Определение № 13174 от 17.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13174 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506063 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 342457/21.10.2025 г., подадена от В. Й. Д. и Е.А.С. чрез адв. Б.Г.Й., срещу Определение № 41047/03.10.2025 г., постановено по гр. д. № 55604 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 150 състав, поправено с определение №46609/10.11.2025г., както и по частна жалба с вх. № 73107/09.03.2026 г., подадена от същите жалбоподателки чрез същия процесуален представител, срещу Определение № 6366/13.02.2026 г., постановено по същото дело.

С Определение № 41047/03.10.2025г., поправено с определение №46609/10.11.2025г., първоинстанционният съд е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК и е прекратил производството по делото.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявените от В. Й. Д. и Е.А.С. срещу Й.К.Т. отрицателни установителни искове са процесуално недопустими поради липса на правен интерес и липса на пасивна процесуална легитимация на ответника. В мотивите е посочено, че ищците твърдят самостоятелни права върху процесния недвижим имот и че тези права са били смутени от снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена проверка. Съдът обаче е приел, че правният интерес от исковете срещу Й.К.Т. е отпаднал, тъй като преди предявяването на иска той е прехвърлил имота на Г.А.В. с нотариален акт от 1

26.06.2023 г. Според първоинстанционния съд към момента на подаване на исковата молба лицето, което се легитимира като собственик на спорните идеални части, е приобретателят Г.А.В., поради което ищците биха имали правен интерес да насочат отрицателните установителни искове срещу нея, но не и срещу Й.К.Т.. Съдът е изложил и съображение, че евентуално решение срещу Й.К.Т. не би обвързало Г.А.В., доколкото прехвърлянето е извършено преди предявяването и вписването на исковата молба.

С Определение № 6366/13.02.2026 г. Софийският районен съд е допълнил на основание чл. 248 ГПК Определение № 41047/03.10.2025 г., поправено с определение №46609/10.11.2025г., в частта за разноските, като е осъдил всяка от жалбоподателките В. Й. Д. и Е.А.С. да заплати на Й.К.Т. сумата от по 3 834,69 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство. Първоинстанционният съд е приел, че ответникът своевременно е поискал допълване на прекратителното определение в частта за разноските и е представил доказателства за уговорено и реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение в общ размер 15 000 лв. Съдът е съобразил, че препис от молбата по чл. 248 ГПК е връчен на ищците на 02.12.2025 г., но те не са подали отговор и не са направили възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което е присъдил изцяло претендираните разноски, разпределени поравно между двете ищци. В мотивите е посочено и че при отмяна на главното прекратително определение значението на определението по чл. 248 ГПК ще отпадне.

В частната жалба срещу Определение № 41047/03.10.2025 г. жалбоподателките поддържат, че определението е неправилно. По същество излагат, че исковата молба е насочена срещу констативен нотариален акт, с който Й.К.Т. е признат за собственик на целия имот по давност и наследство въз основа на обстоятелствена проверка, въпреки че според ищците той не е придобил техните общо 2/4 идеални части. Жалбоподателките твърдят, че с ответника са съсобственици на основание наследствено правоприемство и че след смъртта на общия наследодател Й.С.Т. в процесния имот е живяло семейството на неговия син К.Й.Т., включително П.Б.Т. до смъртта на

03.06.2021 г., както и Й.К.Т., но ответникът не е владял идеалните части на ищците. Сочат, че на 31.05.2023 г. ответникът се е снабдил с нотариален акт № 45, том I, рег. № 4997, дело № 32/2023 г., вписан с вх. рег. № 36209/31.05.2023 г., акт № 37, том LXXXIX, дело № 37301/2023 г., а на 26.06.2023 г. е 2 прехвърлил имота на Г.А.В.. Според жалбоподателките последващото разпореждане не заличава правния им интерес от иска срещу прехвърлителя, защото именно той е оспорил правото им чрез снабдяване с нотариален акт и последващо прехвърляне на имота. Позовават се на практиката на Върховния касационен съд, според която собственикът има правен интерес да предяви иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със собствения му имот преди предявяването на исковата молба. Излагат и доводи, че първоинстанционният съд е продължил производството чрез изпращане на препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК, а впоследствие е прекратил делото без провеждане на открито съдебно заседание. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба срещу Определение № 6366/13.02.2026 г. жалбоподателките поддържат, че определението по чл. 248 ГПК е неправилно.

Твърдят, че представеният договор за правна защита и съдействие не съдържа дата, че подписът на Й.К.Т. изглежда копиран, както и че роднини на ответника са установили през декември 2025 г., че той отрича да знае за делото. Поддържат, че представените разписки от адв. Д.С. също не съдържат дата на плащане и не могат да установят реално заплащане на адвокатско възнаграждение. Излагат становище, че уговорено възнаграждение в размер 15 000 лв. противоречи на добрите нрави и на материалния интерес по делото.

Според жалбоподателките липсата на дата в договора и разписките изключва възможността тези документи да служат като годни доказателства за извършени плащания. Искането е за отмяна на определението, с което всяка от тях е осъдена да заплати на ответника сумата 3 834,69 евро, равностойна на 7 500 лв.

В отговора на частната жалба срещу Определение № 41047/03.10.2025 г. ответникът Й.К.Т. оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Сочи, че по силата на задължителната практика на Върховния касационен съд правен интерес от отрицателен установителен иск е налице при притежавано от ищеца самостоятелно право, което се оспорва или смущава, но в конкретния случай исковете са насочени срещу лице, което се е разпоредило с имота преди предявяването на исковата молба. Според ответника правният интерес на ищците следва да бъде реализиран срещу приобретателя на имота, а не срещу 3 праводателя, тъй като след прехвърлянето имотът не е собственост на Й.К.Т..

В отговора на частната жалба срещу Определение № 6366/13.02.2026 г. ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че съдът правилно е допълнил прекратителното определение в частта за разноските, тъй като по делото са представени договор за правна защита и съдействие, пълномощно и разписки, удостоверяващи възлагането на процесуално представителство и плащането на адвокатско възнаграждение. Сочи, че липсата на дата в договора или разписките не води до тяхната недействителност и не ги прави негодни доказателства. Поддържа, че твърденията за неавтентичен подпис са недоказани и не са въведени своевременно по реда на чл. 193 ГПК. Ответникът излага, че ищците не са подали отговор на молбата по чл. 248 ГПК и не са направили възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което тези възражения не могат да бъдат релевирани за първи път пред въззивната инстанция. Според ответника адвокатското възнаграждение е свободно договорено, съобразено е с предмета и значението на спора, а присъждането на разноски е последица от процесуалния резултат.

От данните по делото се установява, че производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на В. Й. Д. и Е.А.С. срещу Й.К.Т..

Ищците твърдят, че са съсобственици при равни квоти, всяка от тях по 1/4 идеална част, на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес гр.

София, район Искър № 71, с площ 649 кв. м., заедно с намиращите се в него сгради с идентификатори ***, *** и ***.

Според твърденията в исковата молба съсобствеността е възникнала по наследяване от общия наследодател Й.С.Т.. Ищците твърдят, че на 31.05.2023г. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот въз основа на давностно владение и наследство, но не е завладял техните идеални части. Поради това са поискали да се установи, че ответникът не е собственик на техните общо 2/4 идеални части от правото на собственост върху имота, както и да бъде отменен констативният нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. В исковата молба е посочено и че на 26.06.2023 г. Й.К.Т. е прехвърлил имота на Г.А.В. чрез нотариален акт за прехвърляне вместо изпълнение на задължение. Исковата молба е подадена на 10.10.2023 г.

4

Частните жалби са подадени от легитимирани страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и в предвидените от закона срокове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, те са основателни.

Правният интерес от установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Той се преценява наличието му въз основа на твърденията в исковата молба, като при отрицателния установителен иск ищецът следва да въведе твърдения за свое защитимо право или фактическо състояние, които се засягат от твърдяното право на ответника. В случая ищците твърдят самостоятелни права на собственост върху общо 2/4 идеални части от процесния имот. Те твърдят също, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за целия имот, като е включил и техните идеални части в обема на удостовереното право, а впоследствие се е разпоредил с имота в полза на трето лице. Тези твърдения са достатъчни, за да обосноват правен интерес от предявените срещу него искове.

Изводът на първоинстанционния съд, че правният интерес срещу Й.К.Т. е отпаднал поради извършеното преди завеждане на делото прехвърляне на имота, не съответства на задължителното разрешение, дадено в т. 3Б от Тълкувателно решение № 4/14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди предявяване на исковата молба.

Настоящият случай попада в приложното поле на посоченото разрешение. По твърденията на ищците Й.К.Т. първо се е легитимирал като собственик на целия имот чрез констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, а след това се е разпоредил с имота, включително с идеалните части, които ищците твърдят, че им принадлежат. Тези действия формират заявена от ответника претенция за право, несъвместима с правата, на които ищците се позовават. Затова последващото прехвърляне не заличава правния интерес от установяване спрямо прехвърлителя, че той не е собственик на спорните идеални части, нито от разглеждане на обусловеното искане по чл. 537, ал. 2 ГПК относно констативния нотариален акт, който легитимира именно него.

Обстоятелството, че евентуалното решение срещу прехвърлителя няма да обвързва приобретателя извън предвидените от закона субективни предели 5 на силата на пресъдено нещо, не обосновава недопустимост на иска срещу прехвърлителя. То засяга обхвата на действието на бъдещото решение спрямо лице, което не е страна по делото, но не изключва правния интерес от защита срещу лицето, което с нотариален акт и последващо разпореждане е оспорило твърдяното право на ищците. Наличието на евентуален правен интерес от иск срещу приобретателя не е основание да се отрече правният интерес от иск срещу праводателя.

Неоснователен е и изводът, че ищците биха могли да искат установяване единствено на липса на право на собственост у приобретателя. Предметът на настоящото производство е определен от исковата молба. Ищците са насочили претенцията си срещу лицето, което се е снабдило с констативния нотариален акт и е извършило последващото прехвърляне. Дали те действително са собственици на твърдените идеални части, дали ответникът е придобил тези части по давност и наследство и дали са налице предпоставките за отмяна на констативния нотариален акт са въпроси по основателността на исковете, а не по тяхната допустимост.

Разпечатката съдържа 30 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20e889e9-72bb-4612-a531-37d447f78a29