Решение № 1636 от 01.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1636 гр. Бургас, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20262120101180 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от Д. С. Д. срещу Ф. М. И. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3800 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се два броя разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, достигащи до латералния малеол с размери един-два сантиметра, кървящи, като в същата област няколко пунктиформени рани и такава рана и в областта на втори пръст на лява ръка, претърпени физически болки и страдания от невъзможността да се самообслужва и да ходи на работа, вследствие на осъществено на 22.10.2025 г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, около ул. *, движейки се по тротоара по път към ул. * ищецът бил нападнат и ухапан от собственото на ответницата куче порода „**“, ведно със законна лихва, считано от увреждането – на 22.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 35,79 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за заплащане на такса за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 142/2025 г. на УМБАЛ - Бургас, вследствие на осъществено на 22.10.2025 г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, около ул. *, движейки се по тротоара по път към ул. * ищецът бил нападнат и ухапан от собственото на ответницата куче порода „**“, ведно със законна лихва, считано от увреждането – на 22.10.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 50 ЗЗД.

Твърди се, че на 22.10.2025 г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, около ул. *, движейки се по тротоара по път към ул. * ищецът бил нападнат и ухапан от собственото на ответницата куче порода „**“, вследствие което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се два броя разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, достигащи до латералния малеол с размери един-два сантиметра, кървящи, като в същата област няколко пунктиформени рани и такава рана и в областта на втори пръст на лява ръка, претърпени физически болки и страдания от невъзможността да се самообслужва и да ходи на работа и имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за заплащане на такса за издаване на 1

Съдебномедицинско удостоверение № 142/2025 г. на УМБАЛ – Бургас.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на исковата молба, в който искът за неимуществени вреди е оспорен за разликата над 750 евро. Сочи се, че за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде взето предвид поведението на ответницата след увреждането – същата е предложила да обезщети ищеца, придружила е същия до болницата, изразила е готовност да поеме разходите по лечението му.

Направено е искане за отхвърляне на иска за разликата над признатия размер.

Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове. Депозирана е писмена защита от 17.06.2026 г.

В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба. Депозирана е писмена защита от 16.06.2026 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са обстоятелствата, че на 22.10.2025 г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, около ул. *, движейки се по тротоара по път към ул. * ищецът бил нападнат и ухапан от собственото на ответницата куче порода „**“, вследствие което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се два броя разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, достигащи до латералния малеол с размери един-два сантиметра, кървящи, като в същата област няколко пунктиформени рани и такава рана и в областта на втори пръст на лява ръка, претърпени физически болки и страдания от невъзможността да се самообслужва и да ходи на работа и имуществени вреди в размер на 35,79 евро, изразяващи се направени разходи за заплащане на такса за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 142/2025 г. на УМБАЛ – Бургас.

Представена по делото е медицинска документация, на л. 57 – л. 60.

Прието по делото съдебно-медицинско удостоверение № 142/2025 г., от което се установява, че върху тялото на ищеца са констатирани разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, достигащи до латералния малеол с размери един-два сантиметра, кървящи, като в същата област няколко пунктиформени рани и такава рана и в областта на втори пръст на лява ръка, които увреждания е възможно да са получени от ухапване от куче /л. 15/. Към удостоверението е представена фактура и фискален бон, от които се установява, че за издаване на съдебното удостоверение е заплатена такса в размер от 70 лева /л. 17 и л. 18/.

Прието по делото е платежно нареждане от 05.06.2026 г., от което се установява, че в хода на процеса ответницата е превела на ищеца сумата от 750 евро за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, вследствие на ухапването от куче /л. 62/.

В съдебното заседание от 09.06.2026 г. по реда на чл. 176 ГПК са снети обяснения от ответницата /л. 66/, според които същата е била в готовност да помогне на ищеца при поискване на помощ с парични средства или друго, но същият не я е потърсил. Сочи се, че е потърсил съпруга , който обаче предал на ответницата, че ищецът е звънял по телефона, но тъй като бил пиян, нищо не му се разбирало.

Ангажирани са по делото гласни доказателства на свидетеля на ищцовата страна – Р.

Х. /съседка на страните, л. 65/, от чийто показания се установява, същата не е присъствала на случката, но е имало случай около м.11 – м.12.2025 г., в който е помолила ищеца за помощ при пренасяне на багаж и същият е отказал, тъй като ухапан от куче. Установява се, че свидетелката е осигурявала транспорт на ищеца, за да ходи до болницата за смяна на превръзки, като има случаи, в които същата е поемала разходи на ищеца и му е давала пари 2 на заем, тъй като последният е бил финансово затруднен, след което той и е връщал заетите пари. Установява се, че преди ухапването ищецът е ходил на събирания, но след това е стоял у дома около 3 – 4 месеца. Свидетелката разказва случай през м.01.2026 г., в който ищецът е дошъл с камион да превози багажа на свидетелката, но видял кучето на вратата на ответницата и от страх се е качил в камиона и не е стоял там. В този случай ищецът се оплакал на свидетелката от болки в крака, като се извинил, че няма да може да помогне за пренасянето на багажа.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 50 ЗЗД. Съобразно чл. 50 ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. Отговорността по чл. 50 ЗЗД има обезпечителногаранционна функция и е обективна.

За успешното провеждане на исковете с правна квалификация чл. 50 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че в резултат на ухапване от куче, което принадлежи на ответника или се намира под неговия надзор на посочената дата – 22.10.2025 г., са му причинени посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди; причинно –следствената връзка между ухапването и вредите; размера на претърпените вреди. В тежест на ответницата е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

С неоспорения доклад по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните обстоятелствата, а именно че на 22.10.2025 г., около 16,30 часа, в гр. Бургас, около ул. *, движейки се по тротоара по път към ул. * ищецът бил нападнат и ухапан от собственото на ответницата куче порода „**“, вследствие което ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се два броя разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, достигащи до латералния малеол с размери един-два сантиметра, кървящи, като в същата област няколко пунктиформени рани и такава рана и в областта на втори пръст на лява ръка, претърпени физически болки и страдания от невъзможността да се самообслужва и да ходи на работа, както и имуществени вреди в размер на 35,79 евро, изразяващи се направени разходи за заплащане на такса за издаване на Съдебномедицинско удостоверение № 142/2025 г. на УМБАЛ – Бургас.

С оглед горното, съдът намира за доказани визираните положителни предпоставки настъпването на вреда, произлязла от животно, намиращо се под надзора на ответницата, при което са налице елементите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, обуславящи ангажиране на отговорността за увреждането на ответницата.

По размера на иска за неимуществени вреди, съдът приема следното: Спорен между страните е въпросът за размера на неимуществените вреди, които се оспорват за разликата над 750 евро, до претендирания размер, като се твърди, че след увреждането – ответницата е предложила да обезщети ищеца, придружила е същия до болницата, изразила е готовност да поеме разходите по лечението му.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начина на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968 г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за полеките – по-ниско.

При формиране на изводите си досежно справедливото обезщетение съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката Р. Х.. Показанията са базирани на непосредствени 3 впечатления що се отнася до последствията от инцидента върху здравето и психиката на ищеца, логични и безпротиворечиви са и изцяло съответстват на установената от останалите доказателства фактическа обстановка по делото.

Безспорно ищецът е претърпял физическа болка от самото ухапване. Този извод е логичен при установеното накърняване на физическата цялост на тялото, а също така и с оглед конкретните обстоятелства – кучето е от едра порода, притежаваща големи физически възможности и анатомични особености на зъбната редица. Нападението от такова животно е от естество да предизвика силна уплаха у всеки, която се установява от показанията на свидетелката, която е заявила, че дори месеци след инцидента, когато ищецът е видял кучето, е изпаднал в уплаха и се е затворил в камиона си. Макар след преодоляване на първоначалния шок да е намалял интензитетът на емоционалното преживяване, то от свидетелските показания се установява, че и към м.01.2026 г. ищецът е изпитвал страх от кучето, която обичайна психическа последица е обусловена от процесния инцидент. От показанията се установява и че към м.01.2026 г. ищецът се е оплакал, че изпитва болки в крака и е отказал да пренася багажа на свидетелката.

Съобразявайки в тяхната взаимовръзка всички събрани доказателства, съдът намира, че се установи в процеса, че ищецът е търпял физически болки с продължителност около три месеца. Следва да бъдат отчетени и нарастващите инфлационни процеси в страната.

По делото се установи от преценката на свидетелските показания, че ищецът се занимава с транспортна дейност, че в периода около м. 11 и м. 12 на 2025 г. не е излизал от дома си и е искал неколкократно пари на заем от свидетелката. Последното налага извода, че в периода на престой ищецът не е бил в състояние да упражнява трудова дейност, респ. липсват данни по делото да е реализирал доходи, което несъмнено се е отразило на финансовата му възможност да се грижи за себе си и семейството си, и е довело до допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в чувство за непълноценност, в която насока са и твърденията на ищеца.