Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 02.11.2016, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 241/2015
Вид
Решение № 330
Подписан
02.11.2016
В сила
28.07.2017
Състав
ХРИСТО ВАСИЛЕВ СИМИТЧИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 222 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ / 02.11.

Година

2016 гр.

С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 04.10. 2016 година

В публично заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО

СИМИТЧИЕВ

И секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ т.д. № 241 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.Г.Л. ЕГН ********** с адрес: *** против А.И.М., ЕГН********** ***, с адрес за призоваване: гр. С.З., ул.*** и Д.Т.Т., ЕГН ********** *** и наст. адрес: гр.Г., ул.***, Област С.З..

Предявен е иск с правна квалификация чл.135, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2009г. в гр.С.З., с Договор за заем, нотариално заверен с рег. №6186/06.10.2009г. на П.И., Нотариус с рег.№308 на Нот.камара и район на действие Районен съд С.З., ищецът предоставил на ответницата А.И.М. паричен заем в размер на 15 500 евро /петнадесет хиляди и петстотин евро/. Този заем същата се задължила да му върне в срок до 06.01.2010г., при което, в случай на просрочване на крайния срок за издължаването, заедно с неустойка в размер на сумата 1 000 /хиляда/ евро.

Ищецът сочи, че за обезпечаване вземането му по Договора за заем на същата дата - 06.10.2009г. ответницата М. издала запис на заповед, нот.заверена с рег. № 6187/06.10.2009г. на П.И., Нотариус с рег.№308 на НК и район на действие РС, С.З., като поела задължението срещу представянето му, без право на протест и разноски, без удръжки от какъвто и да е било характер и без предявяване, на падеж - 06.01.2010г., да му заплати 15 500 евро. А.И.М. се вписала и за авалирал поръчител, но в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „М." ЕООД с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление: гр.С.З., бул. ***.

Твърди се, че ответницата М. има качеството на длъжник по отношение на ищеца и тъй като в продължение на един период от около 5 години не е извършила никакви плащания по задължението си към ищеца, същият, в качеството на неин кредитор подал до Районен съд С.З. Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Сочи, че искането му било уважено със Заповед 2500/10.10.2014г. по ч.г.д. № 4215/2015г. на Районен съд С.З..

Въз основа на същата заповед бил издаден Изпълнителен лист от 10.10.2014г., с който А.И.М., ЕГН ********** била осъдена да му заплати сумата 15 500 евро, ведно със законната лихва от 03.10.2014г. до окончателното изплащане на вземането; неустойка в размер на 1 000 евро; както и сумата от 650 лева, съставляваща внесена държавна такса и сумата от 770 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Ищецът твърди, че въз основа на този изпълнителен лист е образувано Изп.дело №215/2015г. по описа на ЧСИ Я. Г.,*** действие Окръжен съд С.З.. В хода на изпълнителното производство станало известно, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. №726, нот.дело №17/2012г. на В. И., Нотариус с рег. № 089 на Нот. камара, с район на действие района на РС С.З., ответницата А.И.М. е прехвърлила на ответника Д.Т.Т. собствения си недвижим имот, а именно: „Самостоятелен обект в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор: ***.505.294.7, с Предназначение:

Жилище-Апартамент по документи 73,120 кв.метра и адрес гр. С.З., бул.***, с Идентификатор: ***.505.294.1.38, Имотна партида №38740, състоящ се от: кухня - запад, дневна-запад, спалня-запад и спалня-север, при граници на жилището от север-двор; от юг-коридор и ап. № 26; от изток-коридор и ап. 20; от запад - улица и съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия етаж - самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и самосто­ятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под обекта-самостоятелен обект с Идентификатор: ***.505.294.1.35; над обекта - самосто­ятелен обект с Идентификатор ***.505.294.1.51, заедно с избено помещение № 4, при граници: от изток- двор; от запад- мазе № 3; от север-коридор; от юг - улица." Ищецът заявява, че тази сделка обаче се явява действие на длъжника А.М., увреждащо интересите му на кредитор, защото, от една страна, паричното й задължение към него е възникнало на 06.10.2009г., т.е на датата, когато между тях е сключен посочения Договор за заем, съответно на датата, когато в полза на ищеца тя е издала запис на заповед. Това й парично задължение е станало изискуемо на 06.10.2010г., според записаната дата на падеж, както в договора, така и в запис на заповед. От друга страна, твърди, че с прехвърлителната сделка от 28.03.2012г., обективно се намалява нейното имущество на длъжник и се затруднява изпълнението на горното й парично задължение. Заявява, че ответницата М. е имала ясното съзнание, че с това правно действие се увреждат интересите на ищеца. Твърди, че и нейният съконтрагент по възмездната отчуждителна сделка - ответника Д.Т.Т. е знаел, че с това правно действие се увреждат интереси на ищеца.

Сочи, че всичко това поражда правния му интерес от завеждането на настоящия иск за обявяване за недействителна по отношение на ищеца Н.Г.Л. сделката за покупко-продажба на процесния имот на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Моли съда да обяви за недействителна по отношение на мен -Н.Г.Л., ЕГН **********, сделката обективирана с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, том I, рег. № 726, нот. дело № 17/2012г. на В. И., Нотариус с рег.№ 089 на Нот.камара и район на действие Районен съд С.З., с който: А.И.М., ЕГН ********** е продала на Д.Т.Т., ЕГН ********** собствения си недвижим имот, представляващ: „Самостоятелен обект в сграда №1, разположена в Поземлен имот с идентификатор: ***.505.294.7, Предназначение: Жилище-Апартамент по доку­менти 73.120 кв.м., с адрес гр.С.З., бул.***, с Идентификатор: ***.505.294.1.38, Имотна партида: № 38740, състоящ се от: кухня - запад, дневна-запад, спалня-запад и спалня-север, при граници на жилището: от север-двор; от юг-коридор и ап.№ 26; от изток-коридор и ап.20; от запад-улица и съседни самостоятелни обекти в сграда, съгласно схемата на същия етаж-самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.42 и самостоятелен обект в сграда с Идентификатор: ***.505.294.1.44; под обекта-самостоятелен обект с Идентификатор: ***.505.294.1.35; над обекта-самостоятелен обект с Идентификатор: ***.505.294.1.51, заедно с избено помещение №4, при граници: от изток-двор; от запад-мазе №3; от север-коридор; от юг-улица".

С отговора на исковата молба, първият ответник А.М. счита иска за недопустим, тъй като ищеца е кредитор с точно определени размери на вземанията си срещу първия ответник съгласно издаден изпълнителен лист от 10.10.2014г., а сделката, чиято недействителност се иска е на 28.03.2012г., т.е. действието е извършено преди възникване на вземането на кредитора.

Твърди, че не са налице елементите от хипотезата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, тъй като налице е възмездно отчуждително действие на длъжника А.И.М. с неговото имущество, което действие не уврежда кредитора-ищец. Процесния имот към датата на отчуждителното действие е бил ипотекиран в полза на Банка “Д." ЕАД клон С.З.. Продажната цена на процесния имот е постъпила от купувача Д.Т.Т. /втория ответник/ по банкова сметка ***дита на А.И.М.. Кредитора Банка „Д." ЕАД е образувал ИД № 20118 ********* по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 867. На процесния имот е наложена възбрана по образуваното изпълнително дело и след удовлетворяване на кредитора Банка „Д." ЕАД делото е прекратено и ипотеката е възбраната са заличени.

Сочи, че ответника А.И.М. не е знаела за увреждането на интереса на кредитора - ищец, след като извършвайки отчуждителната сделка предприема действия и по прехвърляне на дяловете, както и че към датата на сделката купувачът - втория ответник не е знаел за увреждане на ищеца.

В отговора се посочва, че ищеца не е кредитор по отношение на А.И.М. и не е налице правен интерес да иска обявяване на недействителността на възмездната отчуждителна сделка.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на Н.Г.Л. като недоказан и неоснователен.

Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар.

Вторият ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за допустима подадена от надлежна страна, и родово и местно подсъдна на Окръжен съд С.З., но по същество счита, че искът е неоснователен, тъй като същия е немотивиран и от изложеното в него не може да се направи извода, че са налице предвидените в чл.135 от ЗЗД предпоставки и така молбата следва да се остави без уважение, като излага съображения.

Заявява, че втория ответник не е знаел и не е могъл да знае, че с действията си би увредил интересите на възможен кредитор на продавача, тъй като продавачът е декларирал изрично, че с продажбата няма да се увредят интереси на негови кредитори и няма такива, които биха могли да предявят иск по чл.135 от ЗЗД.

Сочи, че към датата на сключване на сделката 28.03.2008г. в Агенция по вписвания-имотен регистьр върху процесния имот няма вписани възбрана или друга тежест от страна на ищеца, която да обезпечава вземането му.

Посочва, че цялата сума, която представлява цената на сделката, е платена по банков път от страна на втория ответник, по сметката на Банка Д., в която ответницата М. е имала ипотечен кредит. Продавачът по сделката М. е поел изрично задължение всички тези суми /представляващи продажната цена по сделката, която се атакува в производството/ да се използват за погасяване на ипотечните й задължения, и това е станало, което е видно от факта, че Банка Д. е заличила вписаните договорни ипотеки с предмет процесното жилище. В този смисъл не може да се твърди, че има увреждане на интересите на ищеца, защото той не е привилигироват кредитор и не би получил нищо при евентуално разпределение на суми от продажбата на жилището.

Сочи, също че сделката е осъществена чрез посредник т.е. няма пряка връзка между подавач и купувач, която би могла да послужи като предпоставка за евентуално договаряне против интересите на ищеца.

Претендира направените по делото разноски.

По делото е депозирана допълнителна искова молба, с която ищецът счита направените от ответниците оспорвания на иска за неоснователни, като излага допълнителни съображения.

Сочи, че от изложеното в обстоятелствената част на първоначалната ис­кова молба и приложените към нея документи е видно, че ищецът има качеството на кредитор, а ответницата А.М.-има качеството на длъжник по отношение на ищеца, както и това, че процесната прехвърлителна сделка се явява действие на длъжника-А.М., увреждащо интересите му на неин кредитор. Посочва, че е безспорно, че паричното задължение на ответницата М. към ищеца в размер на 15 500 Евро е възникнало на 06.10.2009г., а е станало изискуемо на 06.01.2010г., а не на 10.10.2014г. както се твърди в отговора на исковата молба. Сочи, че с прехвърлителната сделка от 28.03.2012г. обективно се намалява имуществото на ответницата и се затруднява изпълнението на нейното парично задължение към ищеца.

Твърди, че ответницата А.М. е имала ясното съзнание, че с това правно действие се увреждат интересите му на неин кредитор, като излага подробни съображения.

В представения по делото допълнителен отговор от първата ответница, същата изцяло поддържа депозирания първоначален отговор по делото и всички аргументи изложени в него и взема становище по допълнителната искова молба.

В депозираният по делото допълнителен отговор от втория ответник, същият взема становище по депозираната допълнителната искова молба.

По искане на ищеца, по делото е привлечен като трето лице помагач на негова страна К.М. Г., ЕГН:**********. Искането е обосновано с твърдения, че след завеждане на настоящото дело между ищеца и третото лице е сключен договор за цесия от 18.04.2016г., с който ищецът е прехвърлил възмездно на третото лице вземането си към А.И.М., за което му е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп. лист по ч.гр.дело №4215/2014г. по описа на Старозагорския районен съд, поради което третото лице име интерес от постановяване на позитивно решение по предявения иск. В рамките на дадената му възможност, третото лице не взема конкретно становище по делото.