 от ЗИНЗС.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, подаден чрез процесуален представител старши юрисконсулт Т. Г..

В отговора се излага становище, че предявеният иск е частично недопустим и изцяло неоснователен и недоказан. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендирания период, а именно за времето от 07.05.2019 г. до 17.01.2021 г., като се поддържа, че за вреди от продължителни нарушения давността тече за всяко отделно действие или бездействие.

По същество ответникът оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер, като поддържа, че не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди, нито за причинно-следствена връзка между тях и твърдените условия.

Ответникът поддържа, че условията в Затвора – Пловдив отговарят на нормативно установените изисквания, като е осигурен достъп до санитарни възли и течаща вода, отопление, осветление и възможност за проветряване.

По отношение на пренаселеността се сочи, че същата не се установява като трайно и системно явление, като евентуалните отклонения от нормативните изисквания са били краткотрайни и не са достигали интензитета, необходим за приемане на нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ.

Оспорват се твърденията за лоши хигиенни условия и наличие на вредители, като се сочи, че в затвора се извършват регулярни дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и че се предоставят хигиенни материали, а поддържането на чистотата в помещенията е задължение на лишените от свобода.

Ответникът оспорва и твърденията за неадекватно медицинско обслужване, като поддържа, че не са налице данни за отказ или забавяне на медицинска помощ, както и че не е установена причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и условията на изтърпяване на наказанието.

Оспорват се и твърденията относно храната, трудовите условия и престоя на открито, като се сочи, че същите се осигуряват съгласно нормативните изисквания и утвърдените графици.

Ответникът оспорва и размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В заключение се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

В съдебно заседание ищецът К. И. С., редовно призован, се явява лично чрез видеоконферентна връзка от Затвора – гр. Пазарджик и се представлява от адв. д-р Д. П. Х. (АК – Пловдив), който поддържа исковата молба и моли съда да уважи претенцията изцяло като основателна и доказана, както и да присъди съдебно-деловодните разноски, включително заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител старши юрисконсулт Г., оспорва предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 284 от ЗИНЗС, тъй като не е установено нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС или чл. 3 от ЕКПЧ, нито причинно-следствена връзка между твърдените вреди и условията на изтърпяване на наказанието. Сочи се, че по делото не са представени обективни доказателства за претърпени неимуществени вреди, като дори събраните медицински документи сочат, че на ищеца е оказвана необходимата медицинска помощ, включително и че същият е отказвал предлагано оперативно лечение. Прави се искане искът да бъде отхвърлен изцяло, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, като счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват твърденията за претърпени вреди в резултат на условията в местата за лишаване от свобода, нито наличие на причинно-следствена връзка между твърдените здравословни увреждания и тези условия. Алтернативно се поддържа, че дори да се приеме наличие на нарушения, претендираният размер на обезщетението е силно завишен и следва да бъде съществено редуциран при съобразяване на критерия за справедливост.

От фактическа страна съдът установява следното:

Относно първия исков период – от 07.05.2019 г. до 14.06.2022 г., през който ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив, от събраните по делото писмени доказателства се установява следното.

Съгласно извършената справка в информационната система ИСИН, ищецът К. И. С. е постъпил в Затвора – Пловдив на 11.10.2019 г., като по делото не са налице данни за пребиваването му в това място за лишаване от свобода за периода от 07.05.2019 г. до 11.10.2019 г.

По отношение на престоя му след постъпването в затвора се установява, че в рамките на първия процесен период същият е бил настаняван във V-та група, както следва: за времето от 18.10.2019 г. до 20.12.2019 г. в спално помещение № 57, а за времето от 20.12.2019 г. до 21.05.2021 г. – в спално помещение № 58. За периода от 21.05.2021 г. до 14.06.2022 г. по делото не са налице данни относно конкретното помещение, в което е бил настанен ищецът.

По делото не са налице данни относно броя на лишените от свобода, с които ищецът е пребивавал съвместно в тези помещения, доколкото съгласно представените справки информацията за населеността по дни се съхранява в информационната система за срок от три години и към момента на изготвяне на справката не може да бъде предоставена.

Спално помещение № 57 е с площ 27,11 кв.м. без санитарния възел, като санитарният възел е с площ 2,41 кв.м., обособен като самостоятелно помещение с отделен вход. Помещението разполага с два отваряеми прозореца, осигуряващи достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Спално помещение № 58 е с площ 27,06 кв.м. без санитарния възел, като санитарният възел също е с площ 2,41 кв.м., обособен като отделно помещение с отделен вход. Помещението разполага с два прозореца, осигуряващи естествено осветление и възможност за проветряване.

На лишените от свобода, включително и на ищеца, е било осигурено легло, дюшек и постелъчен инвентар, както и възможност за ползване на лично спално бельо. Осигурен е бил достъп до течаща вода, включително топла вода съгласно утвърден график за ползване на баня, както и възможност за пране и сушене на дрехи чрез перално помещение и сушилня.

Отоплението в помещенията е било осигурявано чрез централно отопление през отоплителния сезон, а проветряването – чрез отваряемите прозорци. Всяко помещение е разполагало със санитарен възел, обособен с отделен вход. Хигиената в спалните помещения е била задължение на настанените лишени от свобода, като за целта са им предоставяни почистващи материали.