Решение № 383 от 29.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 383 гр. Благоевград, 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Моника Х. при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200500816 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Г.К. и адв.М.К. в качеството на пълномощници на Н. Л. У. - ответник в производството по гр.дело № 1931/2019 г. по описа на РС-Благоевград, с която се обжалва решение № 904428/27.05.2021г. в частта относно вината за прекратяване на гражданския брак, определения режим на лични контакти на жалбоподателя с детето А.Н. У. и присъдената в полза на детето издръжка за минало време.

Навежда подробни доводи, с които аргументира позиция за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Твърди, че решението е немотивирано, едностранчиво и в разрез с интересите на детето.

Въззивникът твърди, че е бил въведен в заблуждение, че пред районната инстанция ще бъде представляван от адвокат и бракът между съпрузите ще бъде прекратен по взаимно съгласие, при уговорени от съпрузите условия.

Иска от съда да отмени решението в атакуваната част и да постанови друго, с което бракът между страните бъде прекратен по вина и на двамата съпрузи, да бъде определен по-широк режим /конкретно посочен/ на лични контакти на детето с бащата, да бъде отхвърлен иска за издръжка на детето за минало време. Жалбоподателят прави доказателствени искания: за допускане на двама свидетели за установяване на: местоживеенето на бащата и условията на живот в България, отношенията между съпрузите по време на брака, както и отношенията на бащата с детето; възлагане на социален доклад, който да изследва въпроса за взаимоотношенията между бащата и детето.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна чрез договорен процесуален представител депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Навежда подробни съображения, с които обосновава искане за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Счита доказателствените искания на жалбоподателя за процесуално недопустими поради настъпила преклузия. С довод за настъпила преклузия 1 обосновава искане да не бъдат разглеждани въведените с жалбата нови факти - местоживеене на бащата, полагани от майката на жалбоподателя грижи за детето, луксозни ремонти на къщи и апартаменти, извънбрачни връзки на съпругата и обстоятелства. Оспорва същите като неверни. Претендира съдебни разноски за въззивно производство.

С определение № 1154/01.11.2021г. съдът е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на гласни доказателства за установяване отношенията между съпрузите преди фактическата им раздяла и виновно поведение на съпругата. Допуснати са гласни доказателства за установяване отношенията баща-дете и родителски капацитет на бащата.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с двама договорни процесуални представители. Поддържат въззивната жалба, оспорват като несъстоятелни наведените от насрещната страна доводи и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част. По същество на делото пледират за уважаване на жалбата като доказана и основателна. Не претендират съдебни разноски.

Въззиваемата страна се явява в съдебно заседание лично и с договорен процесуален представител. Поддържат отговора на въззивната жалба. Не сочат нови доказателства. По същество на спора пълномощникът на страната пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция е разпитан свидетелят Б. /б.р./, събрани са изготвени от ДСП-Благоевград и ДСП-**** нови социални доклади, изслушани са обясненията на родителите.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.дело № 1931/2019г. по описа на РС-Благоевград е образувано въз основа на подадена от Г. КР. У. искова молба, обективираща претенции срещу Н.Л. У за: прекратяване на брака между страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга; упражняване на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете А Н.У., местоживеенето на детето, режима на лични контакти с родителя, с когото детето няма да живее след развода, издръжка на детето за в бъдеще и за минало време /от 01.12.2018г. до 01.07.2019г./, ползване на семейното жилище, възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата /Г./.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея са изпратени на ответника за връчване чрез съдебна поръчка на известния по делото адрес в САЩ. Книжата са редовно връчени на 17.05.2020г. /листи 59-66 в първоинстанционното дело/, на Ф У.-родител/съжител. В указания едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор.

В първото открито съдебно заседание по делото, за което ответникът е бил надлежно призован /чрез Министерство на правосъдието на Р България/ лично е получил съдебните книжа /листи 107-113 в делото/ -протокол от с.з., проведено на 10.05.2021г., същият не се е явил, не е изпратил процесуален представител, не е изразил становище по проекта на доклад по делото, не е заявил искания.

В първоинстанционното производство са събрани сочените и представени от ищцовата страна писмени и гласни доказателства. Приобщен е и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ Благоевград. Въз основа на тези доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, районната инстанция е постановила решение № 904428/27.05.2021г., с което гражданският брак между страните е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на съпруга У., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете А Н.У., ЕГН**********, е предоставено на майката, за местоживеене на детето е определено местоживеенето на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти с детето всяка първа събота от месеца 2 във времето от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, по местоживеене на майката, както и право да го взима при себе си за 20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. С решението бащата е осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на 500.00 /петстотин/ лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на основания за нейното изменение или отмяна, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и издръжка за минал период – 01.12.2018г.-01.07.2019г., в общ размер 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева. Първостепенният съд е предоставил на ищцата/съпругата ползването на семейното жилище и е възстановил предбрачното й фамилно име. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски, а по сметка на съда - дължимите държавни такси.

От събраните по делото писмени доказателства се установи по несъмнен начин, че страните са сключили граждански брак на 21.11.2014г. в гр.Благоевград, от който е родено детето А Н.У., ЕГН **********.

От разпитаните по делото свидетели - Л. Г. /майка на ищцата/ и Л. Г. /сестра на ищцата/, чийто показания съдът кредитира с доверие при съобразяване разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид липсата на доказателства по делото, които да опровергават или разколебават достоверността на данните, сочени от тези свидетели, се установи, че след сключване на брака съпрузите заживяли в жилище, находящо се в гр.Благоевград, ул.“****-собственост на родителите на ищцата. Свидетелите сочат по непротиворечив начин, че от края на 2018г. съпрузите са във фактическа раздяла, като съпругът се прибрал в САЩ, където живее в гр.Ф..., щата ****, а ищцата останала да живее с детето в семейното жилище в гр.Благоевград. От месец декември 2018г. съпругът спрял да изплаща издръжка на детето си, а грижите по отглеждане и възпитание на детето били поети изцяло от майката.

От събрания пред настоящия съдебен състав доказателствен материал - нови социални доклади, показания на свидетеля Б., обяснения на страните, се установи, че всеки от родителите на детето А У., има капацитет и ресурс да се справя с грижите за него. Двамата работят и са финансово обезпечени, не съобщават за финансови затруднения или здравословни проблеми, които да ги препятстват в грижите за детето. Имат подкрепяща среда от страна на своите родители/близки. Двамата заявяват желание и готовност да изпълняват адекватно родителските си ангажименти към детето и да осигуряват всички необходимо за нормалното му развитие. По данни на социалните работници детето е спокойно, щастливо и обгрижено. Към момента преки и непосредствени грижи за детето полага майката, с подкрепата на своите близки - майка и сестра. В интерес на детето е да продължи да се отглежда в семейната среда на майката, като му се предостави възможност за пълноценно общуване с двамата родители, техните близки и с деца на неговата възраст.

От проучването на социалните работници се установи, че когато е в Р България въззивникът пребивава при свой приятел в гр.****, на адрес бул.“****“ № 125, което се потвърди и от събраните по делото гласни доказателства и от обясненията на жалбоподателя. По данни на последния, същият работи на две места в САЩ, като електротехник и в рехабилитационен център за деца, получава месечен доход около 6 000 щатски долара. Въззивникът има братя и майка, които имат огромно желание да се виждат и общуват с детето А.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима – отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването.

При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК настоящата инстанция намира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването –и допустимо в обжалваната част. По въпросите за неправилността на решението, преценката на съда е ограничена до посоченото в жалбата. В тази връзка съдът съобрази следното:

3

Първоинстанционното решение в частта относно прекратяването на брака между страните с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, неговото местоживеене и издръжка за в бъдеще, ползване на семейното жилище и възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата, не е обжалвано и е влязло в сила.

С въззивната жалба на първо място се атакува решението в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните.

Съгласно чл.322, ал.1 СК при иск за развод ищецът следва да предяви всички основания за дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Съгласно ал.2 на същия член всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Съобразно чл.322, ал.2 от ГПК, когато от брака има родени ненавършили пълнолетие деца съдът е длъжен служебно да се произнесе относно родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище. Ето защо правото на страната да сезира съда с такова искане не се преклудира. В случаите, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът не е длъжен да се произнесе служебно относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като в тази връзка се прилагат правилата на общия исков процес. Според тях с такова искане съдът може да бъде сезиран с исковата молба или съответно с отговора на исковата молба, но не и след приключване на съдебното дирене – при устните състезания. В този смисъл решение № 144/03.06.2013г. по гр.д. № 777/2012г. на ВКС. Съгласно чл.322, ал.3 от ГПК разпоредбите на ал.1 и ал.2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.