Акт от 18.11.2020, Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 326 град Велико Търново, 18.11.2020 година

Административен съд – Велико Търново, VI - ти състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Росен Буюклиев като разгледа докладваното от председателя адм.дело № 621 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по жалба на данъчния субект С.Б.Г. ***, с която се оспорва законосъобразността на ревизионен акт №Р-04000419000563-091-001 от 27.06.2019 година, издаден от главен инспектор по приходите и инспектор по приходите, и двамата от състава на Териториална дирекция на НАП – гр.Велико Търново, впоследствие поправен с ревизионен акт за поправяне на ревизионен акт №П-04000419117482-003-001 от 09.07.2019 година. В обжалваната му пред съда част, този поправен ревизионен акт е потвърден с решение №23/16.01.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика. С тази потвърдена част от ревизионният акт в тежест на Г. са установени за внасяне публични задължения в общ размер от 45 008, 25 лв., като в това число влиза и сумата от 12 837, 50 лв. задължения за лихви върху ДДС, дължими от данънозадължения субект „М & С Бетон“ АД за данъчен период месец декември на 2014 година. В хода на произнасяне по същество по повдигнатия спор, съдът намира, че за правилното му решаване следва да се разтълкуват авторитетно разпоредби на Общностното право, във връзка с което счете за необходимо с оглед на служебното начало, да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по реда на чл.267, параграф 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз.

І. Страни по делото:

1. Жалбоподател по делото е С.Б.Г. ***, ЕГН **********.

2. Ответник по делото е директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, който е задължителна контролна административна инстанция на администрацията, която е компетентна по отношение на администрирането и установяването както на дължимия ДДС, така и на сумите, които се събират от жалбоподателя за погасяване на ДДС и на лихвите върху тях.

ІІ. Предмет на делото:

3.

Ревизионен акт №Р-04000419000563-091-001 от 27.06.2019 година, издаден от главен инспектор по приходите и инспектор по приходите, и двамата от състава на териториална дирекция на НАП – гр.Велико Търново, впоследствие поправен с ревизионен акт за поправяне на ревизионен акт №П-04000419117482-003-001 от 09.07.2019 година, който в обжалваната пред съда част е изрично потвърден с решение №136 от 24.09.2019 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново при Централното управление на Националната агенция за приходите. С този поправен ревизионен акт е установен публичен дълг на жалбоподателя в общ размер от 45 008, 25 лв., която сума представлява част от непогасени публични задължения на друг данъчен субект, а именно търговското дружество „М & С Бетон“ АД със седалище и адрес на управление в град Бургас. Част от тази сума пък представлява невнесена лихва върху ДДС, която е дължима за месец декември на 2014 година.

ІІІ. Фактическа обстановка:

4. По делото е безспорно, а и от доказателствата по преписката се установява, че жалбоподателят е бил изпълнителен директор /изпълнителен орган/ на търговското дружество „М & С Бетон“ АД през периода от

14.04.2011 година до 30.04.2015 година, в рамките на който период e било налично и задължението на това дружество за несъбрани лихви върху ДДС, по повод на което е реализирана отговорността на жалбоподателя. Това дружество е вписано в националната Агенция по вписванията на 14.12.2009 година и е регистрирано за целите на ДДС от 2.2.2010 година, като е служебно дерегистрирано от приходните органи на 21.10.2016 година. Всъщност несъмнено е, че именно това дружество представлява данъчнозадължено лице от гледна точка и на националният данъчен закон и от гледна точка на Общностното право и то следва да погаси ДДС, както и/или лихвите върху този данък при налични парични средства към момента на падежа на задълженията.

5. От събраната от съда преписка се установява, че срещу това дружество е налице образувано и висящо производство по принудително събиране на публични вземания, сред които вземания са и вземания и за лихви върху ДДС. Към началото на ревизионното производство по предходна ревизия, висящността на която е възобновена с производството по издаването на процесния пред съда ревизионен акт, общият размер на главниците по публичните вземания е от 2 865 721, 16 лв., като лихвите върху тези главници са от 691 911, 94 лв. и е налице нелихвена част от 140 лв. Всички задължения произтичат от подадените от самото дружество декларации, включително и месечни справки-декларации за ДДС, установяващи данъчни резултати ДДС за внасяне.

6. Междувременно, по учреденото през 2015 година изпълнително производство срещу посоченото дружество, което има за предмет принудително събиране на публичните вземания, публичният изпълнител е предприел множество процесуални действия, предвидени в националния процесуален закон - ДОПК. На 19.11.2014 година до дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение, в това число и за дължимите лихви, на 26.01.2015 година е изпратено съобщение за заплащане на дължими публични вземания, на 3.02.2015 година е изпратена отново покана за заплащане на непогасени от дружеството публични задължения, на 19.02.2015 година към изпълнителното дело са присъединени и други публични вземания, на 24.02.2015 година отново е изпратена покана за доброволно изпълнение на непогасени публични вземания, на 12.03.2015 година отново е изпратена покана, на 6.04.2015 година е изпратена поредната покана за доброволно изпълнение, на 15.04.2015 година са присъединени други задължения по образуваното изпълнително дело, на 4.05.2015 година отново е изпратена покана за заплащане на дължимите публични вземания, на 15.05.2015 година за пореден път са присъединени публични вземания по образуваното изпълнително дело.

7. Впрочем служебно публичният изпълнител е констатирал, че други кредитори на това дружество са учредили залози за вземанията си, включително и два особени залога върху цялото предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Извън това, установено е, че освен тези особени залози, върху притежаваните от дружеството недвижими имоти са вписани надлежно възбрани, а върху притежаваните активи, представляващи моторни превозни средства, строителна техника и прочие, са наложени запори.

8. Съответно публичният изпълнител е успял в рамките на изпълнителното дело да наложи по реда на националния ДОПК обезпечения за обезпечаване на публичния дълг чрез запор върху постъпващите по сметките на дружеството средства /каквито средства така или иначе по данни на задължените трети лица – търговски банки, не са постъпили/, както и чрез запор върху някои движими вещи – багери и валяк.

9. Публичният изпълнител е посочил според данните от преписката, че за периода от момента на образуването на изпълнителното дело, до 28.08.2018 година, са постъпили общо суми от 287 935, 35 лв., като към 29.08.2018 година общият размер на непогасените вземания на дружеството, които включват и посочените по-горе лихви за невнесено в срок ДДС, е от общо 3 557 773, 10 лева. Според изготвена от ревизията справка, към момента на издаването на поправения впоследствие ревизионен акт, размерът на тази сума е нараснал до 3 799 590, 92 лева.

10. При тези обстоятелства дружественият публичен дълг, включващ и посочените по-горе лихви върху невнесено в срок ДДС, е квалифициран от публичния изпълнител като трудно събираем. Затова този орган по приходите сезира компетентната териториална дирекция на НАП с оглед евентуалното ангажиране на личната отговорност на жалбоподателя за този чужд дълг.

11. Първоначално на жалбоподателя е извършена проверка, чрез което производство не могат да се установяват задължения за данъци. Целта на това производство е установяване на определени факти и обстоятелства, като според практиката на българската приходна администрация, събраните в тази проверка доказателства се приобщават /прилагат/ като доказателства при евентуалната последваща ревизия, ако те подкрепят тезата на приходните органи.

12. При тази проверка жалбоподателят е признал, че за посочения по-горе период е бил изпълнителен орган на вече коментираното по-горе акционерно дружество, като е изпълнявал характерните за такъв орган управленско – изпълнителни функции.

Обяснил е, че за този период е получавал възнаграждение по договор за управление на това дружество, който обаче не е в състояние да представи на ревизорите, тъй като не разполага с него. Такъв договор за управление не е представен и от самото търговско дружество при извършената му насрещна проверка.

При ревизията жалбоподателят поддържа, че, считано от 1.03.2014 година, възнаграждението му е било в брутен размер от 20 000 лева на месец, като преди това е било от 3 000 лева. Сумите са плащани чрез клиентска банкова сметка ***, обслужващ дружеството. Като причини за многократно нарасналият размер на възнаграждението му са изтъкнати нарасналите нетни приходи на дружеството по времето, през което жалбоподателят е изпълнителен директор, както и сключените нови договори с контрагенти през този отрязък от време, довели до увеличаване на оборота на дружеството.

13. При така констатираните от ревизията факти и обстоятелства, ревизорите са направили извод, че от дружественото имущество са извършени плащания за възнаграждения, които представляват скрито разпределение на печалбата или дивидент в общ размер от 76 500 лева, която сума представлява разликата между реално заплатените нетни възнаграждения за месеците септември, октомври, ноември и декември на 2014 година и на месец януари на 2015 година и нетните възнаграждения, изчислени при брутен размер на тези възнаграждения от 3000 лева на месец. Тази разлика е била изплатена недобросъвестно на свързано с жалбоподателя лице.

Всъщност, по отношение на отговорността за лихви за невнесено в срок ДДС е направен извод, че към момента на твърдяното от органите по приходите скрито разпределение на печалбата, респективно дивидент, задълженията за лихва върху ДДС са в посочения размер, като с три плащания (от

18.12.2014 година и от 23.12.2014 година) по сметката на съпругата на жалбоподателя постъпват 53 164, 08 лева, които са с 45 900 лева повече, отколкото доказаният според приходните органи размер на дължимото на жалбоподателя възнаграждение за три месеца. Точно заради това намаление на дружественото имущество, не са били изплатени/погасени суми за публични вземания, които са били дължими през този месец и които в противен случай биха послужили за погашения на тези вземания, включително и за лихвите върху ДДС. В рамките на посочената сума от 45 900 лв. и в съответствие с националния закон, чрез ревизионният акт (в частта му относно месец декември на 2014 година) жалбоподателят е установен като допълнителен носител на публичните задължения освен за вече посочените лихви за ДДС от 12 837, 50 лева, и за лихвите върху невнесен в срок пряк данък в размер от

5205,46 лева, като дължимостта на последните не е относим към преюдициалното запитване въпрос.

14. Съдът, в хода на производството и по реда на националният процесуален закон разкри банкова тайна с оглед оспорването на констатацията на администрацията за движението на паричните суми от специалната клиентска сметка на обслужващия дружеството ***към бенефициера на сумите, който според ревизорите е съпругата на жалбоподателя. Резултатът от това процесуално действие потвърждава частично констатираното от ревизията.

15. Заключението на съдебно - счетоводната експертиза, което е изслушано от съда, потвърждава размера на публичните задължения, които дружеството е имало за меродавния за случая данъчен период месец декември на 2014 година, включително и за дължими лихви за несвоевременно внесено от него ДДС по справки - декларации от предходни данъчни периоди. Експертът сочи, че в случай, че се приеме, че брутният доход на жалбоподателя за четири месеца (от месец декември 2014 година до месец март 2015 година) е общо от 80 000 лева или брутно възнаграждение от по 20 000 лева на месец, то чистият доход, който е получил той след удръжки за данък върху дохода си и за социални и здравни осигуровки, би бил 17 721, 36 лева за месец декември. Следва да се отбележи, че при разкриването от страна на съда на банковата информация е констатирано, че за месец декември на 2014 година чрез сметката на адвоката, обслужващ дружеството по договор за правни услуги, е преведено възнаграждение по тази сметка за декември месец на 2014 година чрез интернет банкиране трикратно суми от по размер от 17 721, 36 лева. В допълнително заключение назначеният от съда експерт сочи, че ако се приеме, че тази сума представлява брутното възнаграждение на жалбоподателя, то нетното му възнаграждение, след удържането на пряк данък върху доходите и задължителните осигурителни вноски, е от 15 670, 58 лв.